Присъда № 25 от 08.10.2024, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 25 от 08.10.2024 г. на Окръжен съд Хасково, постановена по в.н.ч.х.д. № 307 по описа за 2024 година.

Производството е по гл. ХХI от НПК.

С Присъда № 19 от 10.04.2024 г., постановена по н.ч.х.д.№ 951/2022г. РС Хасково признал подсъдимия А. Й. М. за виновен в това, че на 06.08.2022 година, в град Х. причинил на С. М. А. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно - контузна рана и охлузване в теменната област на главата, представляваща лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Същевременно подсъдимият е бил признат за невинен в това, че на 06.08.2022 година в град Х. в съучастие, като съизвършител с Д.З. М. причинил на С. М. А. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно контузна рана на дясната ръка; подкожен хематом на дясното рамо и мишницата, представляващи лека телесна повреда и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. М. А. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част предявения иск - за разликата до пълния размер от 3 000 лева, като неоснователен е бил отхвърлен.

В тежест на подсъдимия са били възложени сторените от тъжителя разноски от 612 лева, 50 лева - ДТ, платима по сметка на РС Хасково и 200 лева - възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на подс. М., който го обжалва в законовия срок с доводи за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност, доколкото обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените доводи и пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение и алтернативно – присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС, подари допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основно при събиране на доказателствата.

Повереникът на частния тъжител и ответник по въззивната жалба изразява становище за законосъобразност на присъдата и предлага да бъде потвърдена.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника и иска да бъде оправдан.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло на основание чл. 314, ал.

1 от НПК, след преценка на събраните в производството пред РС и тези на въззивното следствие доказателства, прие следното:

Производството по н.ч.х.д. № 951/2022 г. на Районен съд Хасково е образувано по тъжба от С. М. А. против А. Й. М. и Д.З. М., като с Разпореждане № 1014 от 18.11.2022 г. двамата са били предадени на съд за това, че на 06.08.2022 година в град Х., в съучастие, като съизвършители причинили на С. М. А. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно - контузна рана и охлузване в теменната област на главата, разкъсно - контузна рана на лявата ръка; разкъсно - контузна рана на 1 дясната ръка; подкожен хематом на дясното рамо и мишницата, представляващи лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Впоследствие с Определение от 23.03.2023 г. и на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 951/2022 г., в частта на тъжбата, касаеща предявеното против Д.З. М. обвинение за престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Прав е защитникът, че на съдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила и те се заключават в следното:

1. Определението от 23.03.2023г. не съдържа прекратяване на наказателното производство в частта, досежно извършено от А. М., в съучастие с Д. М., като извършител престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а в диспозитива на проверяваната присъда липсва и оправдаване относно правната квалификация по чл. 20, ал. 2 от НК за подс. А. М., въпреки че последният е признат за невинен по „фактическото“ обвинение за извършено в съучастие, като съизвършител престъпление;

2. Подсъдимият е признат за виновен в извършено на престъпление на конкретни дата, месец, година, населено място и вид телесно увреждане на лице и същевременно е бил оправдан и признат за невинен в извършване на също такова деяние по отношение на същия пострадал за причинени на същите дата, време и място други телесни повреди.

Несъмнено неяснотата във волята на съда, обективирана в диспозитива на присъдата представлява порок и процесуално нарушение, но липсва жалба от частния тъжител с искане за влошаване положението на подсъдимия, а нарушението следва да бъде преодоляно от въззивната инстанция, съобразно сезирането – постъпила е въззивна жалба единствено от подсъдимия, без висящността на процеса да е запазена и по отношение оправдаването за извършено в съучастие престъпление(изключая правната квалификация по чл. 20, ал. 2 от НК). В този смисъл от една страна е налице забрана за влошаване положението на обжалващия – подсъдим и от друга изцяло, само и единствено в негов интерес е пасивното процесуалното поведение на тъжителя - да не атакува съдебния акт, претендирайки най-малко отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с възможността за прецизно произнасяне по предявеното обвинение. Въззивният съд не може да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на РС, защото би влошил положението на обжалващия подсъдим, а и проверяващата инстанция е обвързана с проверка законосъобразността на присъдата само в осъдителните й наказателно и гражданско правни части.

3. В мотивите към присъдата са обсъждани показания на свидетели, полицейски служители: И.С., И.Б., А. А., Т.П. и В.Д.(посочени в писмо на РУ Хасково - л.

139 от с.д. на РС), които не са допускани до разпит в качеството на свидетели с нужния за това акт на РС, и Н.М.А.(втори разпит проведен на 18.12.2023г., без да е постановено определение за преразпит и обоснована необходимост от такъв по отношение на този свидетел, а тя е била разпитвана на 26.09.2023г., странна е и съдимостта на г-жа А./веднъж е осъждана - л. 70 от първоинстанционното дело, при втори разпит – л. 124, гръб е неосъждана). Към допуснатите от РС нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата се откроява още посоченото в мотивите, че е бил извършен разпит на вещото лице, изготвило съдебно-медицинска експертиза, а видно от протокола за съдебно заседание от 24.10.2023г. /л.99/102 от с.д./ заключението е прието без доклад на вещото лице, със съгласието на страните, както и че тъжителят фигурира освен с имената С. М. А. още с фамилия А..

Изключвайки посочените по-горе доказателствени средства (показанията на упоменатите свидетели) въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

2

Подсъдимият А. Й. М. живее в град Х., ул. „А.“ бл. **-**, вх. * заедно със съпругата си - св. Н.М. М.а, но притежавал имот със стопанска постройка в съседство, където оставял каруцата и коня си. В съседство живеели С. М. А. и А. А.а, с която първият съжителствал, както и свидетелите Н.М. А., Д.А.А., М.А.А.. На 06.08.2022 г., следобед, подс. А. Й. М. се връщал от пазар, качен на каруцата си теглена от впрегнат кон и минавал по ул. „М.“. Там били паркирани автомобили, които при разминаването М. опазил от „закачане“ и преминал близо до седящите навън А. А.а, Д. А. и М.А. А.. М. предупредил последните да се преместят, още повече че имало и играещи на улицата деца. Вследствие на разправията, конят се подплашил, а за го укроти и възпре подсъдимият слязъл от каруцата и хванал юздите. В този момент между него и синовете на А. А.а започнала размяна на обиди, псувни и ругатни, които чула и св. А.М.. При кавгата А. М. бил ударен с дъската, върху която седял на каруцата от един от синовете на св. А.а.

След разправията подсъдимият отишъл до стопанската си постройка да остави каруцата и коня, а по - късно излязъл на улицата и се отправил към дома на С. А..

Последният бил навън със св. З.Н., докато св. М. А., работил в къщата. Навън била и св.

Н.М. А.. Забелязвайки С. А. подсъдимият А. М. се насочил към него да търси обяснение за разправията със синовете на пострадалия по-рано същият ден. На мястото – пред имота на тъжителя били и свидетелите Д. М., баща му – св. З М. и св. Ф.М., живеещ наблизо. Спорът между А. М. и С. А. ескалирал, двамата се сбили, а от доми си излязъл и М. А., който активно се включил в „мелето“. Тъжителят С. А. получил удар в главата, причинил разкъсно контузна рана и охлузване в теменната област, докато на А. М. била причинена средна телесна повреда, причинена от счупване на втора и пета дланна кост на лява ръка.

Св. Ф.М. подал сигнал на ЕЕН 112, след което на място били изпратени екипи на спешна медицинска помощ и на полицията за оказване на медицинска помощ и предотвратяване ескалирането на напрежението и разрастването на конфликта, както и за установяване на участниците в него. Впоследствие по преписката работил св. Д. И.Ш. „******* ******“ в РУ Хасково.

Съдебно - медицинска експертиза установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят С. М. А. е получил: разкъсно - контузна рана и охлузване в теменната област на главата, разкъсно - контузна рана на лявата ръка; разкъсно контузна рана на дясната ръка; подкожен хематом в лявата лакътна област; подкожен хематом на дясното рамо и мишницата с възможен механизъм на причиняване - действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани в делото. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК със срок на пълно възстановяване до 20/25 дни.

Във връзка с инцидента на 06.08.2022 г. и уврежданията на подсъдимия А. Й.

М. било образувано Досъдебно производство № 675/2022 г. по описа на РУ на МВР – Хасково за счупване на втора и пета дланна кост на лявата ръка с оток и хематом на дланта, три на брой разкъсно - контузни рани в окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане по гърба и дясното рамо и мишница, охлузване и кръвонасядания по дясната ръка, охлузване на дясното коляно, с възможен механизъм на причиняване - действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани в делото. Причиненото трайно затруднение в движението на дясната ръка представлявало телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на двете дланни кости. Към постановяване на проверяваната присъда, а и до приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция, досъдебното производство не е приключило.

Изложената фактология съдът прие въз основа показанията на свидетелите З и Д. М.и, Ф.М., обясненията на подсъдимия, а и заключението на медицинската експертиза.

Относно фактите, рамкиращи хронологията на конфликта и лицата - участници в него, 3 изложените по-горе събития не се разграничават съществено от тези, които е изложил и първоинстанционния съд. Различията между установеното от първия съд и това, което констатира настоящата инстанция, се коренят в основния факт на доказване, очертан с тъжбата, а именно: нанесъл ли е подсъдимият удар с бухалка в областта на главата на тъжителя, както и дали този удар е изпълнен по описания от обвинението начин и при заявената в тъжбата форма на вина. В мотивите към атакуваната присъда съдът е приел, че тъжителят бил ударен с дървен кол по главата. Този извод не е доказателствено подкрепен защото е направен въз основа показанията на Н. А.(посоченият вече втори разпит на А.), З.Н., Д. и М. А., и А.М.. Първата освен свидетел по настоящото дело е тъжител по друго наказателно частен характер дело, касаещо същият инцидент отново за причинена но на нея от подсъдимия лека телесна повреда, със същия съдия-докладчик. Няма как показанията на лично заинтересуван от изхода освен на собственото си, но и от делото на зет й, свидетел да се приемат за достоверни. Като такива не могат да бъдат приети и показанията на останалите изброени по-горе свидетели: М. и Д. А.и са синове на св. А.а, с която тъжителят живее на семейни начала; единият и/или и двамата са участници в предхождащия случката инцидент, при който е нанесен удар на А. М.; а двамата са главни действащи лица в инкриминираното сбиване. Св. З.Н. се появява в самия край на съдебното следствие, но тя също е била „омъжена“ за един от синовете на А.а – М. така, че и нейната незаинтересуваност от изхода на делото водено от „свекър“ й следва да бъде поставена под съмнение. В противовес на всички тези източници стоят показанията на единственият непредубеден, случайно отзовал се на мястото свидетел – Ф.М., съсед на страните.