Определение № 341 от 17.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Шумен, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500177 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „ Юробанк България „ АД, гр.

София, с ЕИК 000694749, чрез адв. Г.И. от САК срещу определение № 260006/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 704/2024 г. по описа на ШРС, в частта, с която е спряно в цялост принудителното изпълнение по ИД № 20238760401240 по описа на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС.

Жалбоподателят заявява, че в обстоятелствената част на определението неточно е било посочено, че заповед за незабавно изпълнение е издадена срещу А.Б.А., като, видно от същата, тя е издадена срещу две лица – ЕТ „ ...... „, ЕИК ...., със законен представител Ю.А.Б. и А.Б.А., ЕГН **********. Безспорно става дума за две отделни лица, съответно изпълнителното дело е образувано срещу тези две лица. Нормата на чл.415, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ГПК урежда спиране на изпълнителното действие само спрямо физически лица, уведомени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът е констатирал, че заповедта е връчена по този ред само на А.Б.А.. Липсват данни заповедта да е била връчена и на ЕТ „ ...... „ по реда на същата разпоредба, а и по отношение на едноличен търговец важат правилата за връчване по чл.50 от ГПК. Но, дори спрямо ЕТ да има връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК то, с оглед на правосубектността му, нормата на чл.415, ал.2 от ГПК не намира приложение. С оглед на изложеното, действието на заповедта е следвало да бъде спряно само по отношение на длъжника А.Б.А., а не в цялост, в какъвто смисъл е произнасянето на съда в обжалваното определение.

Въззивната частна жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Въз основа на подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, вх. № 5729/29.04.2020 г., по ч.гр.д. № 704/2020 г. по описа на ШРС в полза на същия са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 289/04.05.2020 г. и изпълнителен лист № 550/04.05.2020 г., за осъждане на ЕТ „ ...... „, ЕИК ...., с адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 14, вх.1, ет.1, ап.3, със законен представител Ю.А.Б. и А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, ул. „.....“ № 14, вх.1, ет.1, ап.3 да заплатят солидарно на „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749 сумата от 12 088.90 лева – главница за периода 21.06.2019 г. – 26.04.2020 г., с 1 457.98 лева – възнаградителна лихва за периода 21.06.2019 г. – 06.03.2020 г., с 490.91 лева – мораторна лихва за периода 21.06.2019 г. – 26.04.2020 г., със 105.14 лева – такси за периода 10.07.2019 г. – 26.04.2020 г., със 133.20 лева – разноски по кредита/разходи за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ за периода от 01.04.2020 г. до 26.04.2020 г. и законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното плащане на вземането, както и 1 109.80 лева – деловодни разноски, от които 285.52 лева – заплатена държавна такса и 824.24 лева – адвокатско възнаграждение, което задължение произтича от договор за банков кредит № BL22593/03.09.2008 г. и анекси №№ 1/23.11.2011 г. и 2/25.07.2017 г..

Въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист срещу двамата солидарни длъжници е било образувано изп.д. № 20208760400532 по описа на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС.

С писмо рег. № 261206/26.01.2021 г. ЧСИ е изпратил на заповедния съд невръчено копие от покана за доброволно изпълнение изх. № 17723/04.11.2020 г. до длъжника ЕТ „ ......

„, тъй като на адреса на търговеца не е открита табела, звънец или служител, който да е съгласен да получи съобщението, като с разпореждане от 28.01.2021 г. съдията при ШРС е приел връчването за редовно.

С писмо рег. № 260212/26.02.2024 г. ЧСИ е изпратил на заповедния съд невръчено копие от покана за доброволно изпълнение изх. № 2111/25.01.2024 г. до длъжника А.Б.А., ЕГН **********, тъй като при посещение на постоянния му е настоящ адрес е установено, по данни на съседи, че същият не живее там.

С определение № 260007/26.02.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви вземането си срещу длъжника А.Б.А. в едномесечен срок от получаване на съобщението.

С обжалваното определение № 260006/26.02.2024 г. заповедният съд е констатирал, че на 29.04.2020 г. е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749 срещу А.Б.А., ЕГН **********. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 289/04.05.2020 г. и изпълнителен лист № 550/04.05.2020 г.. Издадената заповед е била връчена на длъжника А.Б.А., ЕГН ********** от ЧСИ Яница Джинджева при 2 условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с определение от 26.04.2020 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника А.Б.А., ЕГН ********** в едномесечен срок, с предупреждение за обезсилване на заповедта при непредставяне в горния срок на доказателства за предявяване на иска. Съгласно чл.415, ал.2 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, когато съдът даде указания за предявяване на иск в случаите по ал.1, т.2, постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл.418 от ГПК, какъвто е конкретния случай. Позовавайки се на изложеното и на основание чл.415, ал.2 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е постановил спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208760400532 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС.

Въз основа на така установените факти, настоящата инстанция достига до следните изводи от правна страна, съгласно чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.4 и ал.2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е длъжен да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си пред съд в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да постанови спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл.418.

В конкретния случай, заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист по чл.418 от ГПК са били издадени срещу двама солидарни длъжници, единия от които физическо лице, а другия едноличен търговец. Въз основа на изпълнителния лист е било започнато принудително изпълнение и срещу двамата длъжници по изп.д. № дело № 20208760400532 по описа на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС. Видно от посоченото в изпратеното от ЧСИ съобщение, оформено като уведомление, заповедта и изпълнителния лист са били редовно връчени на длъжника едноличен търговец на адреса му в ТР при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК същият не е депозирал възражение. Същите заповед и изпълнителен лист са били връчени на длъжника физическо лице при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съгласно писмо рег. № 261206/26.01.2021 г.. С определение № 260007/26.02.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.2, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, да предяви вземанията си по съдебен ред само по отношение на длъжника физическо лице, но не и срещу длъжника едноличен търговец.

От изложеното следва, че към датата на постановяване на обжалваното определение са били налице основания за прилагане разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК и спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208760400532 по описа на ЧСИ Д.З. само за длъжника А.Б.А., спрямо когото е била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, но не и за длъжника ЕТ „ ...... „, ЕИК ...., спрямо когото цитираната разпоредба не се прилага, тъй като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са му били редовно връчени по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Още повече, че по отношение на него заповедта за изпълнение вече е била влязла в сила поради неподаване на възражение в срок. Ето защо като е постановил спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело изцяло, а не само по отношение на длъжника А.Б.А., първоинстанционният съд е допуснал съществено 3 процесуално нарушение, поради което в частта, в която е постановено спиране на изпълнението и по отношение на длъжника ЕТ „ ...... „, ЕИК .... обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.

По изложените мотиви, настоящата инстанция прима, че разглежданата въззивна частна жалба е основателна и следва да се уважи.

Водим от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260006/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 704/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която производството по изпълнително дело № 20208760400532 по описа на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС е спряно, на основание чл.415, ал.2, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и по отношение на длъжника ЕТ „ ...... „, ЕИК .....

В останалата част определение № 260006/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 704/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен не е обжалвано и влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4