Решение № 1406 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100500590 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 17958/07.10.2024 г., постановено по гр.д. №20231110156932 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 153-ти състав по обективно и субективно съединените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б срещу К. В. Е., с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул. ****, и А. К. Е., с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ул. **** е прието за установено, че К. В. Е. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, следните суми: сума в размер на 3934.11 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.София, ул. ****, за аб. № 91170, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 447.94 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до 19.05.2022г., сумата в размер на 66.07 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 31.05.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 28771/2022г., по описа на 1

СРС, 153-ти състав; прието е за установено, че А. К. Е. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: сума в размер на 1311.37 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.София, ул. ****, за аб. № 91170, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 149.31 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до 19.05.2022г., сумата в размер на 22.02 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 31.05.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 28771/2022г., по описа на СРС, 153ти състав. Със същото решение К. В. Е. е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по делото.

СРС е отхвърлил предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу К. В. Е. за сумата от 12.27 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу А. К. Е. за сумата в размер на 4.09 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е осъдена да заплати на ответниците съдебни разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата А. К. Е.. Решението се обжалва частично в частта за признаване на дължимостта на сумата в размер на 1311.37 лв. главница за потребена енергия, 149,31 лв. - лихва за забава, 22,02лв.. - главница за дялово разпределение и 171,50лв.-разноски но делото, дължими към „Топлофикация София" ЕАД.

В жалбата са развити доводи за неправилност на мотивите в решението на първоинстанционния съд. Въззивницата сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по делото няма представено доказателство, че ответницата е потребител на топлинна енергия. Твърди, че единствено К. В. Е. е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва и основателността на претендираните суми за лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.05.2022 г. Посочва, че в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. Оспорва основанието за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца, заедно с акцесорния иск за лихва върху тях. Претендира разноски пред въззивния съд.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника К. В. Е.. Решението се обжалва частично в частта за признаване на дължимостта на сумата в размер на 447,94 лв.лихва за потребена енергия, 66,07 лв. - главница за дялово разпределение и 514,49 лв. разноски по делото, дължими към „Топлофикация София" ЕАД. Оспорва се правилността на мотивите на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът 2 неправилно признава за установени претендираните суми за лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.05.2022 г.

Твърди, че не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. Оспорва и основателността на претенцията за сумите от дялово разпределение, заедно с акцесорния иск за лихва върху тях. Претендира разноски пред въззивния съд.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, в която изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД / с предишно наименование „Бруната“ ООД/ не е заявило становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението в частта, в която исковете за търсене на мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение, са отхвърлени, решението като необжалвано, е влязло в сила

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Въззивниците не оспорват възприетото от първоинстанционния съд становище, че са притежавали съответните идеални части от топлоснабденото жилище през исковия период.

Въззивницата А. Е. твърди, че по делото няма представено доказателство, че е потребител на топлинна енергия. Навежда, че единствено К. В. Е. е в облигационни отношения с ищеца, поради наличието на Молба за откриване на партида,фактури и отчети. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за подаване на молбадекларация от името на К. Е. за откриване на партида на негово име. Подобен документ не е представен нито от ищеца, нито от някой от ответниците.

Правилно е прието, че правната уредба през периодите, в които въззивниците са придобили собствеността на процесния имот, ги определя като потребители на топлинна енергия –§ 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, действал към момента на придобиване по наследство на част от жилището от въззивницата Е., гласи, че „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“, от което следва, че въззивниците се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството 3 си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл.

153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията, действаща към спорния период. Договорното правоотношение на страните по делото настъпва по силата на закона /чл.153 ал.1 от ЗЕ/, и без наличието на двустранен писмен договор - когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота. Въззивницата Е. не може да прекрати правоотношението си с топлопреносното дружество, доколкото продължава да е собственик на имот в топлоснабдена сграда и доколкото Общото събрание на етажната собственост /с мнозинство 2/3 от собствениците/ не вземе решение да преустанови топлоснабдяването на сградата /чл.153 ал.2 и ал.3 от ЗЕ, така и в решение №5/22.04.2010г. по к.д.№ 15/2009г. на КС на Р България/.

Въззивниците оспорват основателността на претендираните суми за лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.05.2022 г. Правилно е възприетото от първоинстанционния съд становище, че липсата на доказателства за публикация на фактури в сайта на дружеството, са неоснователни – твърдение, за което се настоява и във въззивните жалби, тъй като Общите условия от 2016 г. не предвиждат подобни изисквания – съгласно приложимите Общи условия, за да изпадне в забава ответникът, е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.05.2022 г. е основателен. Относно твърдението, че в случая не дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури, решението на първоинстанционния съд е в същия смисъл – СРС е приел, че по отношение на стойността за топлинна енергия по издадените общи фактури от 31.08.2020 г. и 31.07.2021г. се дължи обезщетение за забава за периодите съответно от 16.10.2020г. до 19.05.2022г. и от 15.09.2021 г. до 19.05.2022 г.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на сумата за дялово разпределение съобразно действащия закон и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което установява, че услугата е била извършена в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.

4

Поради това на „Топлофикация София” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с потребителите лице. Следва да се посочи с оглед оспорването, направено от ответниците във връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от „Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „Топлофикация София“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.