Определение № 1046 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900595 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 18268/25.06.2025г., на основание чл. 248 от ГПК, от Р. МИХАЙЛОВ М. чрез адв. А. Р. за изменение на Решение № 229/02.06.2025г., постановено по делото, в частта за разноските, с която се претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, от които 5 514 лева – държавна такса и 8 446.79 лева – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Честният жалбоподател счита, че не са налице и двете предпоставки по чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските върху ищеца : На първо място, като се позовава на Определение № 694/25.09.2023г. по ч.т.д. № 1325/2023г. ВКС, ТК, Второ отд., счита, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес единственият ред за защита на ищеца за отричане правото на принудително изпълнение на вземането е предявяване на иск по чл. 439 от ГПК и позоваване на давността пред съд. Сочи, че не е налице и втората предпоставка по чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът бил направил признание на факт, а не признание на иска.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК e постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375, в който се изразява становище за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение, в условие на евентуалност при изменение на решението се настоява за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, при съобразяване с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, но разгледана по същество молбата е неоснователна.

Налице са и двете предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК. На първо място с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от 1

ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него.

В конкретиката на казуса, при преценката относно повода за завеждане на делото, следва да се съобрази дали ответникът е накърнил защитавания с установителния иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК интерес, тоест дали е предприел действия по принудително удовлетворяване въпреки погасеното право на принудително изпълнение.

Установи се по делото, че липсват както твърдения от ищеца, така и обективни данни взискателят в лицето на ответника, считано от момента на придобиване на вземането и към настоящия момент, да е предприемал съдебно или извънсъдебно каквито и де било действия за удовлетворяване на вземането до предявяване на отрицателния установителен иск на 28.10.2024г.

При идентична фактическа обстановка е постановено Определение № 774/18.04.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, Трето гражд. отделение, което съдът споделя, както и цитираната в него съдебна практика, и съгласно която се приема, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение следва да се отдаде на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установеното и продължаващо трайно бездействие на кредитора след конституирането му като страна в изп.производство, в контретиката на случая – след придобиване на вземането по силана на договора за цесия, вкл. и след перемирането на делото и прекратявенето на изп. производство, при това с нарочен акт, следва да се вземат предвид от съда като засвидетелстване на пълна пасивност на взискателя по отношение намеренията за изпълнителни действия по негова инициатива.

В конкретния казус в периода след м. декември 2020г. и до настоящия момент взискателят бездейства, не предприема мерки, не сочи изпълнителни способи, нито прави искания или други изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изп.производство, вкл. искане за предаване на изп.лист след перемиране на производството.

Установената практика на ВКС не отрича правния интерес за ищеца да получи и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но при присъждане на сторените за него съдебни разноски сочи, че в конкретика следва да се съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер при поведението на кредитора.

Така в настоящия случай се установява, че в продължение на близо пет години от придобиване на вземането, вкл. и след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, взискателят е напълно пасивен по отношение на принудителното събиране на вземането си.

На следващо място : Видно от съдържанието на отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск за недължимост на неизплатените задължения по изпълнителния лист в рамките на придобитото вземане като погасени по давност.

По изложените мотиви и доколкото липсват обективни данни кредиторът да е предприел каквито и да е действия (извън или в хода на изпълнителния процес) за принудително изпълнение на погасеното по давност вземане, вкл. и да е оспорил предявения основателен иск за отричане на изпълняемото право, то отговорността за разноски не следва да му се възлага.

2

Съдът намира молбата по чл. 248 от ГПК за лишена от основание, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18268/25.06.2025г., на основание чл. 248 от ГПК, от Р. МИХАЙЛОВ М. чрез адв. А. Р. за изменение на Решение № 229/02.06.2025г., постановено по делото, в частта за разноските, с която се претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, от които 5 514 лева – държавна такса и 8 446.79 лева – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3