Решение № 617 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800501106 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ответник и настоящ въззивник Детска градина “С.” - Б., чрез пълномощника адвокат Б. Х. от САК срещу решение № 226/ 20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 853/2022 г., по описа на Районен съд Б., с което съдът е признал, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на ищцата Х. Д.

И., ЕГН ********** за незаконно и е отменил Заповед № 185 от 07.03.2022 г. , на Директора на Детска градина “С.” - Б., БУЛСТАТ ***********, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 08.03.2022 г., поради съкращаване на щата; възстановил е ищцата Х. Д. И. на заеманата преди уволнението й длъжност “помощник възпитател” и е осъдил Детска градина “С.” – Б., на основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ да заплати на Х. Д. И. сумата от 1 967,8 6 (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца след прихващане на изплатените й обезщетения по чл. 220 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

С решението си РС Б. е възложил разноските в тежест на ответника и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която е определено дължимото от ответника обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 от КТ.

1

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като въззивникът счита, че първоинстанционния съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ищеца.

Счита, че издадената от него заповед за уволнение е в съответствие с фактите, изложени в нея, мотивирана е и е изцяло съобразена със законовите изисквания.

Изцяло била спазена процедурата по осъществяване на специалната закрила по чл.333 КТ спрямо служителя, след получаване на мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовия договор на ищцата, като трудоустроен работник, съкращаването на щата й било реално, а подборът - надлежно извършен, при спазване на всички правила и критерии по чл.329 КТ в тази насока. В случая не било налице твърдяното от ищцата злоупотреба с право от страна на работодателя, поради изложени съображения. Уволнението на ищцата било извършено при спазване на закона и в съответствие с утвърдените квалификационни стандарти.

Счита за недоказан и иска по чл.225, ал.1 от КТ, като в тежест на ищцата било да докаже, че след уволнението си е останала без работа, в тази насока не била представила доказателства.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и първоначален ищец Х. Д. И., чрез адвокат В. П., с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Изтъкват се аргументи в подкрепа на горното.

Претендират се разноски, сторени пред въззивния съд.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Б.ски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в 2 предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Б.ски районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС Б., тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

По делото не се спори между страните, че по силата на трудов договор № 119 от 30.03.2009 г., ищцата е заемала длъжността “помощник възпитател” в ЦДГ “С.” гр. Б., считано от 01.04.2009 година, като със Заповед № 185/07.03.2022 г., на работодателя - Директора на Детска градина “С.”, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 08.03.2022 г., поради съкращаване на щата на заеманата от нея длъжност. Заповедта била издадена въз основа на Заповед № 06/03.09.2021 година за утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и Протокол № 1/10.09.2021 г. за извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ за съкращение, считано от 07.09.2021 г. на длъжността “помощник - възпитател”.

Видно от Експертно решение № 90072 от 06.07.2021 г., на ТЕЛК при МБАЛ “Проф. д-р А. Г. - Е.” ЕООД, при преосвидетелстване на ищцата и след преглед, медицинският орган й е определил 50 % трайно намалена 3 работоспособност за срок три години, а като противопоказни условия на труд са посочени “ТФТ, психофиз. Напрежение. Работа свързана с динамично и статично пренатоварване на долните крайници”.

Съгласно последващо становище от Служба по трудова медицина, работните условия са противопоказни за ищцата Х. И..

Със Заповед № 318/30.07.2021 г. на Директора на ДГ “С.” гр. Б., на основание чл. 314 от КТ и във връзка с ЕР на ТЕЛК № 90072 от 06.07.2021 г. ищцата е била трудоустроена на длъжност “помощник- възпитател“, като били възпроизведени противопоказните условия на труд и е бил определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на шест дни.

Според Експертно решение № 0629 от 26.10.2021 г., на ТЕЛК при МБАЛ “Проф. д-р Ал. Герчев” ЕООД, издадено на ищцата Х. И. за освидетелстване по чл. 333, ал. 1 от КТ е посочено, че преосвидетелстването се извършва относно запитване на работодателя Детска градина “С.” гр. Б. във връзка с разкрита процедура по съкращаване на лицето и ЕР на ТЕЛК № 90072 от 06.07.2021 г. В решението били описани болестите, които са под специалната закрила в чл. 333 от КТ, като е посочено, че Х. Д. И. не страда от така посочените заболявания и не попада под закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ.

От Експертно решение № 0028 от 25.01.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Проф. д-р Ал. Герчев” ЕООД за освидетелстване на ищцата във връзка със запитване от работодателя се сочи, че служителката Х. Д. И. не страда от конкретно изброените шест болести и заболявания и не попада под закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ.

Видно от Становище от Служба по трудова медицина “Окей плюс” ЕООД, ищцата не е подходяща за работа като “помощник възпитател” в ДГ “С.” гр. Б., като се вземе предвид длъжностната й характеристика и ЕР на ТЕЛК № 90072 от 06.07.2021 г.

Дирекция “Инспекция по труда София област” с писмо до ДГ “С.” гр.

Б., на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и във връзка с постъпило искане от ДГ “С.” гр. Б. е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Х. Д. И. на длъжност “помощник - възпитател”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Налице е изискано от работодателя и предоставено предварително съгласие от Синдикалната организация на “Синдикат на българските учители” към КНСБ в ДГ “С.” гр. Б., с изразено становище, че е спазен реда по чл. 10 от КТД — за прекратяване на трудовите правомощия по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ с работници и служители, членове на синдиката, след предварително съгласие на съответната Синдикална организация в Образователната институция.

При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение 4 основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.

Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя, когато такива факти, съответно възражения са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, той трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи /така решение № 192 от 04.11.2016 г., постановено по гр. д. № 674/2016 г. на ВКС, III г. о. /. Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата /в този смисъл решение № 235 от 04.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4531/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 66 от 19.03.2013 г., постановено по гр. д. № 870/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о. / или когато се установи, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен работник или служител или да се заобикалят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ /в този смисъл решение № 734 от 11.01.2011 г., постановено по гр. д. № 449/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 71 от 24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 192 от 04.11.2016 г., постановено по гр. д. № 674/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 58 от 30.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2600/2014 г. на ВКС, ІV г. о. /.

Както вече беше посочено, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност– тя не подлежи на съдебен контрол.

В настоящия случай обаче безспорно се установява, че към момента на уволнението ищцата е била освидетелствана със степен на инвалидност , въз основа на валидно решение на ТЕЛК с номер 90072 от 06.07.2021 г. , с определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. В ЕР на ТЕЛК са били посочени и противопоказните условия на труд за ищцата.

В чл. 333 от КТ е уредена специална, императивна закрила при уволнение, включително в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, какъвто се явява настоящия, касаещи трудоустроени работници или служители, които подлежат на тази крайна санкция, но след предварително разрешение на инспекцията по труда и изразено мнение и на ТЕЛК.