Решение № 130 от 30.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500210 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 463 от ГПК.

С Решение № 77/18.02.2025 г. по в. гр. д. № 136/2025 г. Русенският окръжен съд оставил без уважение като неоснователна жалбата на В. И. Г. от гр. Варна против Разпределение от 06.12.2024 г. на ЧСИ В. Н., рег. № 914 на КЧСИ, с район на действие РОС, по изп. дело № 507/2021 г. Осъдил В. И. Г. да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И. П. от АК – Русе сума в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по делото безплатно процесуално представителство на С. В. М..

Въззивна жалба против решението е подадена от В. И. Г.. Счита решението за неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Претенцията му за разноски по съсобствения имот са направени от него и са дължими от М.

И. Е.. Те касаят период след влизане в сила на решението за делба на имота. Оспорва решението и в частта, с която са присъдени разноски в полза на адв. П.. Счита, че такива не следва да се присъждат, тъй като се касае за проверка на действията на съдебния изпълнител. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. Моли съда да отмени решението и в частта за присъдените разноски в размер на 400 лв. в полза на адв. П..

В писмения си отговор съделителят С. В. М. чрез пълномощника си адв. И. П. оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно, законосъобразно и мотивирано. Жалбата срещу разпределението цели бавене на публичната продан по изпълнителното дело. Поведението на жалбоподателя по обжалване на действия по 1 изпълнителното дело представлява злоупотреба с право. Моли съда да потвърди решението, включително и в частта за присъдените разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и писмените доказателства по делото, намира следното:

Изп. дело № 507/2021 г. по описа на ЧСИ В. Н., с район на действие РОС, е образувано въз основа на изп. лист от 18.05.2021 г., изд. по гр. д. № 1110/2018 г. по описа на РС-Русе, за изнасяне на публична продан на недвижим имот – апартамент и избено помещение в гр. Русе, жк „Дружба“, **********, за удовлетворяването на съделителите съобразно правата им, определени с Решение № 455/08.11.2018 г. на РОС по в. гр. д. № 590/2018 г.

Като страни в изпълнителното производство са конституирани съделителите С. В. М. при права 3/6 ид. части, Р. М. Х. и В. И. Г. и М. И. Е. – при права на всеки един от тях 1/6 ид. части.

Проведена е била публична продан на имота в периода 04.10.2021 г. – 04.11.2021 г., по която са били обявени купувачи (съделители). Изготвените разпределения са били обжалвани, като жалбите са били оставени без уважение от съда. Купувачите не са внесли сумите, необходими за изплащане на вземанията на останалите съделители, поради което, на осн. чл. 494 от ГПК, съдебният изпълнител е насрочил нова продан на имота за периода 14.10.2024 г. – 11.11.2024 г. при начална цена 93 569.04 лв. За купувач на имота е обявен съделителят Р. М. Х., предложила цена 169 498.30 лв.

На 06.12.2024 г. е изготвено разпределение на сумата 169 498.30 лв., в което са посочени участниците в разпределението – съделителите и правата им в съсобствеността, вземанията им съобразно техните дялове и сумата, която се разпределя както следва:

I. Вземания по чл. 136 т. 1 от ЗЗД за разноски:

1. В полза на ЧСИ – 4 547.96 лв. с ДДС, разпределена между съделителите съобразно техните дялове в съсобствеността

2. Заплатени авансови такси от С. В. М. – 1 672 лв., разпределена между съделителите: С. В. М. – 836.02 лв., Р. М. Х. – 278.66 лв., В. И. Г. – 278.66 лв. и М. И. Е. – 278.66 лв.

3. Заплатени авансови разноски от Р. М. Х. – 150 лв., разпределена между съделителите: С. В. М. – 75 лв., Р. М. Х. – 25 лв., В. И. Г. – 25 лв. и М. И. Е. – 25 лв.

II. Суми за изплащане:

1. На ЧСИ – 4 547.96 лв. с ДДС

2. На съделителите: С. В. М. – 83 236.13 лв., Р. М. Х. – 27 338.07 лв., В. И. Г. – 27 188.07 лв. и М. И. Е. – 27 188.07 лв.

Сумата, която обявеният за купувач съделител Р. М. Х. следва да внесе за изплащане на съразмерна част от вземанията на другите съделители и таксите, възлиза на 142 160.23 2 лв.

Разпределението е обжалвано от В. И. Г. в частта, с която сумата 27 188.07 лв. е разпределена на М. И. Е., с твърдения, че същата не владее апартамента и не го поддържа.

Разходите за поддръжка на имота се заплащат от жалбоподателя, затова той следва да получи сумата.

С обжалваното в настоящото производство решение съдът е оставил жалбата без уважение като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд за неоснователност на жалбата срещу изготвеното от съдебния изпълнител разпределение от 06.12.2024 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК – т. 1, при обжалване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като служебно проверява единствено включването в разпределението на присъединените по право взискатели. Предвид това, предмет на съдебен контрол е извършеното от ЧСИ разпределение на сумата от 27 188.07 лв. в полза на М. И. Е..

Видно от изпълнителното дело, същото е образувано за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот. Целта на проданта е да се ликвидира съсобствеността и всеки от съделителите да получи такава част от сумата, получена от продажбата на имота, която съответства на участието му в съсобствеността. Съдебният изпълнител е извършил разпределение на сумата от продажбата на имота в съответствие с тази цел, като на всеки един от съделителите е разпределил сума, съответстваща на дяловете му от съсобствеността, в т. ч. сумата от 27 188.07 лв. на съделителя М. И. Е.. В този смисъл обжалваното разпределение е правилно и законосъобразно.

Напълно неоснователни са доводите на жалбоподателя, че сумата, разпределена на съделителя М. И. Е., следва да бъде разпределена в негова полза, тъй като той е направил разноски за имота. Жалбоподателят не твърди вземането му за направени разноски за имота да е съдебно признато, нито представя изпълнителен лист за такова вземане. С оглед на това, подобно вземане не може да бъде съобразено от съдебния изпълнител при извършване на разпределението на сумата от публичната продан на делбения имот. Със същите мотиви жалбата на жалбоподателя, основаваща се твърдения за съществуване на същото вземане за разноски, е била отхвърлена при предходно оспорване на разпределение по изпълнителното дело, но и към настоящия момент няма данни жалбоподателят да е предявил претенцията си по съдебен ред.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за законосъобразност в атакуваната част на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение от 06.12.2024 г. по изп. дело № 507/2021 г. по описа на ЧСИ В. Н., с оглед на което постановеният от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

3

По отношение на присъдените в съдебното производство разноски:

В тази част жалбата представлява искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските – относно присъденото на осн. чл. 38, ал. 2 от ГПК възнаграждение на адв. П. за осъществена безплатна защита на ответника по жалба С. В. М. в производството пред РОС, по което компетентен да се произнесе съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК е съдът, който е постановил акта, в случая - Окръжен съд – Русе.

Независимо от извода за неоснователност на подадената жалба, съдът не присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И. П. за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника по жалбата С. В. М. в настоящото производство, тъй като предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акт на съдебния изпълнител, съответно – неприложим е общият принцип за отговорността за разноски в исковото производство, регламентиран в чл. 78 от ГПК.

Водим от горното и на чл. 463 ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/18.02.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 136/2025 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на В. И. Г. против Разпределение от 06.12.2024 г. по изп. дело № 507/2021 г. по описа на ЧСИ В. Н., рег. № 914 на КЧСИ, с район на действие РОС.

Връща делото на Окръжен съд – Русе за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, направено в жалба вх. № 3042/13.03.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4