Решение № 525 от 12.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Бургас, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100101748 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от С. Ф. Ф., ЕГН *****, с адрес: ************, със съдебен адрес: Област Бургас, Община Несебър, гр. Несебър, п.к.

8230, ***, ет. 1 - чрез адв. Симеон Чокелиев от БАК срещу Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес: ******** за осъждане на ответника да заплати сумата от 97 439.21 лева, представляваща равностойността на 49 770 щатски долара, подлежаща на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане или в условията на евентуалност за осъждане на ответника на основание чл.59 ЗЗД да заплати посочената по-горе сума, с която сума А. се е обогатил неоснователно за сметка на Ф., обедняла със същата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищцата продала свой недвижим имот- апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.Несебър на М. М. като се съгласила дължимата по сделката продажна цена да бъде преведена от купувача по сметка на ответника Е. Т. А.. Плащането било направено по банков път в щатски долари, съгласно курса на БНБ в деня на сделката. Ответникът и към настоящия момент продължавал да държи сумата при липса на правно основание, независимо от изпратените му нотариални покани, които били връчени в условията на чл.47 ал.5 ГПК. Тъй като не били налице никакви индикации, че последният възнамерява да върне процесната сума, за ищцата възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Уточнява се също така, че Ф. не е имала намерение да надарява ответника или пък желание паричните средства да останат негова собственост на каквото и да е основание.

1

Според молителя от представените писмени доказателства, включително платежно нареждане се доказвал факта, пораждащ претендираното от него право. В уточняваща молба от 06.11.2023г. се заявява, че между страните по делото не е съществувала никаква договорна обвързаност, тъй като А. не бил страна по сделката, поради което и следвало да се счита, че е получил по банковата си сметка процесната сума при начална липса на основание.

В първото заседание по делото са допълнени изложените в исковата молба фактически твърдения като е направено уточнение, че даването на съгласие от страна на ищцата сумата да бъде получена по сметката на ответника е станало по настояване на ответника и неговия баща Т. А..

Ответникът в постъпилия отговор на исковата молба оспорва заявените претенции.

Сочи, че за да е основателен някой от исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД следва ответникът фактически да е получил нещо от ищеца в конкретния случай-процесната сума. Такива твърдения не се навеждали обаче в исковата молба. Ищцата разполагала с иск по чл.284 ал.2 ЗЗД във връзка с отчетната сделка, с оглед възникналото между страните мандатно правоотношение. Изразена е позиция, че в случая ищцата като доверител е възложила поръчката на ответника, който следвало да получи продажната цена от купувача, след което дължал отчет- връщане на процесната сума на доверителя. Във връзка с казаното ищцата не разполагала с право на иск по чл.59 ЗЗД, респективно същият се явявал неоснователен.

В условията на евентуалност, ако не бъде възприето посоченото по-горе, се въвежда наличие на основание за получаване на сумата. Дори да се приемело, че ответникът в действителност е получил цената по договора по сметката си, ищцата имала задължения към него за връщане на платени от последния суми в нейна полза, съответно по нейна сметка.

Уточнява се, че ответникът като близък на ищцата и във връзка с изпълнението на строежа на сградата, в която се намирал процесния имот е извършвал разходи със свои средства за реализирането на същия. С предоставени от ответника суми в периода 2013-2017г., ищцата погасявала задълженията си по договори за кредит, сключени за финансиране на довършителните работи по сградата /видно от приложения към исковата молба нотариален акт/. Извън последните суми ответникът през 2011г. превел на два пъти по банков път на ищцата свои средства за частично погасяване на заеми към кредитни институции в общ размер на 120 000 лева. През 2011г. ответникът превел на ищцата, от сметката си в Първа инвестиционна банка, общо сумата от 71 656.73 лева, отново за погасяване на кредит на Ф..

Парични средства във връзка с реализирането на строителството в размер на 50 000 лева ответникът заплатил през 2005-2006г. директно на изпълнителя на обекта, а през 2019г. дал сумата от 9000 евро за доставка и монтаж на асансьор в сградата. В обобщение последният бил предоставил на ищцата свои средства в размери, надвишаващи процесната сума, които суми се дължали от нея на различни правни основания, поради което и при сключване на процесната сделка Ф. нееднократно твърдяла, че парите от тази продажба са предназначени за него. Даденото не било без основание дори и при твърдения за изтекла давност на тези вземания, тъй като следвало да се счита, че ищцата е изпълнила едно свое морално задължение и нравствен дълг по арг.чл.118 ЗЗД и чл.55 ал.2 ЗЗД.

В определение №376/07.02.2024г. и при съобразяване изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, съдът е приел, че е заявена една искова претенция- такава с правно основание чл.59 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Не се спори по делото, че на 19.09.2022г. между ищцата и М.С.М. е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот- апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.Несебър. Сделката е обективирана в нотариален акт №81, том.XIX, рег.№19052, дело №3586/19.09.2022г. на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие Районен съд гр.Несебър. Продажната цена възлизала на сумата от 50 000 евро, която сума купувачът следвало да заплати по банков път по сметка на ответника. Страните освен това постигнали договореност плащането да се извърши в различна валута- щатски долари.

Установено е също така, че ищцата и ответника са брат и сестра, както и че във връзка с изграждане на сградата, в която се намира процесния апартамент, Ф. е получавала в заем от А. парични суми за времето 2013г.-2018г., както и през 2011г. За погасяване на задълженията си към ответника ищцата сключила на 15.12.2022г. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение. Не се оспорва и предоставянето на суми от ответника на ищцата през 2011г., а именно: 38 811.73 лева и 32 845 лева за погасяване на кредит на последната към ЦКБ.

Спорът е концентриран върху това получена ли е продажната цена от ответника и съществуват ли договорни обвързаности между страните, предхождащи сключването на процесния договор за покупко-продажба или възникнали с факта на подписване на самото съглашение, от което се следва друг ред за уреждане на отношенията им и предполагащи избор на различен процесуален път на защита. Противоположна е позицията на страните и по повод на въведените защитни възражения от ответника, че ищцата е изявила желание и съгласие процесната сума да получи брат и, тъй като самата тя има задължения за връщане на суми към него, което пък води до неоснователност на предявения иск.

В хода на производството за изясняване предмета на спора са приобщени писмени и гласни доказателства. Представено е неоспорено удостоверение от „Юробанк България“ АД, от което става ясно, че паричен превод за сума в размер на 49 770 щатски долара с основание покупка на имот с идентификатор *** от 19.09.2022г. с наредител М. М. е постъпил по сметката на ответника Е. Т. и получен от последния на 21.09.2022г.

В показанията си свидетелката С. Г. посочва, че ищцата и ответника са във влошени отношения от няколко години, но не знае между страните да са съществували финансови спорове. Ищцата и споделила след извършена продажба на апартамент на четвъртия етаж, че парите не са постъпили по банковата и сметка, а са преведени на ответника. Майка и била доста притеснена и поискала от вуйчо и да се разберат, но така и не получила обратно сумата от продажбата. С. П. споделя, че е майка на страните. Разказва, че поземленият имот, върху който е извършен строежа е на ищцата, получен от нейните родители. Уточнява, че паричните средства за изготвяне на проекта на сградата дала лично тя, а впоследствие такива за започването на строежа предоставил ответника, включително ипотекирал апартамента си, за да получи ищцата финансиране. Този кредит обаче реално се погасявал от А.. Сочи, че заедно с двете си деца договорили, как точно ще разпределят апартаментите, 3 които им се полагали след довършване на постройката. Тя и дъщеря и следвало да получат по един мезонет, а ответникът два апартамента. Тази вътрешна уговорка не била обективирана в конкретен документ, за да не се правят излишни разходи, но децата и се разбрали впоследствие ответникът да получи полагащите му се обекти в сградата. Н. С. си спомня, че след започване на строежа, изпълняван от фирмата на баща му, ответникът бил този който предоставял парите за изграждане на къщата, като платил повече от 200 000 лева.

Споделя, че лично насочил А. към фирми, произвеждащи и доставящи асансьори.

Съдът кредитира казаното от свидетелите с доверие, като счита, че са изложили добросъвестно това, което знаят по случая, включително съобразявайки нормата на чл.172 ГПК.

С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да се възстанови имущественото равновесие между тях, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на един правен субект за чужда сметка, обедняването на друг субект, липса на правно основание за това обогатяване, пряка връзка между обогатяването и обедняването (която обаче не следва да е причинно-следствена, тъй като не е необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването- на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група факти). Искът е субсидиарен и се прилага, когато липсва друга възможност за защита на обеднелия.

Според твърденията в исковата молба ищцата се домогва да установи, че имуществото и без основание е намаляло, тъй като не е получила продажната цена на процесния имотнейна собственост. Във връзка с изразената от нея воля цената на апартамента да бъде получена от ответника е уточнила изрично, че между страните не съществува каквато и да е друга договорна обвързаност. Въведени са и фактически твърдения, че е действала съгласно указанията, дадени от брат и и баща му с намерение да не създава смут и напрежение в процеса по сключване на сделката.

Не се установява в хода на процеса отношенията между страните да са уредени при условията на делегация или като резултат от възникнало мандатно правоотношение между тях. Делегацията поначало представлява нареждане на едно лице до друго, което следва да се задължи към трето лице или да престира нещо от свое име на трето лице. За да има погасително действие трябва да се предхожда от друго правоотношение между лицата, които участват в делегацията. Такива факти и обстоятелства не се навеждат обаче в исковата молба. Именно, изхождайки от заявеното от ищцата за отсъствие на предварителна договореност между страните не би могла да се възприеме и тезата, че тъй като отношенията са поставени на плоскостта на мандатното правоотношение, то пътят на защита на Ф. е единствено и само този, предвиден в нормата на чл.284 ЗЗД. Горното важи и за направените възражения, че в случая се касае за извършено упълномощаване в нотариална форма, доколкото не са приобщени доказателства за надлежно учредена представителна власт между страните по повод и във връзка с конкретната сделка.