Определение № 1705 от 02.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 673/2024
- Вид
- Определение № 1705
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 02.05.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1705 гр. Варна, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500673 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба на С. С. С., ЕГН**********, срещу Определение №995/24.01.2024г. по гр. дело №12776/2023г . на ВРС, 9-ти състав, с което е прекратено производството по предявените от С. С. С.
„насрещни искове“ с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения на ОС на ЕС, взети на 07.06.2023г., поради преценка на ВРС за предявяване на исковете след изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
В жалбата се поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон. ВРС е интерпретирал неправилно твърденията в насрещния иск за събитията на 02.09.2023г., тъй като изявленията на Р. Д. пред С. С. и етажните собственици са били в устна форма. С. С. и останалите етажни собственици никога не са били уведомявани от Р. Д. за взетите решения на 07.06.2023г., още по-малко по надлежния ред по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, който е релевантният за началото на срока за обжалване на решения на ОС на ЕС от собственик, неприсъствал на събранието. Не С. С., а друг собственик на обект в ЕС (И. Л.) е получил протокола от ОС на ЕС от общинската администрация, която от своя страна не е надлежен огран за известяване на етажните собственици. За нарушенията и/или престъпленията на Р. Д. по повод ОС от 07.06.2023г. С.
С.е подал жалба с вх. №14074/06.10.2023г. до ВРП. Поради неизвестяване на жалбоподателя за решенията от 07.06.2023г. по законовия ред С. е отправил и искания за събиране на доказателства пред ВРС, а тежестта за доказване на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС е на ответника. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд.
1
Производството по обжалване на прекратително определение на РС по иск, преди изпращането му за отговор на насрещната страна, както в случая, е едностранно, поради което не се следва размяна на книжа по частната жалба.
Въпреки това след преценка на ВРС в обратен смисъл е постъпил отговор по жалбата, с който тя се счита за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и обосновано. Моли се то да бъде потвърдено с присъждане на разноски пред ВОС.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна регламентация за случая, съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Р. Д. Д. срещу етажните собственици на к-с „Фентъзи апартмънтс“, находящ се в кк „Св. Св.
Константин и Елена“, м-ст „Абатко“, ул.„50“ №15, представлявани от С. С.
(управител), с правно основание чл.26 ЗЗД, евентуално по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на решенията, взети от ОС на ЕС, проведено на 04.09.2023г.
В срока по чл.131 от ГПК е подадена „насрещна искова молба“ с вх. при ВРС №1418/08.01.2024г. от С. С., в лично качество, с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, взети на 07.06.2023г.
С обжалваното определение ВРС е приел, че „насрещните искове“ са предявени след изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, защото за решенията от ОС на ЕС от 07.06.2023г. С. С. е узнал на 02.09.2023г., когато било свикано ОС на ЕС за вземане на решенията, оспорени с началната искова молба на Р. Д., и когато последната се явила пред етажните собственици и пред тях и ищеца по насрещния иск е заявила, че събранието е незаконно свикано, предвид провелото се на 07.06.2023г. ОС на ЕС, на което Д. била избрана за управител. Тоест най-ранният момент, от който е започнал да тече срокът по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е 02.09.2023г. и така същият е изтекъл на 02.10.2023г.
При това положение изводимите от частната жалба и обстоятелствата по делото решаващи за случая въпроси са два. Първият от тях е правен и касае момента, от който тече 30-дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС – винаги и само от обявяването на решението на ОС по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС или от деня на фактическото узнаване от ищеца за съдържанието на обжалваните решения на ОС на ЕС, в хипотезата когато той не е присъствал на общото събрание. Отговор на именно на този въпрос е даден в Определение № 288/15.05.2015г. по гр.д. №1178/2015г. на 1-во ГО на ВКС и в Определение № 462/24.09.2012г. по ч.гр.д. №373/2012г. на 1-во ГО на ВКС, с които е прието, че узнаването за взетото решение на ОС на ЕС може да стане и по различен начин от установения в чл.16, ал.7 от ЗУЕС, в случаите когато доказателствата по делото дават достатъчно основание да се приеме, че етажният собственик се е запознал с решението (и не е присъствал на самото 2
ОС, което не е било обявено по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС). От този момент на узнаване за съдържанието на подлежащото на обжалване пред съд решение на ОС на ЕС за ищеца е започнал да тече и срокът по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за сезиране на съда при разглежданата хипотеза. Настоящият съдебен състав възприема това разрешение, защото то съответства както на характера и предназначението на преклузивните срокове, така и на целта на обявяването на протокола от ОС на ЕС по чл.16, ал.7 ЗУЕС. Преклузивните срокове в българското законодателство са предвидени в интерес на правния мир и като средство срещу бездействието на правоимащия субект да упражни признатите му от закона права на защита, в това число пред съд, в лимитиран период след осведомяване за действията или за събитията, накърнили защитимите му права. А целта на обявяването на протокола по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС е довеждането до знанието на всеки от етажните собственици за взетите решения от колективния орган. Поради това ако законовият ред на обявяване на протокола не е спазен и ищецът не е присъствал на ОС на ЕС (както се твърди в случая в иска и в жалбата), но от доказателствата се изясни, че той е бил осведомен за взетите решения на ОС по друг начин на конкретна дата, тя несъмнено дава начало на 30-дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, доколкото за ищеца е била налице възможността да се защити срещу взетите решения считано от този момент. С оглед на което и въззивният съд не споделя доводите в жалбата по този правен въпрос.
Вторият въпрос е фактически и касае момента на реално осведомяване на ищеца по насрещния иск за решенията на ОС от 07.06.2023г. Действително в насрещната искова молба се твърди, че на 02.09.2023г., когато е било свикано ОС на ЕС за вземане на решенията, оспорени с първоначалната искова молба на Р. Д., тя лично се е явила пред етажните собственици и в присъствието и на ищеца по насрещния иск е заявила, че събранието е незаконно свикано, с оглед провелото се на 07.06.2023г. ОС, на което Д. била избрана за управител. Твърдението е неизгодно за С. С. по отношение спазването на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС и е подкрепено и с констативен протокол от 02.09.2023г., подписан от още от етажните собственици. Ето защо от тези данни може да се изведе индиция за осведомяване на С. С. за вероятното провеждане на ОС на ЕС на 07.06.2023г., както и за взети на него решения (поне за избора на Р. Д. за управител). Но тъй като се касае за индиция е необходимо същата да бъде подкрепена с други доказателства. В насрещната искова молба е наведено още едно важно твърдение, поддържано и в частната жалба – че за нарушенията или престъпленията на Р. Д. по повод ОС от 07.06.2023г. С. С.е е подал жалба с вх. №14074/06.10.2023г. до ВРП.
Което се потвърждава и от приложената към насрещния иск жалба до ВРП (л.209-212 от делото на ВРС). Видно от съдържанието на същата (л.3, абз.1 от нея), по отношение на ОС на ЕС от 07.06.2023г. е отразено следното изявление на С. С., цитирано дословно: „С протокола от „това проведено ОС на ЕС“ се снабдих от И. Л., собственичка на ЕС в сградата, която подава молба до район „Приморски“, който й връчва заверен препис от протокола за проведено ОС на ЕС на 07.06.2023г.“ (л.211, абз.1 от делото на ВРС). Това неизгодно признание несъмнено манифестира, че най-късно към момента на 3 подаване на жалбата във ВРП С. очевидно е притежавал препис от протокола от обсъжданото ОС на ЕС и следователно е узнал за съдържанието на взетите на него решения, в потвърждение на по-рано формираното на 02.09.2023г. предположение. Без значение е от кого С. е получил преписа от протокола предвид приетото от съда по предходния правен въпрос. След като е бил осведомен за самите решения, документално оформени като приети на ОС на 07.06.2023г., за ищеца е възникнала и възможността да се защити срещу тях чрез обжалването им пред съда. Поради което и в обобщение на кореспондиращите си данни по делото съдът приема, че най-късно считано от входиране на жалбата до ВРП на 06.10.2023г. е започнал да тече, конкретно за С. С., срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като същият е изтекъл на 06.11.2023г.
Следователно предявеният едва на 08.01.2024г. „насрещен иск“ се явява недопустим, като предявен след изтичане на законовия преклузивен срок за разглеждането му.
Съвсем отделен е въпросът, че предявеният от С. С. иск, в лично качество, не отговаря на изискванията на чл.211 от ГПК за „насрещен“, тъй като не е предявен от ответника или ответниците по началните искове (спрямо него/тях С. действа само като представител - управител на ОС на ЕС).
При което разглеждането на такъв иск в същото производство не се следва на още едно основание.
По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, макар по частично различни съображения, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Разноски в полза на „насрещната“ по жалбата страна не се следват, тъй като производството по обжалвания съдебен акт е едностранно.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №995/24.01.2024г. по гр. дело №12776 по описа за 2023г. на ВРС, 9-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.4 от ГПК вр. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4