Решение № 208 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Стефан Милев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600473 по описа за 2024 година

Въззивната проверка по гл. XXI от НПК е спрямо постановената от Пернишкия окръжен съд (ПОС) Присъда № 22/28.11.23 г. по н.о.х.д. № 118/23 г., с която подсъдимите Р. К. С. (ЕГН: **********), Р. К. С. (ЕГН: **********) и К. С. И. (ЕГН:

**********) били оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.

123, ал.4, вр. ал.1 НК - за причинена по професионална непредпазливост смърт на С.

Й. В., починал на ******** г. в гр. ***, въпреки оказаната от тях след деянието помощ за спасяването му.

Присъдата е оспорена в срока по чл. 319, ал.1 НПК с протест на прокурора и с жалба от частните обвинители И. В., В. В. и Й. С. (чрез повереника им – адв. Б., САК) с искане по чл. 336, ал.1, т.2 НПК, изцяло поддържано от държавното и от частното обвинение в проведеното пред САС открито заседание.

Ако трябва да се обобщят доводите и на двете недоволни страни, същите са сведени, на първо място, до несъгласие с възприетата от първата инстанция теза, че дейността на тримата подсъдими, като (съ)управители на регистрираното в гр. Перник дружество „Снабстрой“ ООД, не се явява нито „правно регламентирана“, нито „източник на повишена опасност“ по смисъла на чл. 123, ал.1 НК. Като аргументи срещу въпросната теза прокурорът изтъква произтичащите за тях от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по приложението му задължения да организират безопасните и здравословни условия на труд в ръководеното предприятие, а според частните обвинители наличието на мотокари, камиони и други превозни средства в складовата база на фирмата сочи именно на извършване на дейности с повишена опасност. И доколкото писмено утвърдените длъжностни задължения на портиера (каквато функция изпълнявал починалият В.) го обвързвали да „следи за поддръжка в 1 изправност и правилно използване на техническите средства, монтирани за охрана на обекта“, се твърди, че боравенето с процесната врата, чието падане е довело до травмата и последвалата смърт на В., всъщност е било пряка част от вменената му трудова дейност, за която обаче той не е бил надлежно инструктиран как да извършва безопасна експлоатация. И двете оспорващи присъдата страни изтъкват още, че в техническата документация на изградената ограда на складовата база няма никакви данни (проект, чертежи, скици и др.) за ползваната плъзгаща се метална врата, с което поставят под съмнение правомерното поведение на тримата подсъдими при нейното инсталиране, а според прокурора – експертните констатации, че процесното съоръжение е разполагало с обезопасяващо приспособление (скоба) срещу „изваждане“ и „падане“, по никакъв начин не опровергават извода, че е било допуснато нарушение на чл. 38 Нар. № 7/23.09.99 г., задължаващ работодателя да осигури защита срещу излизане от релсите и падане на експлоатирани плъзгащи се портали.

В заключение – и държавното, и частното обвинение не са съгласни както с оценката на доказателствата (и приетите за установени от тях обстоятелства), така и с правната интерпретация на фактите по делото, като настояват – ако евентуално САС също приеме деянието на подсъдимите за несъставомерно по чл. 123 НК, то да бъде квалифицирано като причинена при обикновена непредпазливост смърт по чл. 122, ал.1 НК.

Оправданите от ПОС подсъдими (Р. С., Р. С. и К. И.), както и общите им защитници (адвокатите М. и А.) молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

САС прецени, че се налага повторно разглеждане на делото от първата инстанция, при това – още от разпоредителното й заседание (чл. 248 НПК), защото допуснати в обвинителния акт непълноти и вътрешни противоречия са били дословно „мултиплицирани“ с присъдата. И макар тя да е оправдателна, с което подсъдимите са постигнали най-благоприятния за себе си резултат, искането във въззивния протест и жалба на частните обвинители за тяхното осъждане (ако не по чл. 123 НК, то поне за престъпление по чл. 122 НК) би могло да бъде надлежно разгледано от съда (без да се нарушава забраната за „reformatio in peius“) само при ясно и недвусмислено формулирано обвинение, с конкретно предявени факти, срещу които да се организира адекватна защита. Точно това условие не е било изпълнено още при изготвянето на обвинителния акт и - вместо да го констатира, Окръжният съд е допуснал същинското разглеждане на делото, без да е надлежно очертан предметът на доказване по него.Така, че правото на защита на подсъдимите е било съществено ограничено по неотстраним от въззивната инстанция начин (чл. 348, ал. 3, т.1, вр. чл. 335, ал.2 НПК).

А нарушението би било още по-сериозно, ако при това положение САС изобщо пристъпи към обсъждане на възможността за приложение на чл. 122, ал.1 НК, тъй като подобен процесуален подход (поискан в случая от страните, които атакуват присъдата) изисква, все пак, относимият материален закон да бъде преценяван спрямо прецизно предявени и правилно установени факти.

От обвинителния акт и проверяваната присъда не стават ясни, на първо място, времето и мястото на инкриминираното деяние. От една страна – в заключителната част на обвинението (чл. 246, ал.3 НПК) прокурорът поддържа, че смъртта на починалия С. В. е причинена на ******** г. в гр. ***, при условие, че в същото време в обстоятелствената част на документа се твърди, че на посочената дата (а и повече от месец преди това) В. е бил настанен в болница в гр. София, където починал. Ако под „причиняване“ държавното обвинение има предвид инцидента, при който починалият е бил притиснат от падналата метална врата, за него – макар и да става ясно, че е настъпил в гр. Перник, е неясна датата му, поради многократните й вариации:

2

„30.11.2021 г.“ (двукратно на с.4 от ОА), „ 30.10.2021 г.“ (двукратно на с.5 от ОА), „30.11.2021“ (с.7 от ОА) - все грешки и противоречия, които ПОС следваше да забележи и да укаже отстраняването им, вместо до ги пренася по същия начин в своите мотиви (л.201-гръб и л.202-гръб от н.о.х.д.).

Изобщо, в целия механичен сбор от факти, предявени с обвинението, не става ясно кое (според прокурора) е изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123, ал.4, вр. ал.1 НК и кога е извършено то, защото – ако се чете дори само диспозитивът на обвинителния акт, в него има алогични твърдения (няма как, например, деянието да е осъществено на ******** г., а последващото положително поведение на подсъдимите от 10.12.21 г., довело до преценката на прокурора за приложение на чл. 123, ал.4 НК, да го предхожда). А когато между деянието на престъплението и настъпването на общественоопасния му резултат е изтекъл определен период от време и когато фактите, изпълващи тези два обективни признака, са се случили на различни места, формулировката на обвинението следва да съдържа конкретика за точния механизъм и хронологията на инкриминираните събития, за да бъде ясно очертан предметът на доказване.

Обективен признак на престъплението по чл. 123 НК, изискващ предявяване на кореспондиращите му факти, е и изискването деецът да е осъществявал правнорегламентирана дейност, съставляваща източник на повишена опасност. Което – съобразно критериите, очертани още с раздели 8-9 от П-6/69-Пл., в случая е налагало, ако ще се поддържа посочената правна квалификация, да се изтъкнат обстоятелствата, сочещи, че дейността на дружествения управител по принцип изисква специална правоспособност („специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред“) и че „най-малкото незнание или немарливо изпълнение на … дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица“. В обвинителния акт няма никакви факти, от които да се изведе подобна теза, а установяването им за първи път от съдебните инстанции би внесло съществено изменение в обвинението, без подсъдимите да са се защитавали срещу него. Опит да мотивират доводите си за т.нар. „професионална непредпазливост“ прокурорът и частните обвинители са направили едва с въззивните протест и жалби, но подобен подход е недопустим и не съставлява надлежно предявяване на фактите.

Ако сега – във връзка с поисканото в протеста и жалбата на частното обвинение, САС пристъпи към обсъждане на въпроса приложим ли е спрямо установените от Окръжния съд факти съставът на чл. 122, ал.1 НК, не само би игнорирал процесуалните пропуски при предявяването на относимите обстоятелства (на коя дата и къде в крайна сметка се е случил инцидентът с падналата врата; последица от чие конкретно нарушение на извъннаказателното законодателство се явява той и има ли за това нарушение вече проведено административно-наказателно производство, спрямо което следва да се проведе процедурата по чл. 25, ал.1, т.5, вр. чл. 24 , ал.4 НПК; удрял ли е при този инцидент В. В. главата си – доколкото от една страна прокурорът твърди, че смъртта е последица от черепно-мозъчна травма, но в същото време при фактическото описание на случката – с.4 от ОА – поддържа единствено, че „ вратата е паднала и затиснала глезена на единия му крак“ и т.н.), но би поставил подсъдимите в опасност да бъдат признати за виновни за по-тежко наказуемо престъпление от това, предявено с обвинението. Прокурорът, впрочем, сам е създал тази процесуална ситуация, от която сега се опитва „да излезе“ с алтернативното си искане за осъждане на подсъдимите по чл. 122, ал.1 НК, но без да обърне внимание на обстоятелството, че повдигнатото от него обвинение по чл. 123, ал.4, вр. ал.1 НК (каквото е било суверенното му решение) е за по-леко наказуемо престъпление от това по чл. 122, ал.1 НК и по принцип в случая не е имало възможност съдът да „преквалифицира“ фактите 3 по поискания начин без предварителна обвинителна инициатива по чл. 287, ал.1 НПК.

В случай, че първата инстанция беше обсъдила задълбочено годността на обвинителния акт също би стигнала до заключението, че заложените в него фактически и правни формулировки не са позволявали надлежното му разглеждане и постановяването на законосъобразна присъда (независимо от нейния вид). Това налага отмяната на сега атакувания съдебен акт да бъде последвана и от ново разпоредително заседание, в хода на което Окръжният съд да подходи по-критично към проверката си по чл. 248, ал.1 НПК.

Водим от всичко изложено дотук и съобразно чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VIII състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 22/28.11.2023 г. по н.о.х.д. № 118/23 г. на Пернишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на ПОС за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание по чл. 248 и сл. НПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4