Протокол № 2133 от 26.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2133 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220103015 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищеца К. Д. Б., редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответника „..................“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.№ 31660/17.11.2025 г., с която се моли съда да даде хода на делото в тяхно отсъствие.

АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу „..................“ ЕООД, с която искаме да се обяви Договора за потребителски кредит за недействителен, както и да се осъди ответното дружество да заплати паричната сума в размер на 200.07 лв. като недължимо платено и в условията на евентуалност да обяви за нищожност на таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв., както и да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер 1 на 134.40 лв., поради платена при начална липса на основание.

По делото е постъпила молба с вх. № 31660/17.11.2025 г. от ответното дружество „..................“ ЕООД, чрез юрк. Ц. с която сочи, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в открито съдебно заседание. Моли делото да се гледа в нейно отсъствие. По хода на делото заявява, че следва да се даде ход на делото. При наличие на предпоставките на чл. 238, ал. от ГПК, моли съда да прекрати делото и да присъди в полза на „..................“ съдебни разноски. Прави искания по същество на спора подробно описани в молбата.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

АДВ. М.: Считам, че не са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по делото. Моля да не се постановява такова.

СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното искане от ответната страна с правно основание чл. 238, ал. 2 от ГПК като счита, че така направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски, ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. В настоящото съдебно заседание, което се явява първо по смисъла на закона, ищецът е изпатил свой процесуален представител адв. М., поради което не са налице предпоставките за прекратяване на делото и присъждане на разноски срещу ищеца.

Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответникът за прекратяване на делото и присъждане на съдебни разноски, направено с молба с вх. № 31660/17.112025 г.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като ответната страна не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

2

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр.с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от К. Д. Б. , чрез адв. М., в която се сочи, че на 30.04.2023 г., К. Д. Б., с ЕГН: ********** е сключил договор за кредит № L321732 с „..................“ ЕООД, ЕИК: ********* в размер на кредита: 1 000.00 лв., период на кредита: 12 м., фиксиран годишен лихвен размер: 12 %, общо дължима сума за връщане главница и лихва в размер: 1065.67 лв., с размер на вноската по кредита: единадесет вноски по 103.56 лв. и една вноска от 102.95 лв., такса за разглеждане в размер на 176.44 лв., ГПР: 51.69 %, и общо дължима сума по кредита в размер на: 1242.11 лв. В договор за кредит № L321732 е посочено „Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. След одобряване на заявлението на К. Д. Б. за отпускане на потребителски кредит еднократната такса за разглеждане на заявлението му за кредит в размер на 176.44 лв. е била включена автоматично в условията на договора за потребителски кредит и той следвало да заплаща по тях. Еднократната такса за разглеждане в размер на 176.44 лв. също е включена в погасителния план по договора за потребителски кредит. Върху условията на договор за кредит № L321732 и погасителния план към него К. Д. Б. не е имал възможност да влияе и да иска промяната им.

Клаузата за заплащане на такса за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит № L321732 не е индивидуално уговорена между страните по договора. По време на действието на договора за потребителски кредит К.

Д. Б. е изплатил парична сума в размер над главницата и лихвата по договор за кредит № L321732 и е изплатил също таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв.

Таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв. по договор за кредит № L321732, считат че представлява скрита лихва и допълнително 3 възнаграждение за кредитодателя и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, като невключването води до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Счита се, че предвид правната регламентация е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които е трябвало да заплати К. Д. Б., а не да бъде поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В договор за кредит № L321732 е посочен процент на стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с посочената в Част I от Приложение I към Директива 2008/48 математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да 4 разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредитен ресурс. С оглед на това дори и да са спазени изискванията за максимален размер на ГПР – до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието на ГПР не са включени всички разходи по кредита е налице неправилно посочен ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в процесния договор по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на К.

Д. Б. да прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Това от своя страна води до заблуждение на потребителя, когато съпоставя наличните пазарни предложения и прави своя икономически обоснован избор дали да сключи договора.

Твърди се, че К. Д. Б. е бил поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като "таксата за разглеждане", считаме че попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от договора, таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит. Същата се дължи еднократно, но заплащането й е разсрочено, като сумата се включва в месечните вноски. С оглед характера на услугата, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с разглеждане на заявката на потребителя, респективно - е свързана с основното задължение на „..................“ ЕООД по договора да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на кредитодателя да 5 събира такава такса.

Договор за кредит № L321732 е недействителен, тъй като таксата за разглеждане в размер на 176.44 лв., макар да е дължима при сключване на договора за кредит заплащането е разсрочено. Когато сумата в размер на

176.44 лв. бъде отнесена като такса за кандидатстване по формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото задължението за заплащането възниква именно при кандидатстване за отпускане на кредит и се дължи за действия, които са предшестващи отпускането му, се получава, че ГПР възлиза на 64.12 %. ГПР в размер на 64.12 % надхвърля както посочения в договора, така и максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 62.35 %, формиран като петкратния размер на основния лихвен процент на БНБ за м. април 2023 г. /датата на сключване на договора/ + 10 пункта.[1] Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.