Определение № 34804 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34804 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докл***то от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110105457 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** чрез *** с искане за допълване на решението в частта за разноските като бъдат присъдени разноски в полза на ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро на *** за предоставена безплатно правна помощ.

Насрещната страна *** не е подала отговор по молбата с правно основание чл.248 от ГПК,но в подадения по делото писмен отговор е изразила становище за приложимост на разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,намира молбата за допустима като подадена в срока за въззивно обжалване от страна в производството,а разгледана по същество молбата е основателна.

В хипотезата,когато съдът не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски искането е за допълване на решението в частта за разноските и в този случай представянето на списък на разноските не се явява предпоставка за допустимост на молбата.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда,че съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния акт по съществото на спора,а отговорността за разноските се разпределя според правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК,т.е. в зависимост от уважената и отхвърлена част от исковете. Когато исковата претенция е уважена,право на разноски има страната ищец. По тази причина съдът приема,че в полза на ищеца С. следва да бъдат присъдени 110,96 евро съдебноделоводни разноски,а в полза на *** – сумата от 250 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ,в която насока съдът приема,че при съобразяване материалния интерес по делото,фактическата и правна сложност,както и с оглед това,че Наредба № 1/09.07.2004 г. служи като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение претендираното адвокатско възнаграждение от 250 евро 1 следва да бъде присъдено. Действително ответното дружество е оспорило присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,но не е ангажирало конкретни доказателства,които да опровергават,че ищецът С. е материално затруднено лице,поради което са налице предпоставки в полза на *** да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Софийският районен съд намира,че не може да бъде споделено становището на ответника,че не е дал повод за образуване на делото,поради което при съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК не отговаря за разноски. Съдът счита,че цитираната разпоредба на чл.78,ал.2 от ГПК намира приложение при кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е станал повод за образуване на делото. Това означава,че признанието на иска не е достатъчно,за да бъде счетено,че разноските остават в тежест на ищцовата страна,а е необходимо да бъде установено,че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Софийският районен съд приема,че в конкретния случай не може да бъде счетено,че ответникът не е дал повод за образуване на делото,в която насока следва да бъде отчетено,че липсва регламентирано рекламационно производство,а упражняването на правото за позоваване на давност за вземания може да бъде осъществено единствено чрез предявяване на иск. Когато защитата на длъжника за позоваване на давност се реализира по исков ред,приложимостта на разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК е изключена. В този смисъл е формираната съдебна практика на ВКС,обективирана в решение от 19.06.2013 г.,постановено по гражд.дело № 927/2012 г. по описа на ВКС и определение № 1316/11.05.2026 г.,постановено по ч.търг.дело № 2215/2025 г. по описа на ВКС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 14170/15.07.2026 г.,постановено по гражд.дело № 5457/2026 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав, в частта за разноските като осъжда ***,ЕИК 8***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от *** да заплати на основание *** на ***,ЕГН **********,с адрес *** *** евро ( сто и десет евро деветдесет и шест евроцента ) съдебноделоводни разноски,както и като о с ъ ж д а ***,ЕИК 8***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от *** да заплати на адв.***,с адрес *** сумата от 250 ( двеста и петдесет ) евро адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2