Решение № 714 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330112317 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искове с правно основание по чл.

143 вр. с чл. 139 СК, предявени по молба Х. С. Х., ЕГН ***, чрез неговия законен представител С. Е. К., ЕГН ********** против С. В. Х., ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Родителите се разделили с. с. р. н. д.. Оттогава майката полагала грижи. Бащата не участвал в отглеждането. Ж. и р. в ***. Х. бил ученик в *** клас. Майката п. н. д., п. я н. р.. Момчето с., нужни били средства за храна, облекло, извънкласни занимания. Бащата рядко и. д. з. сина си. Претендира се издръжка в размер на 600 лева / 306,78 евро месечно, включително и за минал период от време, а именно една година преди подаване на исковата молба.

В определения срок е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдените в исковата молба, че за издръжка на детето била необходима сумата от 1468 лева месечно. Ищецът бил на *** години, н. с. п., не страдал от заболявания, изискващи извършването на месечни допълнителни разходи. Оспорва твърдението, че д. п. з. п. к. и с., предвид липсата на представени доказателства. Не се налагало и закупуване на учебници. Освен това в исковата молба се твърдяло и, че ответникът също допринасял за закупуването на дрехи и обувки на детето. Изтъква, че ответникът нямал възможност да предоставя издръжка над предвидената минимална такава.

Наличието на твърдения, че б. р. в ч. /***/ не можело да доведе до извода, че последният получава висок доход, както и че притежава имущество, което да генерира в такъв. Поради изложеното, моли за отхвърляне на иска. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде присъдена издръжка в минимален размер.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери 1 за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представениото по делото удостоверение за раждане се установява, че Х. С. Х., ЕГН: ********** е дете на С. Е. К., ЕГН ********** и С. В. Х., ЕГН **********.

По делото като писмени доказателства е прието Удостоверение с изх. № ***/*** г., видно от което се установява, че детето Х. С. Х. е ученик в *** „***“ клас, през учебната 2024/2025 г. в *** „*** ***“ – ***.

Приети са и служебна бележка от *** г., издадена П. к. „***“, от която се установява, че детето Х. С. Х. целогодишно посещава занималнята по п., с брой посещение 16 по 6 лева, както и Служебна бележка с изх. № ***/*** г. от П. на *** „Т.“, от която се установява, че Х. С. Х., е ч. н. А. с. к. к. „Т.“, з. к. п. ч. в. от 70 лева на месец.

Касателно доходите на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – ***, о. ***: За лицето С. Е. К., се установява: Няма регистрация като едноличен търговец. Към настоящия момент има сключен трудово договор от *** г. с „*** ***“ ***. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2023 г. – 30.11.2025 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на детето е в размер на 908,11 лева. Майката има декларирани три недвижими имота: сграда, находяща се в ***; сграда, находяща се в ***, от която притежава 0,17 ид.части и земя и сграда, находящи се в ***, от която притежава 0,11 ид.части.

От постъпилата по делото справка от НАП - ***, се установява, че бащата С. В.

Х., няма регистриран трудов договор. Има подадена справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от трудови правоотношения през 2024 г. Няма данни за осигуряване по трудови правоотношения. Няма подадена ГДД по чл. 50 и по чл. 55 от ЗДДФЛ. Бащата има деклариран недвижим имот: земя, находяща се в ***. Няма данни за декларирано МПС.

От показанията на разпитания по делото с. на ищцовата страна – Ж. С. Ч. /л. н. и./ се установява, че ищецът е на *** години и е учиник в *** клас в училище „*** ***“.

Б. б. н. с. с., к. д. б. н. д. м.. Бащата н. п. г. з. д. и н. с. и. о. н.. Д. ч. б., като майката давала около 100 лева всеки месец за л.. К. д. б., с. в. с., защото майката трябвало да ходи на работа. Х. с. к., п. и с., като в. м. х. н. с.. Всички разходи по отглеждането на детето се поемали от майката. Р. н. м. и н. б. п. в отглеждането на детето. Джобните на детето били около 10 лева. Момчето ходило на училище от 8:00 ч. до 15,00 ч., имало обяд и закуска. Подготовката за учебната годинала струва около 500 лева. Учебниците не се плащали, но се закупували допълнителни помагала и материали. Детето имало и телефон от 2-3 години, които разходи отвново се поемали от майката. Бащата нищо не бил изпращал на семейството си. Знаела, че б. р. в *** к. р., п. а. и взимал около 5000 евро заплата.

2

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото с., намирайки ги за обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства.

Ищцата по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК заявява, че през юни месец 2024 г. била получила от п. н. б. дрехи и обувки за детето. Бащата изпращал по 100 евро всеки месец и към настоящия момент.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си понастоящем дете Х. в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.

142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 500 евро - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за училищни пособия, за забавления, за екскурзии и почивки. От свидетелските показания се установи, че през учебната година Х. е посещавал с. з. и х. н. с., който факт се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него още от ранна възраст. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 306,78 евро месечна издръжка за детето си, 3 а останалите следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

С оглед събраните по делото гласни доказателства се установи, че бащата работи, но и дори същият да е безработен, то съдът намира, че ответникът се намира в трудоспособна възраст и липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност.

Последният е длъжен да работи и да осигурява адекватна издръжка на сина си. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 306,78 евро месечно за детето Х., считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2025 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.

Относно искането за издръжка на детето Х. за периода от 14.07.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба – 14.07.2025 г. следва да се отчете обстоятелството, че в хода на производството при изслушване на майката С. Е. К., се изяснява, че от юни месец 2024 г. до настоящия момент ответникът е изпращал по 100 евро на майката на детето. Поради изложеното дотук, съдът приема, че издръжка за минал период следва да бъде присъдена, като се вземат предвид извършените от бащата плащания. У. с. и, ч. о. и. и д. с. д., з. к. с. д. и. п. з.. Относно размера на издръжката за процесния период съдът приема, че същата следва да бъде определена отново в размер на 306,78 лева, доколкото социалноикономическите условия в страна в процесния период и понастоящем не са съществено пременени. Предвид изложеното следва бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Х., чрез неговата майка и законен представител С. Е. К., издръжка за минал период от време, а именно за периода от 14.07.2024 г. до 14.07.2025 г. в размер на 306,78 евро месечно, като се приспаднат извършените плащания от бащата в размер на по 100 евро месечно, платени до момента.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на деловодни разноски има ищецът. От ищовата страна не са представени доказателства за реално направени разноски, поради което не следва да се присъдят такива.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПдРС в размер на 441,76 евро, изчислена върху присъдения размер на издръжката занапред и 99,25 евро за присъдената издръжка за минал период от време – съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Освен това съдът намира, че ответникът следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 500 лева/ 255,65 евро по сметка на Районен съд - Пловдив, представляваща 4 разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения представител.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си Х. С. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2025 г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

Издръжката следва да се превежда по банковата сметка на майката С. Е. К., платима до 5-то число.

ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си Х. С.

Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. К., ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а именно за периода от 14.07.2024 г. до 14.07.2025 г., в размер на 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ПРИСПАДА от така определената издръжка сумата от общо 1800 евро, платени от бащата за периода от 14.07.2024 г. до 19.01.2026 г .