Решение № 4236 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4236 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330112773 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л. С. А. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 757.59 лева за обект в ***************. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът фигурирал като потребител с абонатен номер ********* – същата била наемател на ОП „Жилфонд“ и като такава отговаряла за задълженията, натрупани по партидата. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 75.70 лв. за периода 31.08.2019 г. – 28.02.2022 г.

Отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. В обекта на потребителя нямало измервателно устройство, като отчитането ставало по правилата на чл.25, ал.8 от Общите условия. Начислявано било количество вода за двама обитателя по 10 куб.м. На 19.06.2019г. на ответницата било връчено известие за нередовен водомер, подписано от същата. Направено е искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна посочените суми.

Претендирани са разноски.

Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 5380/2022 1 г. на ПРС била издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 13.04.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Л. А., чрез назначения особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Липсвали доказателства, че ответникът е ползвател на услугите на ищеца, не ставало ясно, че сумите се начисляват при условията на липсващ водомер. В представеното известие било посочено, че водомерът е развален, а в исковата молба се твърдяла липса на измервателно устройство. Не били налице доказателства за броя на обитателите на имота. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 5380 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед № 2987 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.04.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът Л. С. А. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 757.59 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019г. до 16.02.2022г., за обект, находящ се в *************** с абонатен номер *********, сума в размер на 75.70 лв. обезщетение за забава от 31.08.2019г. до 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.04.2022г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представена е справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, както и карнети за отчитане показанията в обекта, а също и известие за нередовен водомер № ********* от 19.06.2019г.

Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.*********.

По делото е изискано и постъпило заверено копие от преписката по наемно правоотношение между Л. С. А. и ОП „Жилфонд“ – ********* за общинско жилище с адрес ********* Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Й., работила за периода 20.06.2019г. – 16.03.2022г. като *********. Същата изготвила известието за нередовен водомер, представено по делото, както и го връчила на лице, което осигурило достъп до имота.

2

Имотът бил в блок и бил водоснабден. Не може да си спомни дали е имало монтирано измервателно устройство, но щом било връчено известие за нередовен водомер, устройството е било негодно. На всяка 10-та година всеки водомер следвало да преминава метрология. Свидетелката инкасирала имота за периода юни – ноември 2019г. Уведомила била, че е необходима промяна и в известието бил посочен срок за това.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5380 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение № 2987 от 21.04.2022г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. По делото е постъпила преписката по сключения между Л. С. А. и ОП „Жилфонд“ договор за наем на общинско жилище от дата 07.03.2017г., находящо се в ********* сключен за период не подълъг от 10 години или до 07.03.2027г., а видно от декларация от ответницата от 07.03.2017г., същата се е съгласила копие от настанителната заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България, както и на „ВиК“ ЕООД, като предвид писмените доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От представените карнети за извършени отчети на водомерите на ответника, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Й., чиито показания съдът възприема изцяло като обективно дадени, съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, 3 фактурирано с издадените в процесния период фактури. В подкрепа на този извод са и приложените по настанителната преписка констативни протоколи в рамките на процесния период – 17.12.2019г., 2020г., 02.06.2021г., 17.08.2021г., 17.01.2022г., 12.07.2022г., според които в жилището живеят посочените в настанителната заповед лица. Установява се също, че е връчвано известие за нередовен водомер, като е отразено, че водомерът е развален.

Св.Й. разясни, че е попълнила и връчила известието на лице, което е осигурило достъп до имота. Действително разпитаният свидетел не си спомня дали в процесния апартамент е имало измервателно устройство, но разясни, че щом е връчено известие за нередовен водомер, и да е имало водомер, устройството е било негодно. С оглед на това съдът намира, че предпоставките за служебно начисляване са осъществени. От представените по делото карнети е видно, че инкасатор е посещавал имота ежемесечно, като по делото липсват твърдения от ответната страна, респ. не са ангажирани доказателства нередовният водомер да е заменен. Следователно за целия процесен период са били налице предпоставки за служебно начисляване по тарифа. Освен това, от документите по настанителната преписка се установява, че недвижимият имот е посочено да се обитава от трима души – ответницата, както и нейните съпруг и дъщеря, следователно начисленията по тарифа са по-ниски от тези, които е следвало да се отчитат – а именно по 10 куб. месечно, като за двама обитатели.

С оглед на изложеното съдът приема, че негодното измервателно устройство на практика се приравнява на липсващо измервателно устройство, поради което са и налице предпоставките за служебно начисляване съобразно чл.25, ал.8 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. Неоснователно е наведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност. Действително задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи и се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението, но в случая към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че са предявени исковете, предмет на настоящото производство – 13.04.2022 г. не е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните суми, доколкото най-старата фактура е издадена на дата 20.06.2019г.

Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че фактурираното количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.

При този изход на делото, разноски следва да се присъдят на ищеца. С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Направените в заповедното производство разноски са в размер на 75 лв. /от които 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото – в размер на 595 лв. /от които 75 лв. ДТ, 20 лв. възнаграждение за свидетел, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. възнаграждение за особен представител/.

4

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. А., ЕГН ********** от *************** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със законен представител О.Ц.К. сумата от 757.59 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и 59 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019 г. до 16.03.2022г. за обект, находящ се в *************** с абонатен номер *********, сумата в размер на 75.50 лв. /седемдесет и пет лева и 50 ст./ обезщетение за забава за периода от 31.08.2019г. до 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.04.2022г., за които суми е издадена заповед № 2987 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.04.2022г. по ч.гр.д. № 5380 по описа на ПРС за 2022г.