Определение № 634 от 30.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. М., 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500444 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. в първоинстанционното производство, против

Определение

№

1246/01.09.2025 год. по гр.д. № 2854/2024 г по описа на Районен съд М., с което съдът е оставил без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото Решение № 367/16.07.2025 год. в частта относно присъдените в тежест на ответниците А. ЕООД, ЕИК ***, гр. С. и К. ЕАД, ЕИК 1***, гр. С. разноски.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е зачел разпоредбите на НМРАВ, която макар и да няма обвързващ характер, съгласно актуалната съдебна практика следва да служи като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение, вкл. служебното такова, не е зачел чл. 101, § 1 ДФЕС, като е определил произволно, неразумно и непропорционално адвокатското възнаграждение, не е преценил приетото в решение С-57/15 СЕС, като не е взел предвид предмета на спора, неговата цена или труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Счита, че евентуалното намаляване на адвокатския хонорар, предвидено в чл. 78, ал. 5 ГПК е възможно, но само ако предвиденият размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела и при съобразяване обема на свършената работа, брой съдебни заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори.

А в конкретния случай е определено възнаграждение с 80% по-ниско от 1 заложеното като критерий в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която след Решението на СЕС от 25.01.2024 год. по д. № С438/2022 год. е изменена и противоречието с европейското законодателство е преодоляно, като в наредбата не се определят минимуми, а критерии, от които съдът да се води, а при определяне размера на „разумните“ разноски за адвокатски хонорар да се приложи по аналогия Решението на СЕС от 28.06.2016 год. по д. № С-57/15, в което е извършено тълкуване на чл. 14 „Съдебни разноски“ от Директива 2004/48.

Цитира общностна и национална практика, постановена след Решението от 25.01.2024 год. по д. № С-438/22 на СЕС, в която се приема, че при предявяването на няколко иска предметът на делото се усложнява, а неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита за потребителските си права по съдебен ред.

Счита, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да продължи да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени потребители или ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги и като ефект от това – до некачествено правосъдие и до изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена.

По отношение на ДДС – счита, че такъв следва да се начислява и при адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. ЗА Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който да определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа, както и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 от ГПК от насрещните страни е изразено становище за неоснователност на жалбата.

А. ЕООД, ЕИК ***, гр. С., чрез юрк. С. С. счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като определеното възнаграждение в размер на 150 лв. при условията на чл. 38 ЗА отговаря на действителната правна и фактическа сложност на производството в тази му част, като върху него не следва да се начислява ДДС доколкото предоставената правна помощ е безплатна.

Излага съображения, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА съдебният състав е този, който следва да определи размера на адвокатското възнаграждение – по собствено усмотрение и като съобрази фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и наличието или не на съдебна практика по сходни спорове. В случая единственото спорно обстоятелство между страните е било дали са нищожни процесните договори за кредит и поръчителство, за което обаче съдът следи и служебно. Предявените срещу отв. А. ЕООД са свързани с предявените срещу другия ответник искове, 2 извършената работа от пълномощника на ищцата е една и съща, тъй като са ангажирани едни и същи доказателства, идентични правни действия, едни и същи процесуални права. По спорния предмет, сведен до изследване клаузите на договорите за кредит и за поръчителство има многобройна и безпротиворечива съдебна практика, като не е имало спор по въпросите за сключването на договорите и тяхното съдържание. Не на последно място и тъй като за адв. Е. И. това не е единствено производство с този предмет и страни, тя е разполагала с възможността да ползва свои вече подготвени и прецизирани образци, които само да адаптира спрямо конкретния казус.

По отношение на искането за присъждане на ДДС – счита същото за неоснователно. Излага съображения, че съдът не е данъчнозадължено лице по ЗДДС и като така не може нито да издаде фактура, нито да начисли ДДС върху нея и затова не може той да начислява ДДС върху оказаната на страната безплатна правна помощ.

К. ЕАД, ЕИК 1***, гр. С., чрез юрк. Т. Б. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Твърди, че в районните и окръжните съдилища в цялата страна адвокатът на ищцата е процесуален представител по множество идентични претенции, които предполагат и идентична предварителна подготовка, като само пред РС М. през последната година инициираните производства са шест, с пълна повторяемост – идентичен предмет, съдържание, искови претенции.

Освен това, по делото са били безспорни редица обстоятелства, в т.ч. сключването на процесните договори, поради което на процесуалния представител не се е наложило да организира сложна защита, а за нищожността съдът следи и служебно.

По отношение искането за присъждане на ДДС счита същото за неоснователно, а разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 год. на ВАдв.С е приложима за случаите, когато клиентът е заплатил адвокатското възнаграждение, а не при предоставена безплатна правна помощ.

Окръжен съд М., като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна (ищца по делото), в законовоустановения срок по чл. 275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред районния съд е образувано по искове с правно основание 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, като пълномощник на В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. срещу К. ЕАД, за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2690775/16.12.2022 год., сключен между страните (цена на иска 4150 лв.) и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 293,07 лв. – неоснователно получена възнаградителна лихва и срещу А. ЕООД за обявяване нищожността на Договор за поръчителство, сключен между страните на 16.12.2022 год. (цена на иска 2320,99 лв.) и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1026,38 лв. – неоснователно получено възнаграждение за поръчителство.

3

Ищцата е представила списък по чл. 80 ГПК, обективиран в молба от 16.05.2025 год., в който е посочила адвокатско възнаграждение в размер на 2456 лв. с ДДС за всеки един от предявените искове.

След проведено едно открито съдебно заседание, в което страните на са се явили, но съдът е приел заключението на назначената ССЕ и направеното от ищцата увеличение на осъдителните искове, съдът е постановил Решение № 367/16.07.2025 год., с което е уважил предявените искове и е присъдил на процесуалния представител на ищцата разноски за предоставената безплатна правна помощ – 250 лв. по исковете срещу отв. К. ЕАД и 150 лв. по исковете срещу отв. А. ЕООД.

Отделен е въпросът, че с решението си съдът е осъдил отв. К. ЕАД да заплати сумата от 1026,38 лв., тъй като решението в тази си част не е обжалвано.

С молба от 31.07.2025 год. адв. Е. И. е поискала изменение на решението в частта за разноските, като присъденият адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата да бъде увеличен до справедлив размер и бъде присъден и ДДС.

С Определение № 1246/01.09.2025 год., постановено по гр.д. № 2854/2024 год. на МРС, което е предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд е оставил молбата без уважение като неоснователна.

В случая, видно от доказателствата по делото, адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, е предоставила на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1 Задв.

Претендирано е от пълномощника възнаграждение в размер на 2456,00 лв. с ДДС. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно цената на уважените искове съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НВАР е общо 2132.58 лв. с ДДС.

Въззивният съд се съобразява с постановките на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен състав споделя съдебната практика, която приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в Опр. № 50015/16.02.2024 г. по т.д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о.).

В производството пред първоинстанционният съд са разгледани три иска срещу двама ответници, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна 4 експертиза, проведени са няколко заседания, изготвяни са становища от страните. Настоящият състав следва да се съобрази с относимата съдебна практика, посочена частично и от жалбоподателя, която приема, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки иск по отделно.

Трудът на адвоката по дела като настоящото не се ограничава единствено до изготвяне на искова молба и депозирано становище по иска, както и че обстоятелството, че ищцата в кратък период от време е предявила множество еднотипни дела срещу ответници – кредитори, не следва да бъде взето предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Найнапред, защото изготвянето на искова молба не е единствено техническо изготвяне, а е резултат от редица действия, извършени от адвоката преди изготвянето на исковата молба. В тази дейност се включват срещи с клиента (които неминуемо отнемат от работното време на адвоката), проучване на казуса, събиране на писмени доказателства (с оглед представянето им с исковата молба) и други. След образуване на делото, адвоката остава ангажиран с процесуалния живот на производството, като се явява в съдебни заседания, следи за спазване на процесуалните срокове, организира защитата на клиента си с оглед релевираните в писмения отговор възражения и извършва действия, насочени към изпълнение на дадени от съда указания.

Поради това, извод, че дейността на адвоката се изразява единствено в техническото изготвяне на исковата молба, не може да бъде споделен. Броят на предявените от ищцата искове, респ. образуваните множество дела, също е обстоятелство, ирелевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 43 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26012835-3e9a-4766-8d68-234956e5b91c