Решение № 703 от 25.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Стара Загора, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530100491 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск от П. К. Ш. – причинило пътно произшествие на 27.05.2020г. лице, водач на товарна композиция, застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, обезщетило имуществените вреди, претърпени от пострадалия Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, Областно пътно управление – Стара Загора.

Правната квалификация на иска е чл.505 вр.чл.435 от КЗ – насочен от ищеца против застрахователя му по полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния участник в движението, с претенция да бъде осъдено ответното дружество застраховател “ЗАД ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД–гр.София, да му заплати сумата от 14732 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда на 30.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 652,23лева дължима лихва за забава върху претендирата главница за периода от 02.10.2023г. до 29.01.2024г., като претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който оспорват претенциите като неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер. Твърдят, че иска е недопустим и неоснователен, като в процесния случай ПТП било плод на случайно деяние, което изключвало вината на водача П. К. Ш. – твърдят, че той не носил изключителна вина за настъпилите вреди, а за настъпване на ПТП допринесло лошото състояние на пътя в процесния пътен участък, поради неглижиране на задължението на Областно пътно управление – Стара Загора да стопанисва същия – в участъка имало дупки и неравности, които значително затруднявали водачите на МПС при движение в района.

Оспорват като завишено определеното обезщетение за цената на мантинелата, тъй като същата била амортизирана, както и иска за лихва. Моли да бъде привлечено на страната на ответника като трето лице-помагач Областно пътно управление – Стара Загора с оглед обезпечаване на възможността да реализира по съдебен ред регресните си права.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 27.05.2020г., в по АМ"Тракия" км 202+200, в землището на с.Калояновец, общ.Стара Загора, същият бил причинил ПТП, управлявайки товарна композиция застрахована при ответника, съгласно застрахователни полици 1

BG/30/120000045399, валидна до 31.12.2020 г., за управлявания товарен автомобил "*** с държ.рег.№ *** и BG/30120000471337, валидна до 09.03.2021 г., за прикаченото ремарке "***", с държ.рег.№ ***. От въпросното събитие били възникнали значителни имуществени вреди за пострадалото лице - Агенция "Пътна инфраструктура" София, Областно пътно управление Стара Загора, които били в размер на 14 991.78 лв. За въпросното събитие ответника бил редовно уведомен с имейл от 28.05.20 г., на който бил дал отговор с указания и което обстоятелство не се оспорвало от него. С Решение № *** г. пост.по АНД № *** г. по описа на PC Стара Загора, ищецът, който бил заплатил причинените от него имуществени вреди на 16.03.2022 г. (видно от представените платежни нареждания и от абзац 4, стр.З от мотивите към съдебния акт), за да бъде приложена привилегированата материалноправна наказателна разпоредба и той да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, бил признат за виновен и осъден за осъщественото от него ПТП. Съгласно чл.505 във вр.с. чл.435 от КЗ, застрахователят на гражданска отговорност отговарял за заплатената от застрахования сума. Последната била в размер на 14 732.02 лв. главница, представляваща пазарната стойност на увреденото имущество - 104 метра мантинела/предпазна ограда/ вид "Н2 W7". Така заплатеното обезщетение изцяло попадало в лимита на отговорност на застрахователното обезщетение, което се дължало от ответника.

На 02.10.2023 г. и съгласно чл.378, ал.5 от КЗ, от страна на ищеца до ответника, била отправена покана за възстановяване на заплатената от ищеца сума. С писмо изх.

№5083/10.10.2023 г., от страна на застрахователното дружество, било отказано удовлетворяването на претенцията на ищеца. Дължимата се законна лихва за забава, съгласно чл.378, ал.5 от КЗ, от датата на получаване на поканата за плащане - 02.10.2023 г. била в размер на 652.23 лева и била изчислена, както следва: от 02.10.2023 г. до 31.12.2023 г.

- брой дни: 91, лихвен процент: 13.12%, сума: 488.58 лв.; от 01.01.2024 г. до 29.01.2024 брой дни: 29, лихвен процент: 13.79%, сума: 163.65 лв. Предвид гореизложеното и поради изчерпването на всички способи посочени в КЗ, смята, че за него бил налице правен интерес да предяви искова претенция срещу ответника, като моли съда да постанови решение, с което: да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14 732.02 лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за заплатени на увреденото лице имуществени вреди, от настъпилото на 27.05.2020 г. ПТП; ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането; както и сумата в размер на 652.23 лева, представляваща дължимата се законна лихва за забава, върху претендираната главница от 14 732.02 лв. за периода от 02.10.23 г. до 29.01.24 г. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски по следната банкова сметка за заплащане на дължимите суми, а именно: IBAN: ***, разкрита при „УниКредит Булбанк“ АД на името на И. С. С..

Ответникът счита така заведените искови претенции за процесуално допустими, макар и неоснователни. Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Моли съда да отхвърли същите изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли да бъде намален размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска бил прекомерно завишен. Предявените искове били неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения: Потвърждава валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена при ответника относно МПС марка „Волво”, модел „***“ с per. № *** и ремарке марка „***“ с per. № ***, към датата на процесното ПТП, а именно 28.05.2020 г. Не оспорва извършеното от страна на ищеца плащане в размер на 14 732,02 лв. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно-транспортно произшествие. Счита, че били налице обстоятелства, които изключвали цялостната вина на П. К. Ш. в качеството му на водач на застрахованото при ответното дружество МПС. Оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача Ш. за настъпването му. Оспорва изобщо да било настъпило ПТП при описаните в 2 исковата молба механизъм и участници. Оспорва претендираните вреди по процесното имущество (104 метра мантинела /предпазна ограда/ вид „Н2 W7) да са били в резултат на това ПТП. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” било функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, в конкретния случай не били налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за доплащане на претендираното обезщетение за процесното имущество. Твърди, че водачът на МПС марка „Волво”, модел „***“ с peг. № *** с прикачено към него ремарке марка „***“ с peг. № *** бил извършил случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, поради което не носил вина за същото. Видно от приложената към исковата молба документация, в т.ч. разменената електронна кореспонденция между застрахователя и застрахованото дружество „НИКИ ТРАНС 2006“ ООД. „камиона се е движел в дясната лента със съобразена скорост, жИ.тно изскача на пътя и инстинктивно шофьора кривва наляво и поради неравностите на пътя губи контрол на превозното средство. От дясната лента за движение се блъска в разделителните мантинели и навлиза в насрещното движение на автомагистрала Тракия “. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от НК „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).“ Твърди също така, че за настъпване на ПТП било допринесло лошото състояние на пътя в процесния участък поради неглижиране задължението на Областно пътно управление - Стара Загора да стопанисва същия. Твърди, че към датата на процесното събитие, в процесния участък били налице дупки и неравности, които значително затруднявали водачите на МПС при движение в района на същия. Оспорва като прекомерно завишено определеното обезщетение за процесното имущество (104 метра мантинела /предпазна ограда/ вид ..Н2 W7). Твърди, че действителната пазарна стойност на същото, отчитайки амортизацията, била по-ниска от определената. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Искът за лихви бил акцесорен и неоснователността на главния иск водил до неоснователност на иска за лихви. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, а в случай, че го намери за основателни, то моли да не бъдат уважени в пълния им претендиран размер, като бъде съобразен размера на обезщетението с направените от ответника възражения за прекомерност на същия, както и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищцовото дружество МПС.

Моли с оглед изхода на спора в полза на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение относно размера на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.

Третото лице-помагач, привлечено на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез Областно пътно управление – Стара Загора представя писмено становище, с което излага съображения за недопустимост и неоснователност на искането за привличането му в това качество.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез пълномощника си адв. И. С.. В съдебно заседание по устните състезания не изпраща представител – в писмено становище от адв.С., постъпило за същото съдебно заседание моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции, както и направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38 от ЗАдв.

Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника.

В съдебно заседание за ответника „Застрахователно акционерно дружество Даллбог:

ЖИ.т и здраве“ АД, гр. Стара Загора се явява адв. М., която моли предявените искове да бъдат оставени без уважение, тъй като се явяват недоказани по основание и размер.

3

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.

София, чрез Областно пътно управление гр. Стара Загора се явява гл. юрисконсулт С., която моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските за ищцовата и ответната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

Съдът в съдебно заседание на 14.05.2024г. е отделил като ненуждаещо се от доказване обстоятелство валидността на полица по застраховка Гражданска отговорност, сключена от ответника по отношение на автомобила, управляван от причинителя на ПТП към датата на реализирането му /към датата на ПТП – 27.05.2020г. товарен автомобил марка „Волво”, модел „***“ с peг. № ***, има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, Застрахователна полица № BG/30/120000045399 /л.9 по делото/, валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г./, както и факта на извършеното от ищеца плащане в размер на 14 732,02 лева на 16.03.2022 г., за което е представено платежно нареждане от същата дата /л.7 по делото/.