Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 21.03.2025, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Административно наказателно дело 6/2025
Вид
Решение № 4
Подписан
21.03.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Вяра Петракиева - Велинова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.267 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Трявна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И.А като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20254240200006 по описа за 2025 година Жалбоподателят П. Н. П.. е обжалвал наказателно постановление №360-2-6/26.09.2023 г. на Началника на РУ Трявна, с което за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР му е наложена глоба по чл.257 ал.1 ЗМВР в размер на 100,00 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Описаното в АУАН и в НП постановление било непълно и неточно, тъй като не съдържало всички релевантни за административно наказателната отговорност на водача обстоятелства. В тях не били описани от фактическа страна елементите на изпълнително деяние по чл.64 вр. чл.257 ал.1 ЗМВР, като по този начин било накърнено правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Г. Н., поддържа подадената жалба. Прави възражение за липса на компетентност на съставилия наказателното постановление Началник на РУ Трявна, поради липсата на доказателства за делегиране на такива правомощия.

В съдебно заседание ответникът по жалба, редовно призован, не изпраща представител за взимане на становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу П. Н. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №360а-199 от 01.09.2023 г. от свидетеля П. Р. Р. – на длъжност „ст. полицай ВПА“ в РУ Трявна, в присъствието на свидетеля Н. Ц.

Н., за това че: На 30.08.2023 г., около 00.50 часа, в ОДЧ на РУ Трявна е получен сигнал за силна музика в питейно заведение ******* в гр. Т, ул.******** № * При пристигане на място е установено, че от заведението се чува силна музика, която управителят на същото П. Н. П. е допуснал, като по този начин е нарушена нощната тишина и спокойствието на гражданите. С действията си П. не е изпълнил писмено полицейско разпореждане с рег.

№360р-500 от 21.01.2019 г. Според АУАН, извършеното представлява нарушение по чл.257 ал.1 вр. чл.64 ал.1 ЗМВР.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 01.09.2023 г. – с отбелязване, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ №360-2-6/26.09.2023 г. на Началника на РУ Трявна, с което на жалбоподателя П. Н. П. е наложена глоба по чл.257 ал.1 ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР, изразяващо се в следното: На 30.08.2023 г. около 00.50 часа в гр. Т., на ул. ****** №* при извършена проверка във връзка с подаден сигнал в ОДЧ на РУ Трявна за силна музика в питейно заведение ******* е установено, че като управител на същото е допуснал многократно нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите, и не е изпълнил писмено полицейско разпореждане с рег.№360р-500/21.01.2023 г.

От показанията на разпитаните като свидетели П. Р. Р. (актосъставител) и Н. Ц. Н. (свидетел, присъствал при установяване на нарушението) се установява, че на 30.08.2023 г. около 01.00 часа свидетелите посетили заведение ******* в гр. Т. във връзка със сигнал за нарушаване на нощната тишина. Установили, че действително звучи по-силна музика, поради което съставили на управителя на заведението П. Н. П. протокол за предупреждение. След предупреждението той намалил музиката. На следващия работен ден свидетелят П. Р. бил уведомен от друг полицейски служител за това, че на управителя на заведение ******* има издадено полицейско разпореждане с предупреждение да не нарушава нощната тишина, 2 като получил указания от него да състави АУАН за нарушаване на това полицейско разпореждане, което той сторил.

По делото са представени съставени срещу жалбоподателя П. Н. П. протоколи за предупреждения, както следва: от 04.08.2023 г., от 15.07.2023 г., от 23.07.2022 г., от 31.07.2021 г., от 09.07.2021 г., от 15.08.2020 г., от 28.05.2019 г., от 14.01.2019 г. (вх.№360р-500/21.01.2019 г. на РУ Трявна).

Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят П. Н. П. е санкциониран с административно наказание „глоба“ по чл.257 ал.1 ЗМВР в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР.

Съгласно чл.64 ал.1 ЗМВР, полицейските органи могат да предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, в чл.257 ал.1 ЗМВР е предвидено наказание глоба от 100 до 500 лв.

Разпоредбата на чл.267 ал.2 ЗМВР посочва лицата, в чиято компетентност е да издават наказателни постановления за нарушения по ЗМВР, а това са министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ Трявна, на когото законът не е предоставил правото да издава наказателни постановление за нарушения по ЗМВР. Липсват представени доказателства по делото за делегиране на правата от правоимащия по закон министър на вътрешните работи на издалия наказателното постановление Началник на РУ Трявна. Предвид това, не може да се приеме, че съставеното срещу жалбоподателя наказателно постановление е издадено от компетентен орган.

На следващо място, от направеното в АУАН и в НП описание на деянието от фактическа страна, не може да се установи за какво конкретно нарушение е санкциониран жалбоподателят. Според АУАН, на 30.08.2023 г. нарушителят е допуснал да звучи силна музика в заведение *******, като по този начин не е изпълнил полицейско разпореждане №360р-500/21.01.2019 г.

3

Според НП, на 30.08.2023 г. нарушителят е допуснал многократно нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите, и не е изпълнил писмено полицейско разпореждане №360р-500/21.01.2019 г. При това фактическо описание в АУАН и в НП е видно, че е налице съществено несъответствие между деянието в АУАН и това в НП, при което не става ясно: дали се касае за едно деяние – допускане звучене на силна музика на конкретно посочената дата, с което е налице неизпълнение на писмено полицейско разпореждане, или две деяния – от една страна, многократно нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите на конкретно посочената дата, без да е посочено по какъв начин и с какви конкретни действия е сторено това от жалбоподателя, а от друга – нарушаване на писмено полицейско разпореждане, но отново без да е ясно по какъв начин. Противоречие съществува между АУАН и НП, и в писменото полицейско разпореждане, което е посочено като нарушено, като според АУАН то е издадено през 2019 г., а според НП – през 2023 г. Всичко това води до липса на яснота относно съществени реквизити от съдържанието на АУАН и НП, каквито са тези по чл.42 т.4 и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно наличие на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая няма достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, за което е санкционирано наказаното лице. Касае се за изключително съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и същевременно с това препятстват възможността за съдебен контрол относно правилността на НП.

Поради всичко изложено по-горе съдът намери жалбата на П. Н. П. за основателна, а атакуваното от него наказателно постановление на Началника на РУ Трявна следва да бъде отменено.

Относно разноските:

С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Същите включват адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

На основание изложеното, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на сумата от 400,00 лв. Сумата е дължима от ОДМВР – Габрово, която е юридическото лице, в чиято структура 4 се намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №360-2-6/26.09.2023 г. на Началника на РУ Трявна, с което на П. Н. П., с ЕГН **********, от гр. Т., ул.

****** №*, за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР е наложена глоба по чл.257 ал.1 ЗМВР в размер на 100,00 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР - Габрово да заплати на П. Н. П., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. ****** №*, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 5