Решение № 976 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пазарджик, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104822 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Нова стайл" ЕООД гр. Пазарджик срещу К. С. Й. от гр. П. за даване на разрешение на ищеца да извърши за сметка на длъжника премахване на всички дървета (каваци), намиращи се в имот, собственост на ответника, намиращ се в съседство с имот на ищцовото дружество, като остави дървесината в имота на ответника.

В исковата молба се твърди, че ищецът е "ползвател" на поземлен имот в с. М., общ. П., а ответникът е собственик на съседния имот, и в имота на ответника близо до границата с имота, ползван от ищеца, растат над 80 дървета - каваци, високи над 25 метра и "буквално безстопанствени". При всеки силен вятър падало поне по едно дърво и множество клони, при което били нанасяни повреди на покривите на постройките и по конструкцията на оранжериите, намиращи се в имота на ищеца. Твърди се, че всички дървета в имота на ответника са опасни и не само могат да причинят имуществени вреди, но и застрашават хора. Неведнъж служители на "Пожарна безопасност" били идвали да премахват паднали дървета. Ищецът изпращал сигнали до Община П. и покани до ответника да вземат мерки за санитарна сеч, но не последвало нищо нито от страна на общината, нито на ответника. В същото време не било ясно защо са необходими тези дървета на ответника, а и те били засадени в противоречие с изискването на чл. 52 от ЗС за отстояние от 3 метра от границата.

Искът е с правно основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД.

1

Ответникът с отговора оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява, че няма никакви доказателства той да е собственик, а лицето със същото име, посочено в кадастралния регистър като собственик, е неговият дядо. Гр. дело 1207/2024 г., образувано по искане за обезпечаване на доказателства, също е водено неправилно срещу него, тъй като не е пасивно легитимирана страна, а адресът в М. не е негов.

В хода на делото, след представянето на отговора, е направено искане за допускане на изменение на иска, като искът се счита предявен за осъждане на ищеца да премахне всички каваци, намиращи се в друг имот, също съседен на имота на дружеството. Искането е оставено от съда без уважение, тъй като става дума за нов иск.

От фактическа страна по делото се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството ищец е наемател на поземлен имот с идентификатор ***, намиращ се в землището на с. М., общ. П., в който се намират оранжерии, сгради и преместваеми обекти, изградени и ползвани от него.

Не се установява ответникът К. Ст. Й. да е собственик на съседния имот с идентификатор ***, посочен в исковата молба. Видно от данните по делото, собствеността върху този имот е възстановена с решение на поземлената комисия от 22.12.2000 г. на наследниците на неговия дядо К. С. Й.. Един от наследниците на дядото е бащата на ответника, който е жив към момента, като дядото е оставил за наследници още две дъщери и преживяла съпруга.

Поискано е и е приложено гр. дело № 1207/2024 г. на РС - Пазарджик, по което е изслушано заключение на вещо лице като обезпечаване на доказателства по бъдещ иск, формулиран в молбата като иск за парично обезщетение за вреди. Вещото лице е дало заключение, че в резултат на падане на клони от каваците, намиращи се в съседния имот с идентификатор ***, посочен в исковата молба по настоящото дело като имот на ответника, са нанесени повреди на оранжерийни конструкции и постройки в имота, ползван от ищеца.

Предвид липсата на съвпадение между предявения по настоящото дело иск и бъдещия иск, във връзка с който е поискано обезпечаването по гр. дело 1207/2024 г., съдът счита, че не може да ползва заключението на вещото лице по настоящото дело. Обезпечените доказателства би следвало да се считат за събрани само по делото, което ще бъде образувано по иска, индивидуализиран в молбата за обезпечаване на доказателства. Всички останали искови производства, дори между същите страни и със свързан предмет, не би следвало да се считат за продължение на производството по обезпечаването на доказателства и по тях не би следвало да може да се ползват обезпечените заключения на вещи лица и гласни доказателства, а само писмените доказателства - на общо основание, както писмените доказателства по всяко приложено дело.

Обстоятелствата, установени със заключението на вещото лице по дело 1207/2024 г., обаче така или иначе са без значение за настоящия спор, тъй като искът е неоснователен по други съображения, а именно следните, от правна страна:

Законът не предвижда иск за разрешаване (овластяване) на кредитора да извърши дължимо 2 действие за сметка на длъжника, когато задължението за това действие не произтича от сделка. Единственият иск, уреден в българския закон, за овластяване от съда на кредитора да извърши действие за сметка на длъжника, е този по чл. 80, ал. 1 от ЗЗД, като няма съмнение в теорията и практиката относно това, че той представлява самостоятелен иск, но нормата, която го урежда, не се отнася и не се прилага съответно за извъндоговорните задължения - в този смисъл е например определение № 395/29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 671/2009 на I ГО на ВКС: "Разпоредбата на чл. 80 ЗЗД регламентира един от способите за защита на кредитора при неизпълнение на договорни задължения. (...) Предпоставка за предявяване на този иск е наличие на договор между страните, по който длъжникът не е изпълнил изцяло или отчасти задължението си по него в уговорения срок. Задължението за премахване на последиците от неоснователните действия, с които се нарушава правото на собственост, няма договорен характер. То се поражда за ответника от влизане в сила на осъдителното решение по чл. 109 ЗС. С оглед на това правилно съдът е приел, че е недопустимо обективно съединяване на негаторния иск по чл.109 ЗС за премахване последиците от нарушенията на правото на собственост с иск по чл. 80 ЗЗД". За всички останали видове задължения остава възможността за подобно овластяване само в изпълнителния процес, по реда на чл. 526 от ГПК.

Защитата на собственика на имот срещу подобни действия е по реда на чл. 109 от ЗС и едва след получаването на осъдително решение - евентуално чл. 526 от ГПК. Съдът погрешно е докладвал при насрочването на делото в определението по чл. 140 от ГПК, че ищецът твърди да е собственик на засегнатия имот, докато той в исковата молба се определя като "ползвател" по договор за наем. Това обаче не променя изхода на делото - наемателят още по-малко има право да иска да бъде овластен да изпълни вместо лицето, което му пречи да ползва наетия имот, задължението му да преустанови действията си. Наемателят, който не е нито собственик, нито носител на вещно право, не разполага дори с иск, подобен на този по чл. 109 от ЗС, за осъждане на това лице да преустанови нарушението, а пряко от него може да претендира само обезщетение за претърпени вреди. Без значение за изхода на делото е и дали съоръженията и постройките в имота са движими вещи, или приращения, и чия собственост са - дори да ставаше дума за сгради, трайно прикрепени към имота и собственост на ищеца (а такива доказателства изобщо няма по делото), той не би разполагал с право да иска да бъде овластен да премахне нарушението. За собствените си движими вещи и преместваеми обекти, разположени в наетия имот, наемателят също не разполага с подобна защита.

При постъпване на такава искова молба възможностите на съда са три: направо да прекрати производството поради недопустимост на иска, да го отхвърли с решение по същество или да остави исковата молба без движение за доуточняване на исканията и твърденията в нея.

Становището на настоящия състав е, че спорът дали претендираното от ищеца право съществува, т.е. дали законът предвижда иск, аналогичен на този по чл. 80 от ЗЗД, за извъндоговорни задължения (или дали чл. 80 се отнася и за тези задължения), е по-скоро въпрос по същество - свързан с материалния закон. По същата причина оставянето на 3 исковата молба без движение също не би трябвало да е приложимо: твърденията и исканията на ищеца са ясни и разбираеми и не си противоречат, но изложените от него факти не водят до възникване на претендираното право - въпрос по-скоро по съдържанието и тълкуването на материалния закон, т.е. по същество. Затова този състав счита, че исковата молба е редовна и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ответникът не е претендирал разноски.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на "Нова Стайл" ЕООД, ЕИК 200475586, със седалище и адрес на управление: гр. П., *****, срещу К. С. Й., ЕГН **********, с адрес: *****, за даване на разрешение и овластяване на ищеца "Нова Стайл" ЕООД да организира и извърши пълно премахване на всички каваци, намиращи се в имот с идентификатор ***, от името и за сметка на ответника К. С. Й., като остави дървесината в имота на ответника и като всички дейности бъдат на разноски на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4