Решение № 145 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от К. П. М. – частен обвинител по НОХД № 346/2026 г. по описа на РС-Плевен, подадена чрез повереника й – адв.Д. Ц., срещу присъда № 48/2.04.2026 г., постановена по същото дело. Подадена е и въззивна жалба лично от частния обвинител К. П.

М. против постановената присъда.

Подадена е въззивна жалба против присъдата и от адв.Х. Б. – служебен защитник на подсъдимия Т. И. М..

С присъдата си Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Т. И.

М. за виновен в това, че на *** г. в гр.П., при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - К. П. М., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. ал.1, т.2 във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и във вр. чл.54 от НК го е осъдил на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК, му е намалил така определеното наказание с 1/3 и му е наложил наказание от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС, е постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Със същия съдебен акт е приспаднато, на основание чл.59, ал.1, т.1 от 1

НК, времето, през което подсъдимия Т. И. М. е бил задържан за 72 часа по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от *** г.

Отнети са в полза на държавата, на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК, следните веществени доказателства и е постановено, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат:

Един брой дамски бикини, бледорозови на цвят;

Един брой памучен тампон с влагалищен секрет, иззет на *** г. при освидетелстването на К. П. М.;

Един брой образец за сравнително изследване - слюнка от устната кухина на Т. И. М.;

Един брой образец за сравнително изследване - слюнка от устната кухина на К. П. М.;

Един брой текстилно тъмносиньо горнище с розов цип и качулка с розов хастар, с розови кантове по ръкавите, с розова бродерия отпред вляво Adidas и етикет с надпис Adidas, Размер XL;

Един брой сива на цвят памучна тениска, раздрана на две, с етикет с марка Destination, размер 170 - 15 yrs;

Един брой текстилен клин, тъмносив на цвят, с оранжеви кантове в областта на ластика на кръста, с дупка с неправилна форма в горната странична част на левия крачол.

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Т. И. М., на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР-Плевен направените деловодни разноски в размер на 2385.56 евро /4665.75 лева/ - за изготвени експертизи.

Във въззивната жалба на частния обвинител М. и повереника й адв.Ц. се съдържа оплакване за несправедлив размер на определеното за подсъдимия наказание, което жалбоподателите считат за значително занижен. Молят въззивния съд да измени присъдата в частта за наказанието, като увеличи размера му на максимално определения от 15 години лишаване от свобода.

Приемат, че това наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние от Т. М..

Във въззивната жалба на подсъдимия М. се съдържа оплакване за несправедливост при определяне размера на наказанието, като се иска намаляването му до минимално определения в закона размер от 3 години лишаване от свобода.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, т.к. направеното с нея искане не намира опора в нито едно от доказателствата по делото. Приема жалбите на частната обвинителка за основателни и предлага да се увеличи размера на наказанието на подс.М. към максималния от 15 години лишаване от свобода.

Адв.Ц. моли в съдебно заседание да се измени присъдата, която счита за несправедлива, и се увеличи наказанието за Т. М., като поддържа изцяло 2 изложените в жалбата доводи.

Частния обвинител К. М. поддържа становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия излага доводи, че определеното за него наказание не е съобразено с целите на чл.36 от НК. Заявява, че с направеното пред съда признание на фактите по чл.370 от НПК, подсъдимият е улеснил изясняване на обективната истина по делото, което поведение следва да се поощри от съда. Приема, че има много смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, и наказанието за него следва да се определи към минималния размер от 3 години. Моли въззивния съд да намали размера на наказанието, т.к. Т. М. е осъзнал виновността на извършеното и е готов да понесе последиците на закона.

Въззивният жалбоподател и подсъдим поддържа заявеното от своя адвокат и моли да се намали наказанието му.

Плевенски Окръжен Съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на присъдата, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

Всички въззивни жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането им е допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по Глава двадесет и седма от НПК - чл.371, т.2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК, са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.

Съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която, в случаите по чл.372, ал. 4 от НПК , съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.

Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Не е извършен доказателствен анализ, но е посочено, че гласните и писмени 3 доказателства по делото са в подкрепа на установените факти.

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, районният съд е направил верни и обосновани изводи по фактите, значими за правилното му решаване.

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са доказателствено аргументирани.

От фактическа страна по делото е установено:

През 2024 година, след като под.Т. М. бил освободен от затвора, се запознал с пострадалата К. М., през социалната мрежа „Фейсбук“. По това време тя живеела в гр.П., била на 43 години, имала три деца от предходни съжителства, но живеела сама. При запознанството М. живеел в Г.. Няколко месеца двамата водели кореспонденция помежду си, като през месец август на 2024 година заживели заедно на квартира в гр.П.. През месец ноември на 2024 година, по време на съвместното им съжителство, М. забременяла, но разбрала за бременността през месец февруари 2025 година, когато посетила гинеколог.

За термин на раждане била определена датата *** г. Преди коледните празници на 2024 година двамата се преместили да живеят в град П., в наследствено жилище на К. М., находящо се на адрес: ж.к. „Д.” № *, вх.*, ет.*, ап.*.

Още от началото на съвместното им съжителство, между двамата имало скандали и упражняване на психически, а и физически тормоз от страна на подс.М. срещу К. М..

На *** г. жилището им в гр.П. било посетено от полицейски служители при 01 РУ Плевен, във връзка със сигнал за осъществено домашно насилие, подаден от К. М.. След този случай подсъдимият обещал, че няма да я тормози повече и двамата продължили да съжителстват. Въпреки това обещание, неговото поведение не се променило.

На *** г. двамата били в жилището в гр. П., в ж.к.„Д.“, на посочения адрес. Отношенията им били обтегнати, тъй като през деня отново имало конфликт между тях. Около *** часа подс.М. излязъл. Прибрал се след полунощ на *** г. По това време К.М. била още будна. Казала му, че не се чувства добре от бременността /била в седми лунарен месец/, че й е лошо и я болят слабините, и поискала да излезе навън, да се разходи на въздух.

Подсъдимият М. заключил входната врата и захвърлил ключа, като й казал, че никъде няма да ходи. Тя отново му заявила, че иска да излезе. Той я ударил с юмрук в ръката и й казал, че се преструва. Започнал да отправя псувни към нея, след което отключил вратата. М. излязла навън, а той я последвал. След кратка разходка двамата се върнали в жилището. Когато влезли в спалнята, М. заключил вратата отвътре и й казал да седне на леглото. Скъсал си тениската и се съблякъл гол. Казал на пострадалата, че или ще правят секс или да му направи свирка. Тя му казала, че не иска да прави нищо, защото й е много лошо. Подсъдимият й заявил, че той решава. Казал й, че ще я убие, че са сами на етажа и няма кой да я чуе като вика, нито кой да й помогне. Със сила събул клина и бельото, с което М. била облечена, като ги издърпал заедно. Тя останала гола от кръста надолу, седнала на леглото. Той легнал върху нея. М.

4 се съпротивлявала, дърпала се, крещяла и го молила да спре, но той я натискал силно, държал я с ръце и не й позволявал да стане. Насилствено проникнал с половия си орган във влагалището й и осъществил съвкупление с нея, принуждавайки я към това чрез използваните сила и заплаха. Еякулирал във влагалището й. Извадил члена си и го изтрил с бельото - бикините на М., които по-рано насилствено събул. След това легнал гол на леглото и заспал. М. изчакала малко, за да се увери, че той спи, облякла се и тихо излязла от апартамента. Отишла пред входа на блока и се обадила на ЕЕН 112, като подала сигнал за случилото се и се скрила в близост до блока, за да изчака пристигането на полицейските служители. На място пристигнал полицейски екип в състав - В. Л., Р. Й. и А. К.. Възприели пострадалата, която ги чакала пред входа на блока, видимо притеснена, но адекватна. Разказала им за случилото се. Полицейските служители се качили в жилището и видели М., който спял гол върху леглото.

Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа, по реда на ЗМВР. К. М. била разпитана в качеството на свидетел, като със съставяне на протокола от това първо действие по разследването, извършено в неотложност, било сложено началото на наказателното производство. Тя била освидетелствана от съдебен лекар, при което действие бил иззет 1 бр. тампон с влагалищен секрет.

В хода на разследването били взети образци за сравнително изследване, биологичен материал от устна кухина на подс.М. - слюнка. За нуждите на разследването св.М. доброволно предала дрехите, с които била облечена по време на деянието - 1 бр. розови памучни бикини, 1 бр. синьо с розово горнище с цип с качулка с емблема и надпис „Adidas”; 1 брой клин сив с неонов оранжев кант с дупка в горната част и тениската, с която бил облечен М. - памучна тениска с къс ръкав, раздрана в предната част от горе надолу.

Посочените дрехи били подробно огледани и описани при извършен оглед на веществени доказателства и бил съставен албум. Част от посочените веществени доказателства - 1 бр. розови памучни бикини, както и 1 брой памучен тампон с влагалищен секрет, иззет на *** г., при освидетелстването на К. М., били изследвани в изготвена по делото ДНК експертиза на веществени доказателства. За сравнение, при изготвяне на експертизата бил предоставен иззетия биологичен материал от подс.М.. От заключението на същата се установява, че по обект - тампон с влагалищен секрет, иззет на *** г. при освидетелстването на К. М., се доказва наличието на човешка сперма.

Разпечатката съдържа 51 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26055ce5-010b-4b0d-b7a6-8b8ac7e6de37