Решение № 424 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500636 по описа за 2023 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изпълнението ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК 831820482 срещу Постановление от 15.02.2023 г. по изп.д. № 55/2023 г. на ЧСИ рег. № *** , с което е отказано намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя от 1 000 лв. на 200 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното постановление, искането e за неговата отмяна и уважаване молбата на дружеството - длъжник за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Претендират се направените за производството по чл. 436 от ГПК разноски.

Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението И. Г. Т. чрез процесулния си представител адвокат М. М. е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК за неоснователност на жалбата.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 911 по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

Изп.д. № 55/2023 г. на ЧСИ И.К., рег. № *** е образувано по молба по чл. 426 от ГПК на И. Г. Т., ЕГН - ********** чрез процесуалния му представител адвокат М. М. и представен към нея Изпълнителен лист, издаден на 28.01.2023 г. по влязло в сила осъдително Решение от 7.11.2022 г. по гр.д. № 16 814/2021 г. на РС – Пловдив.

Изпълнителният лист удостоверява подлежащи на принудително удовлетворяване парични притезания на Т. към ЗД „ Бул Инс „ АД както следва: 4 720, 15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2021 г. до окончателното 1 изплащане и 1 089 лв. / 889 лв. + 200 лв./ – направени съдебно - деловодни разноски.

С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е посочил изпълнителен способ - запор на банкови сметки на длъжника до размера на дълга – след извършване на справка за налични такива сметки. Към молбата са представени пълномощно и договор за правна помощ с договорено за адвокат М. М. възнаграждение в размер на 1 000 лв., като изрично е посочено че възнагражеднието е за образуване на изпълнителното дело и за неговото „ водене „ до приключването му чрез събиране в пълен размер на присъдените вземания.

След получената от БНБ справка относно банкови и платежни сметки и банкови сейфове на дружеството – длъжник / 628 страници /, адвокат М. с молба от 03.02.2029 г. е посочила върху кои от тях желае да се наложи запор, съответно с разпореждане от 03.02.2023 г. ЧСИ го е наложил. На същата дата е изпратена до длъжника и ПДИ - получена от него на 08.02.2023 г., в която му е съобщен размера на дълга към този момент, както следва: 4 720, 15 лв. главница, 857, 42 лв. лихва за периода 29.05.2021 г. – 05.03.2023 г., 1 089 лв. разноски по съдебното решение, 1 000 лв. – разноски за изпълнителното дело, съставляващи адвокатско възнаграждение, 917, 70 лв. – други направени от взискателя разноски по изпълнението, които на основание чл. 79 от ГПК са за сметка на длъжника, както и таксата на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение, и след това плащане от длъжника не е престирано. Въпреки това, на 08.02.2023 г. е депозирана от него молба за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат М. като прекомерен. Изложени са доводи, че такова й се следва само за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева, тъй като с оглед факта че длъжникът е публично дружество под надзора на КФН и с разкрити множество активни сметки с налични по тях средства, то за успешното събиране на дълга не са необходими действия извън налагане на запор по същите. Така действия по удовлетворяване на вземанията не е необходимо да бъдат предприемани – според длъжника, съответно възнаграждение на взискателя за „ водене делото „ по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/9.7. 2004 г. не се дължи. Евентуално – ако съдът счете че се следва възнаграждение и на основание чл. 10 т. 2 от казаната наредба, същото следва да се определи – намали, в посочения в същата минимален размер, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.

На 15.02.2023 г. е постановено обжалвано постановление за отказ на искането по казаната молба от взискателя от 08.02.2023 г. – предмет на настоящата проверка, което е обжалвано пред съда в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК с доводи, идентични с тези изложени в молбата.

На 24.02.2023 г. е извършено от ЧСИ частично погасяване на дълга с постъпила вследствие наложените запори сума в размер на 48 лева / Протокол на лист 343 от изпълн. дело/. Сумата е разпределена за погасяване на такси по т.т. 5 и 8 от ТТРЗЧСИ.

На 28.02.2023 г. по искане на взискателя са наложени запори на още четири банкови сметки на взискателя. С постъпилите от тях средства в размер на 8 732, 20 лв. е извършено погасяване на дълга / Протокол от 08.03.2023 г. на л. 357 от изпълн. дело / към взискателя за главница, лихви, разноски по съдебното решение, такси и разноски по изпълнението – за взискателя, таксата на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и адвокатското възнаграждение до неоспорения му размер от 200 лева по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/9.7. 2004 г..

При така установено от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна.

Неоснователно е поддържаното в същата възражение адвокатското възнаграждение на взискателя да се дължи само за образуване на изпълнителното дело - чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. до размер от 200 лв., съответно да не се дължи възнаграждение и по чл. 10 т. 2 от същата. Както се каза по горе, плащане в срока за доброволно изпълнение и след него не е престирано. До удовлетворяване вземанията на взискателя се е стигнало 2 поради поискан от неговия адвокат и наложен от ЧСИ Запор на банкови сметки на длъжника, т.е. налице е „ водене на изпълнителното производство „ от процесуалния представител по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г.. Минимумът възнаграждение в случая е в размер на 685 лева / 200 + 485 /. Съдът преценя, че – противно на твърдяното от жалбоподателя, делото не е с елементарна фактическа и правна сложност.

Ето защо и предвид предприетите от адвоката процесуални действия съдът намира, че възнаграждението му от 1 000 лева в случая не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78 ал.

5 от ГПК.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК 831820482 срещу Постановление от 15.02.2023 г. по изп.д. № 55/2023 г. на ЧСИ рег. № ***, с което е отказано намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя по изпълнението И. Г.

Т., ЕГН – ********** в размер на 1 000 / хиляда / лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3