Определение № 1741 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400501044 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 274 вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

С определение № 4220 от 19.08.2025 г по гр. Дело № 4458/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Вх.№22153/10.07.2025 г. и молба Вх. №22157/10.07.2025 г. на ЕАД Е.

И., ЕИК 180978004, с адрес: гр.****************, представлявано от адвокат Е. Г. И., по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по гр.д.

№4458/2024г. по описа на РС-Плевен Решение №900/18.06.2025 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частна жалба срещу определението е подадена от ЕАД Е. И. , в която се възразява, че присъденото адвокатско възнаграждение е 80% по – ниско от предвиденото в съответната наредба. Възразява се, че нормите на ГПК, досежно присъждане на разноски на кредитори влиза в колизия с разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на Съюзното право в хипотезите, когато страните по правния спор са потребител - търговец или доставчик на услуги, други свързани с клаузата, предмет на спора са приети от съда за неравноправни, независимо, че искът е отхвърлен по отношение на конкретната клауза и при липса на установена съдебна практика по 1 повдигнатия правен спор към момента на завеждане на исковата молба на потребителя. Твърди се, че Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба. Възразява се, че аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователно, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса. Размерът на държавната такса се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Съдът не намалява дължимата такса само защото делото е с правно ясен предмет или не изисква значителни усилия за доказване на изложените в ИМ обстоятелства.

По аналогия, адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г., следва да се разглежда по същия обективен начин. Ако делото е с конкретна стойност и адвокатът е ангажиран с процесуално представителство, възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за такъв тип дела, не следва да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност".Възразява се, че първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, nap. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени. Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрира непознаване на основите на конкурентното право.Претендира се отмяна на атакуваното определение, но не се сочи какъв размер на възнаграждението се търси.

Налице е становище от другата страна по делото, в което се твърди, че съдът правилно е съобразил размера на дължимото възнаграждение, делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност, били са налице даже и основания за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗО, тъй като не е конкретизирано на какво основание се предоставя безплатна правна помощ. Възразява се, че жалбата е неоснователна.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

2

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Плевенски районен съд е приел, че не е обвързан от определените с Наредба №1 размери на минималните адвокатски възнаграждения- съобразно практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно решението, делегирането на частноправен субект - в случая Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения, представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС.

Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато този размер се явява несъразмерно висок, с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството. СЕС е приел, че прилагайки директно Наредбата, се отнема правото на Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ в този смисъл Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС/. Допустимо е Съдът да може във всеки случай, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. СЕС е отбелязал също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им 3 противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред / в този смисъл Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО, Решение №6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №1061/2018г. на СГС; Определение №2514 от 23.05.2018 г. по в. ч. гр. д. №407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение №95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. №95/2018г., Определение №1371/15.09.2023г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./ По изложените съображения РС е приел, че не е обвързан от опредените с Наредба №1 минимални размери на адвокатските възнаграждения. В случая, според РС, следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответства на претендираното възнаграждение. По делото не са разпитвани свидетели, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, проведени са две открити съдебни заседания, без присъствието на страните и/или техните процесуални представители. При това положение съдът е приел, че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, поради което посоченият в Наредбата минимум не отговаря на посочените цели и критерии за прилагането й. Съгласно Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. РС е приел, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице, както и да е направено искане за присъждането на такова възнаграждение. Съдът няма задължение по 4 закон да проверява дали страната е действително роднина, близък или друг юрист, за да може да уговаря с адвоката пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван. При уговорено адвокатско възнаграждение между представител и представляван, което е заплатено от представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие на физическо лице-страна в производството, разноските се присъждат на адвоката / както е в процесния случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид изхода на делото. РС е приел, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА не е задължително да бъде посочена словом хипотезата, в която попада лицето – роднина, близък или друг юрист.

Хипотезите на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА са изчерпателно изброени, като в случая в представеното копие на договор за правна помощ в полето до „безпл.на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА“ не е вписано основание, но е ясно, че се касае за една от посочените в т.3 категории лица. РС е приел, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, е необходимо посочване на една от предвидените от чл.38, ал.1, т.1-т.3 от ЗАдв, при която е осъществена безплатната адвокатска помощ, а именно: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, без да е необходимо представляваната страна да представя доказателства за наличието й, нито съдът да преценява дали страната е сред посочената категория лица. В този смисъл е практиката на ВКС. Във връзка с гореизложеното, РС е приел, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо, с оглед фактическа и правна сложност на делото и подадената молба по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е законосъобразно

Въззивният съд приема, че по делото са предявени главен и насрещен иск съответно за нищожност на клауза от договор ,касаеща неустойка в размер на 423,24 лв и за заплащане на непогасена главница от 655,70 лв, договорна лихва в размер на 41,96 и мораторна лихва в размер на 5

36,74 лв.

Въззивният съд обаче счита, че не следва да се съобразявт предвидените в посочената наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС, в каквато насока са изложените мотиви от първата инстанция, които се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят.

В случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава с висока степен на такава. Минималното възнаграждение, определено от наредбата значително надхвърля като икономически интерес материалния интерес по делото, както и поради факта, че защитата по отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорара в такива размери. Самото дело е приключило срочно в две заседания, на които процесуалният представител, който претендира възнаграждението, не се е явил. Касае се за първоначален иск с материален интерес от 423,24 лв и насрещни искове с общ материален интерес от около730 лв при уважаване до размер от 220 лв. В молбата по чл. 248 от ГПК до РС , както и в жалбата никъде не се сочи какво възнаграждение следва да се определи според ЕАД Е. И., но не са основателни твърденията, че е определено възнаграждение с 80% по – ниско от дължимото, тъй като съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа размерът на възнаграждението при интерес до 1000 лв е 400 лв.