Решение № 118 от 04.07.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. В**, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВ* Ж. С*

Членове:

Г* П. Й*

Н* Д. Н* при участието на секретаря Н* ЦВ. К* като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело № 20221300500166 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №45/14.02.2022 г. по гр.д.№637/2020 г. по описа на ВРС са отхвърлени изцяло предявените искове по чл.422,ал.1 , във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Ф* И*” ЕАД, *, седалище и адрес на управление: гр.С* район Л*,ул.”Х* И*” №15, представлявано от Л*Д* - изпълнителен директор, против АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* , ул. „Д*“, № 10 с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на „Ф* И*” ЕАД, следните суми:2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019 г., разноски в размер на 87,74 лв. държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение като неоснователни и недоказани.

Така постановеното решение е обжалвано от „Ф* И*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*, ул. „Х* И*“№15 , ет.6, 1 представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова,действащо чрез юрисконсулт В* Ц* със съдебен адрес: гр. С* ул. „Х* И* „№*,ет.* .

Поддържа се ,че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон и постановено при нарушение на процесуалния закон.

Предявените искове били отхвърлени като неоснователни, тъй като първоинстанционният съд бил приел, че вземанията на ищеца са погасени по давност. За да достигне до този правен извод, съдът при изграждане на мотивите си бил приложил неправилно по отношение на процесния случай два института на правото, а именно:

1. Правото на кредитора за обяви вземането си по кредит за предсрочно изискуемо и упражняване на това право;

2. Приложимия давностен срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит.

По-нататък в жалбата се изразяват подробни доводи относно приложението на горните правни институти.

Иска се да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно Решение № 45/14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 637/2020 г. по описа на РС -Видин, като вместо него се постанови решение, с което да се признае за установено, че АС. МЛ. С., ЕЕН ********** дължи на „Ф* И*” ЕАД, ЕПК * вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1187/2019 г. по описа на ВРС, а именно:

-2802,22 лева — главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;

-839,23 лева - лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г.

Иска се да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и в първоинстанционното производство, за които своевременно бил представен списък на основание чл.80 ГПК.

Иска се да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

Ответникът чрез своя процесуален представител-особения представител адв.В.Б. оспорва жалбата в с.з.

ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и 2 доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Ф* И*” ЕАД, ЕИК****, седалище и адрес на управление: гр.С**, район Л*,ул.”Х*И*” №15, представлявано от Л* Д* - изпълнителен директор против АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* , ул. „Д*“, № *, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на „Ф* И*” ЕАД, следните суми:2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.05.2019г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019г., разноски в размер на 87,74 лв. държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение В исковата молба се твърди, че на 02.05.2019 г. ищецът „Ф* И*" ЕАД депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу за сумата 2802, 22 лв.—главница по предоставения кредит, 312,73 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014 г. до 20.06.2016 г., 1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Заповедта е връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което се предявява настоящия иск.

Ищецът твърди,че на 08.07.2014 г. между „БНП П* П* Ф*" ЕАД и „Ф* И*” ЕАД, ЕИК * е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия). Вземането по Договор за стоков кредит, номер СREX02001682 било прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 08.07.2014 г. и в правата на нов кредитор по описаното вземане встъпил ищецът „Ф* Й*'" ЕАД.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП П* П* Ф*" ЕАД упълномощило „Ф* Й*" ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземане, което предстояло да бъде направено и писмено с приложеното към исковата молба уведомление.

Твърди се ,че на 26.08.2014 г. в гр. В* бил сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги, номер СREX-10895912, между „БНП П*П* Ф*” 3

ЕАД и АС. МЛ. С. , по силата на който бил отпуснат кредит на обща стойност 3459, 69 лв., за финансиране на закупуването на климатик марка „LG“ на климатик „SAMSUNG“. Договорен бил годишен процент на разходите (договорна лихва), който бил добавен към дължимата главница и бил изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 22 на брой месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.В случай на забава на някоя от изискуемите вноски, на основание договора заемополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се ,че длъжникът направил няколко погасителни вноски , след което преустановил обслужването на дълга и изпаднл в забава. На крайния падеж кредитополучателят продължил да бездейства и да не погасява задължението си.

Иска се съдът да признае за установено, че дължи на “Ф* Й*” ЕАД, следните суми: 2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г., разноски в размер на 87,74 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Особеният представител на ответника е представил писмен отговор в установения едномесечен срок, в който е направил възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

От фактическа страна се приема за безспорно по делото ,че на 26.08.2014 г. в гр. В* е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги, номер СREX -10895912 между „БНП П* П* Ф*” ЕАД и АС. МЛ. С. , по силата на който е отпуснат кредит на обща стойност 3459, 69 лв., за финансиране на закупуването на климатик марка „LG“ и на климатик „S*“. Договорен е годишен процент на разходите (договорна лихва), който е добавен към дължимата главница и е изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 22 на брой месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.

Кредитодателят е предоставил чрез банков превод посочените по- горе 4 суми съответно пряко на упълномощения търговски партньор и на застрахователния агент, с което е изпълнил задълженията си по договора.

Уговорено е ,че в случай на забава на някоя от изискуемите вноски заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

На 28.05.2015 г. длъжникът прави последна погасителна вноска, след което преустановил обслужването на дълга и изпаднал в забава. На крайния падеж 20.06.2016 г., кредитополучателят продължава да бездейства и да не погасява задължението си.

На 10.01.2017 г. между „БНП П* П* Ф*" ЕАД и „Ф* И*ЕАД е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия).

Вземането по Договор № СREX- 10895912 е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 10.01.2017 г. и в правата на нов кредитор по описаното вземане встъпил ищецът „Ф* И**'" ЕАД.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП П* П* Ф*" ЕАД упълномощил „Ф* И*" ЕАД да съобщи длъжника за прехвърлянето на вземания.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че на 28.05.2015 г. ответникът е направил последната погасителна вноска, след което преустановил обслужването на дълга и изпада в забава.

Въз основа на заявление с вх.№5063 от 02.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1187/2019 г. на ВдРС е издадена Заповед № 940 - РЗ/03.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът АС. МЛ. С. да заплати на кредитора „Ф* И*” ЕАД следните суми: сумата от 2802, 22 лв.-главница по предоставения кредит, 312,73 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014 г. до 20.06.2016 г., 1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането.;

С разпореждане от 05.02.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, получено на 24.02.2020 г. Видно от печата ,положен върху исковата молба ,ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 27.04.2020 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок.

5

Така установената от районния съд фактическата обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция .

С оглед на така установената фактическа обстановка, В* окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.

212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея 6 искане за произнасяне от въззивния съд.