Решение № 79 от 18.04.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 542/2022
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 27.09.2023
- Състав
- Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Враца, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело № 20221400100542 по описа за 2022 година за да де произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 oт ЗЗД. Образувано е по искова молба на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М.
Х., членове на САК, съдебен адрес град *** против И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес, град ***.
В исковата молба се твърди, че на 22.3.2021 година между ищеца като заемател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят предал на ответника сумата от 60 000 лв.
Твърди, че сумата е преведена с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:41 ч., с което е преведена сумата от 19,900 лв.; с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:42 ч., с което е преведена сумата в размер на 19,900лв.; с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:43 ч., с което е преведена сумата от 19,900 лв., както и с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:46 ч., с което е преведена сумата от 300 лв. Твърди, че договорът е сключен със срок 23.3.2022 година и излага, че сумата е следвало да бъде върната на падежа по банкова сметка, посочена в самия договор за заем.
Твърди, че независимо от настъпването на падежа на задължението на 23.3.2022 година ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата по 1 договора за заем.
Предвид на изложеното, предявява искове за осъждане на основание чл.
240, ал. 1 от Закона задълженията и договорите И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, да заплати на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М.
Х., членове на САК, съдебен адрес град *** сумата от 60000 лв. главница по договор за заем от 22.3.2021 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба на 21.12.2022 година до окончателното изплащане на задължението и за осъждане на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес, град *** да заплати на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М. Х., членове на САК, съдебен адрес град *** сумата от 4583.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.3.2022 година до 20.12.2022 година.
Претендира разноските по делото в размер на държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, както и разноските за обезпечаване на бъдещия иск, който е предявен по настоящото дело.
В срока за отговор по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс ответникът, на който е редовно връчено исковата молба и приложенията към нея, не подава такъв.
В съдебно заседание по делото ищецът не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание по делото ответникът чрез процесуалния си представител признава иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото договор за заем от 22.03.2021 г. се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на ответника сумата от 60 000 лв. като заем, обезпечен и с запис на заповед, а ответникът е поел задължението да върне сумата на 23.03.2023 г.
От приетите като доказателство по делото копие от преводни 2 нареждания от 22.3.2021 година от 15:41 ч., с което е преведена сумата от 19,900 лв.; с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:42 ч., с което е преведена сумата в размер на 19,900лв.; с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:43 ч., с което е преведена сумата от 19,900 лв., както и с преводно нареждане от 22.3.2021 година от 15:46 ч., с което е преведена сумата от 300 лв. се установява, че ищецът превел на ответника сумата от 60 000 лв. с основание за на банковия превод - заем.
По делото не са представени доказателства за връщане на сумата.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на договора за заем, предаването на сумата уговорената по договора за заем на ответника, както и настъпването на падежа на задължението
В тежест на ответника е да докаже заплащането на сумата по договора за заем, както и да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения си срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
По делото се установи, че ищецът е предал на ответника сумата от 60 000 лв., като основанието е сключен договор за заем. Видно от същия договор падежът на задължението е настъпил на 23.03.2023 г., поради което и вземането е изискуемо. В тежест на ответника е да представи доказателства за връщане на сумата, което не е неправено, поради което и настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен и че следва да бъде уважен изцяло.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главното задължение, както и изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва за периода от изпълнението на забавата до края на претендирането и преди завеждане на исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил сумата, както и да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или 3 правопогасяващи възражения си срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
С настъпването на падежа на задължението длъжникът е изпаднал в забава, поради което и дължи законната лихва върху главницата, поради което и настоящият съдебен състав намира иска за основателен до изчисления размер от 4550.36 лв. за пълния предявен период от 23.3.2022 година до 20.12.2022 година, като до пълния предявен размер от 4583.34 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват 99.95 % направените по делото разноски, а именно 2582,01 лв. платена държавна такса и 5497,19 лв. заплатен адвокатски хонорар, койот не е прекомерен с оглед цената на иска, или общо сумата от 8079,20 лв.
Доколкото ищецът е направил разноски по обезпечаване на предявения иск, то с оглед приетото в т. на ТР 6/2013 по описа на ОСГТК ВКС същите следва да бъдат възложени на ответника ако бъдат доказани. По делото обаче ищецът не е представил доказателства за допускането на обезпечение на бъдещия иск от СГС и за разноските, направени за това по ч. гр. д. № 12203/2012 по описа на СГС, поради което и по делото не следва да му бъдат присъдени разноски за обезпечаването на претенцията.
Ответникът е направил разноски по делото и му се следват 0.05 % от тях съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото не са претендирани не се и присъждат.
Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от Закона задълженията и договорите И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, да заплати на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М. Х., членове на САК, съдебен адрес град *** сумата от 60000 лв. главница по договор за заем от 22.3.2021 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба на 21.12.2022 година до окончателното 4 изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес, град *** да заплати на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М.
Х., членове на САК, съдебен адрес град *** сумата от 4583.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.3.2022 година до 20.12.2022 година като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4583.34 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес, град *** да заплати на Х. С. Т. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция град *** чрез пълномощниците адвокат В. Й. и адвокат М. Х., членове на САК, съдебен адрес град *** сумата от 8079,20 лв ., разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5