Решение № 261605 от 09.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№

261605 гр. Пловдив, 09.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното гр. дело № 17037 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Я.Х.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6890/31.07.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: 764,46 лв. – главница по договор за паричен заем № ......, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД; сумата от 914,49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.10.2015 г. до 09.06.2016 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, както и за установяване на вземането в размер от 369, 70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.10.2015 г. до 30.07.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено до длъжника, но върнато в цялост с отбелязване, че пратката е останала непотърсена. Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че на 15.06.2015 г. ответната страна сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № ....., по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1 500 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 299, 28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 149, 94 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 15.07.2015 г., а на последната – 09.06.2016 г. Твърди, че заемателят се е задължил, в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на договора, чрез осигуряване на поръчителство от две физически лица, които да отговарят на посочените в договора изисквания. Поради неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от 1 345, 92 лв., платима на 12 равни вноски, всяка в размер от 112, 16 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от 1 511, 25 лв., с която били погасени задълженията му, както следва - сумата от 431, 43 лв. – за неустойка, сумата от 45 лв. – такса разходи, сумата от 299, 28 лв. за договорна лихва и сумата от 735, 54 лв. за главница. Претендира заплащане на останалите непогасени задължения по вноски. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответната страна Я.Х.К., не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №

6890/31.07.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: 764, 46 лв. – главница по договор за паричен заем № ......, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД; сумата от 914, 49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.10.2015 г. до 09.06.2016 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, както и за установяване на вземането в размер от 369, 70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.10.2015 г. до 30.07.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Производството пред настоящия съдебен състав се развива по реда на чл. 422 ГПК, като ответната страна не е депозирала в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

В заповедното производството ответната страна е депозирала възражение против заповед за изпълнение, като е посочила, че не заплаща задълженията си по кредита, поради влошеното й здравословно състояние, което е възпрепятства да реализира доходи чрез полагане на труд. Възразява срещу размера на претендираната неустойка, която е с по-висока стойност от главницата. Моли се за предоставяне на възможност за разсрочено заплащане на задължението чрез определяне на минимална вноска.

Съдът следва да съобрази, релевираните от ответната страна възражения в хода на заповедното производство.

От договор за паричен заем № ......, сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Я.Х.К., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 1 799, 28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, обективиран в договора. Установен е размерът на погасителната вноска от 149, 94 лв. с падеж на първата вноска на 15.07.2015 г. и падеж на последната на 09.06.2016 г.

Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35 % и годишен процент на разходите на заема от 41, 87 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 345, 92 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 112, 16 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора.

С

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Я.Х.К., с посочен единен граждански номер, по договор от 15.06.2015 г. с размер на отпуснатата главница от 1 500 лв.; обща дължима сума по кредита 3 145, 20 лв.; остатък от дължимата сума към 01.08.2016 г. – 2 317, 15 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.08.2016 г. от 53, 20 лв.

Съдът намира, че от така представените писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е активно матриалноправно легитимиран по предявените искове. Прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за кредит от 15.06.2015 г. и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.

Същевременно в клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение №

156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като непотърсена.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 1 500 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от 1 799, 28 лв. на 12 равни месечни вноски.

Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25fd5cd4-2ae3-4719-b2d5-fbd5423be0b2