Решение № 203 от 16.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Свиленград, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200860 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-2297/НП от 26.09.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на А. Ч. (A.C.), роден на *************** година в град

Ризе,

Република

Турция от***********************************************Република Турция, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбоподателят А. Ч. чрез процесуалния си представител – адвокат И. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен (липсвали доказателства за наличие на извършено нарушение и липсвали мотиви относно размера на наказанието), респ. да бъде намален размерът на 1 наложеното наказание „Глоба”.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Ч., н е се явява.

За него се явява адвокат И. Д., който пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт. В дадения срок е представена Писмена защита от адвокат Д., в която сочи, че не било доказан факта относно наличие на тайник по смисъла на ЗМ, процесното деяние не било довършено, а било опит, грешна била датата на деянието, липсвал субективният елемент от състава на нарушението, били налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, липсвали мотиви на АНО относно размера на Глобата и наложеното административно наказание било завишено. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща процесуален представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 03.07.202 4 година около 22.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Румъния за Република Турция през Република България, п р и с т и г а автобус марка

„Мерцедес” с т у р с к и регистрационен №

**************** на фирма „Hakan” (в този смисъл е и Справката за 2 преминаванията на посочения автобус през границите на страната). В автобуса като втори шофьор пътува и жалбоподателят. При извършената физическа проверка митническите служители констатират специално пригоден тайник в задната част на автобуса в естествена кухина на греда, в която е изрязан отвор за достъп до тайник с размери: ширина 10 см, дължина 20 см и дълбочина 6 см, а самият тайник е с размери: ширина 12 см, дължина 220 см и дълбочина 6 см, в който митническите служители констатират наличие на укрити и недекларирани банкноти в евро (151 000 евро), на които се установява, че собственик е жалбоподателят съгласно неговото изявление.

За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG04072024/1000/М-2006 от 04.07.2024 година и в последствие е издадено и НП № BG2024/1000-2219 на 18.09.2024 година, което към настоящия момент не е влязло в сила.

Н а 08.07.202 4 година около 22.25 часа на МП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Румъния за Република Турция през Република България, пристига отново същият автобус с турски регистрационен №******************, управляван от жалбоподателя.

Свидетелят А. В. А. извършва проверка в системата на Пътни такси и разрешителни режими, при която констатира наличието на посочения по-горе АУАН.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т.

1 от ЗМ, митническите служители – свидетелите А. В. А. и О. Д. П. извършват митническа (физическа) проверка на посочен ия автобус, при коят о отново констатират наличието на специално пригодения тайник, посочен по-горе в настоящото изложение, който се оказва празен.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 24BG001015М030022 от 08.07.2024 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение (ведно с превод на български език), каквото и дава и в което сочи, че знае за тайника, но не е използван.

Проверката приключва в 23.00 часа.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен 3 от митническия служители А. А. АУАН № BG08072024/1000/М-2097 от дата 08.07.2024 година. Това процесуално действие извършва с участието на свидетеля О. П.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят А. Ч. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от колегата им Е. Д. У. и е връчен лично на жалбоподателя на дата 0 8.07.2024 година, като жалбоподателят не сочи възраженията против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва възражение.

Н а 23.07.2024 година в Деловодството на АНО постъпва Молба от процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с приложено Пълнтомощно, в която е посочено, че нарушителят желае издаденото в бъдеще НП да бъде връчено на служебния адрес на адвокат Д., т.е. е посочен съдебен адресат, респ. негов адрес.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас издава процесното НП № BG2024/1000-2297/НП от 26.09.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на посочения съдебен адресат на дата 30.09.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: получена лично от адвокат И. Д..

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Ч. е извършил нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй като при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство – автобус, в което е установено наличието на тайник. За това нарушение на основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ – 502/32 – 817160 о т 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник4 Директор на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Видно от Заповед № 1002 от 09.08.2024 година става ясно, че И. Добрев Пасков е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” до 08.02.2025 година. Т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е освен това е и служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която има съпруга и деца, получава месечно възнаграждение в размер на 800 лв., няма други доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 18.11.2024 година свидетели А. В. А. и О. Д. П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А. В. А. и О. Д. П., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на 5 жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – митнически служители, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не г о прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, установявайки обективните факти на излизането му в страната, идвайки от Румъния, МПС, с което е пътувал, т.е. използвал за преминаване на държавната граница и в което е установено наличието на тайник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН , които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.