Решение № 2915 от 07.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2915

Хасково, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260700429 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от Д. Д. Н. от [населено място], [община], против Решение №1012-26-25-1 от 06.02.2025г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №261-00-3128-3/17.01.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, пар.3 от Регламент /ЕО/ №883/2004 е отпуснато парично обезщетение за безработица. Твърди се, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, както и било необосновано. Изцяло в противоречие с чл.62, пар.3 от Регламента бил подходът на НОИ да се вземе за основа за изчисляване размера на доходите за период от 24 месеца вместо да се отчете единствено възнаграждението при последната работа. Регламентът се прилагал пряко и имал приоритет при противоречие с разпоредби от националното законодателство. Последната заетост на жалбоподателката била във [държава], като именно възнаграждението по полаганото там трудово правоотношение било осигурителния доход, на база на който следвало да се изчисли паричното обезщетение. В случая неправилно била приложена разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, създадена с измененията на КСО – ДВ бр.67/09.08.2024г., в сила от 13.08.2024г. Обществените отношения били възникнали преди нейното влизане в сила и предвид чл.14, ал.1 от ЗНА прилагането ѝ било незаконосъобразно. Всички правопораждащи факти се били осъществили изцяло преди приемането и влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО. Правото да поиска обезщетение за безработица жалбоподателката реализирала още със Заявление вх.№261-00-3128 от 03.10.2023г. Като материалноправна разпоредбата имала приложение занапред и по отношение на факти и обстоятелства, които се осъществили след момента на влизането ѝ в сила. Прилагането на обратна сила било предвидено в чл.14, ал.2 от ЗНА, но като изключение от общото правило и можело да стане само с изрична разпоредба. На чл.54б, ал.8 от КСО не била придадена обратна сила и било неправилно приложението от административния орган. Субективното право било възникнало и било упражнено преди влизане в сила на посочената разпоредба. Следвало да се приложи тази разпоредба, която била действала към момента на възникване на фактическия състав. В случая този фактически състав се реализирал далеч преди влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО и се изключвало неговото приложение, независимо, че административното производство не било приключило. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, а преписката да бъде върната за ново разглеждане с указание, както и да се заплатят направените разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като сочи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него. Приложим бил този закон, който е в сила към момента на издаването на административния акт.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2023г. от жалбоподателката Д.Н. било подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО - вх.№914-02-89 по регистър на ТП на НОИ Хасково, БТ Харманли, като били представени и документи, удостоверяващи осигурителния стаж. Приложена е Декларация за определяне на пребиваване във вр. с чл.65, ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004.

С Разпореждане №261-00-3128-1 от 18.10.2023г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление на жалбоподателката, а като мотиви са изложени обстоятелствата относно образувано производство по удостоверяване на осигурителния период, доход от осигурената заетост, причина за прекратяване на тр.правоотношение по законодателството на [държава] и удостоверяване на държавата на пребиваване. Изискана е и информация за задграничните пътувания на Д.Н..

След получени документи СЕД U017 и U004 с Разпореждане №261-00-3128-2 от 15.01.2025г. Ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.55 от АПК възобновил производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Служебно са изискани данни от ИС на НОИ за референтния период от 24 месеца – към 17.01.2025г.

С Разпореждане №261-00-3128-3 от 17.01.2025г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, ТП НОИ Хасково, на Д.Н. - с последно прекратяване на осигуряването от 29.09.2023г., прекратено осигуряване за безработица на основание изтичане срока на договора – приравнено на чл.325, ал.1, т.3 от КТ; с регистрация в АЗ на 03.10.2023г.; осигурителен стаж след 31.12.2021г. – 11г, 8м; осигурителен доход за периода от 01.09.2021г. до 28.09.2023г. – 20 386,91 лева; среднодневен осигурителен доход – 39,59 лева; дневно парично обезщетение за безработица 60% от 39,59 – 23,75 лева; минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г. – 18,00 лева, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, пар.3 от Регламент /ЕО/ №883/2004 било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.09.2023г. до 28.07.2024г. в размер на 23,75 лева дневно. Това разпореждане било обжалвано по административен ред с жалба вх. №1012-26-25/29.01.2025г.

С Решение №1012-26-25-1 от 06.02.2025г., издадено от Директор на ТП на НОИ Хасково, била отхвърлена жалбата на Д.Н. против Разпореждане №261-00-3128-3 от 17.01.2025г. на Ръководител по осигуряването за безработица, като този акт бил връчен с известие за доставяне на 12.02.2025г. – л.71 от делото.

Жалбата е подадена на 25.02.2025г. в деловодството на съда.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Директор ТП НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.

Основният и единствен спорен въпрос е приложима ли е нормата на чл.58б, ал.8 от КСО към искането на Д.Н. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено на 03.10.2023г., а оттам и какъв е размерът на отпуснатото обезщетение. Жалбоподателката счита, че на основание чл.62, пар.1 -2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 следва да се отчете само трудовото възнаграждение, получавано при последната работа, която е във [държава] за периода от 04.09.2023г. до 14.09.2023г. и от 15.09.2023г. до 28.09.2023г., тъй като разпоредбата на чл.58б, ал.8 от КСО е в сила от 13.08.2024г. и не е приложима към подаденото преди тази дата заявление.

Не е спорно по делото, че са налице предпоставките и жалбоподателката отговаря на условията по чл.54а, ал.1 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица по подаденото от нея заявление. Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U017 и U004, издадени от компетентните органи във [държава]. Като се има предвид, че Д.Н. е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл.2, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет.

Разпоредбата на чл.62, пар.1 -2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 е тълкувана с Решение по дело С-116/25 на СЕС - допуска се правна уредба на държава-членка, явяваща се държава-членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка; допуска се правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка. Съгласно съображение по т.34 от Решението въпреки наложеното от член 62, пар.1 от Регламента отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, и при липсата на такова уточнение в пар.3 от чл.62 се предполага институцията по пребиваване да е длъжна да вземе предвид, но не и „изключително“, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани съгласно член 65, параграф 5, буква а) от Регламента от безработно лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. В този смисъл лицето, търсещо обезщетение, може да се ползва от последното си трудово възнаграждение, но то няма да е определящо за размера на обезщетението, защото задължението е да се вземе предвид, но не само това трудово възнаграждение и не само периода на неговото получаване, а да се кумулира при равни условия с приноса към осигурителните фондове и изискуеми специални периоди, така че определеното обезщетение за безработица е съобразено напълно с правото на свободно движение и с избора на лицето да счита държавата си произход като държава по пребиваване, като този случай ще следва да бъде приложимо законодателството на държавата по произход.

Относно приложението в случая на чл.54б, ал.8 от КСО следва да се има предвид, че разпоредбата съответства на разпоредбите на Регламента и даденото тълкуване. Размерът на паричното обезщетение за безработица се определя според материалноправните норми, действащи към момента на издаване на разпореждането. Административният орган прилага действащите към момента на издаването на акта материалноправни норми, както и на основание чл.142, ал.1 от АПК съдът при оспорването на акта извършва преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон, действащ към момента на издаването му. В случая има осъществени факти, които са значими за правото на обезщетение за безработица, но същото обезщетение се предоставя с изричен административен акт, след като бъде извършена в административния процес съответната административна проверка. Няма данни и твърдения административният орган да не е спазил срокове, предвидени за приключване на производството, нито този орган да е бил недобросъвестен. До постановяване на административен акт административното производство, инициирано със заявлението за обезщетение, подадено след като са били осъществени определени факти, относими за възникването на правото на обезщетение - полагане на труд и получаване на възнаграждение, прекратяване на трудовото правоотношение, оставане без работа в определен период, определен срок за подаване на заявление за обезщетение и съответно подаването на заявление, се счита за неприключило. По постъпилото искане за определяне и изплащане на обезщетение за безработица органът прилага действащото законодателство, а в случая това е новата разпоредба на чл.54б, ал.8 от КСО. Няма разпоредба в ЗР на ЗИД КСО /ДВ бр.67/2024г./, която да преурежда това принципно положение и да задължава органът да се произнесе по искането като вземе предвид действащото към момента на подаване на заявлението законодателство, т.е. да се приложи законодателство, което е имало действие при началото на административното производство, а не към момента на произнасяне на административния орган. Административният орган не може да приключи висящото производство по отменен/изменен към момента на произнасянето закон, тъй като в случая липсва изрично законодателно разрешение за това.