Решение № 21 от 09.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. С., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900225 по описа за 2024 година

Ищцата М. Н. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. Г., ул. „Двадесет и шеста“, № 4, Обл. С., чрез адв. Х. З., със съдебен адрес : гр. С., ул. „И. Денкоглу”, № 7, ет. 2, ап. 5, е предявила срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, ж. к.

„Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, обективно съединени, осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на:

15338,76евро (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), равностойни на 30 000,-лв. (тридесет хиляди лева), за причинените й неимуществени вреди – понесени болки и страдания, от получените травми и наранявания в областта на таза, вследствие на осъществило се на 20.01.2024г. около 16,50 часа в С. Обл. на път III-6002, км.5, по вина на водача на л.а. марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР - С. Н.

С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/23/123009848811 в ЗАД „О.“ АД, със застрахователно покритие на риска от 30.12.2023 г. до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.03.2024г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащан, която да бъде изплатена по сметка : IBAN: BG995 СЕСВ 9790 1046 6664 00 BGN, BIC: CECBBGSF, с титуляр: М. Н. Н..

Ищцата М. Н. Н. твърди в исковата си молба, че на 20.01.2024 г. около 16,50 часа в С. Обл. на път III-6002, км.5, лек автомобил марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР, управляван от С. Н. С., поради несъобразена скорост, с оглед атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя предприема изпреварване на друг автомобил, следствие на което губи контрол над автомобила и се отклонява вляво от пътя и реализира ПТП, като се блъска в дърво. Следствие на удара М. Н. Н. като пътник в автомобила, на предна дясна седалка, получила травми и наранявания в областта на таза.

Твърди, че е ползвала обезопасителна система - колан, което предотвратило настъпването на допълнителни увреждания, като получените наранявания напълно отговаряли на механизма на ПТП.

1

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 1/20241026-103 от служители при РУ - Е. при ОД на МВР - С. и образувано досъдебно производство № ЗМ №11/2024 год. по описа на РУ- Е., прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 9 от НПК във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.

По отношение на претърпените неимуществени вреди, ищцата М. Н. Н., излага в исковата молба следното:

Твърди, че след настъпване на произшествието й била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което била транспортирана от екип на ФСМП - Е. със силни болки в главата и областта на таза до Спешното отделение при МБАЛ „С.“ - С. АД.

След извършените прегледи, консултации и рентгенографии на ищцата е била поставена диагноза: Фрактура на горен клон на дясна пубисна кост. На същата дата била освободена от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Възстановителният процес при ищцата бил допълнително затруднен от сериозно придружаващо онкологично заболяване.

Ищцата М. Н. Н. излага още, че по своя медико-биологичен характер фрактурите в областта на пубиса са временно разстройство на здравето, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение в движението на долните крайници и снагата с оздравителен период около шест месеца. Особено силни били болките в областта на таза и срамната област през първите седмици, през които изпитвала неудобства, не е била в състояние да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности.

Твърди, че нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото си. Болките й били интензивни и по - изразени в седнало и легнало положение, а на моменти ставали много силни с парещ характер. Към момента трудно ставала от леглото и трудно се придвижвала сама.

Ищцата твърди още, че с оглед възрастта й, нанесените и при процесното ПТП травми, както и стресът и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще оказват негативно влияние върху нормалния й начин на живот и упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време, а последиците от него щяли да й останат за цял живот.

Ищцата М. Н. Н. твърди, че настъпилото пътнотранспортно произшествие оказало силно въздействие и върху психиката й, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента изпитвла силен страх да напуска жилището си, изпитвала страх и неувереност при пътуване в моторни превозни средства, което се отразявало в нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички други хора.

Ищцата излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите” със застрахователно покритие на риска от 30.12.2023 год. до 29.12.2024 год. и номер на полицата BG/23/123009848811 в ЗАД „О.“ АД.

Твърди, че предявила писмена претенция с вх. № 21- 1083/08.03.2024 год. по описа на ЗАД „О.” АД. В срока по чл.496, ал.1 от КЗ, ответното дружество с писмо изх. №212620/27.06.2024г. я уведомило, че отказва да определи и заплати претендираното обезщетение.

Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правният интерес от предявяване на настоящите искове пред съда.

Прави се евентуално възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна с оглед извършената правна защита и 2 съдействие.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. И. Т. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на исканото обезщетение и съпричиняване на вредите от пострадалото лице - М. Н. Н..

С отговора ответникът не е изложил становище по твърдението на ищцата, че е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между Застрахователно Акционерно Дружество „О.” АД и собственика на л.а. марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР, валиден към датата на настъпване на процесното събитие 20.01.2024 г.

По основателността на исковете, ответникът „З.“ АД излага следното:

Счита предявените искове за допустими, но за напълно недоказани по основание и размер. В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди, по следните съображения:

Твърди, че по делото не са представени доказателства, за наличието на противоправно поведение на сочения за виновен за процесното ПТП водач, обуславящо и отговорността на застрахователя. Сочи, че не са налице и данни за установена вина на водача на увреждащия автомобил, че липсват данни и за съдебна фаза на наказателен процес, влязла в сила присъда или споразумение, които по реда на чл.300 от ГПК, да се ползват със задължителна сила по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

На следващо място ответникът „З.“ АД оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените от ищците вреди, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът счита, че претендираната от ищцата сума в размер на 30 000 лв. е прекомерна за неимуществените вреди, които е претърпяла. Сочи Решение № 129/29.11.2012г. по т.д. №346/2011г., I т.о. на ВКС, в което съдът приел, че обезщетение в размер на 40 000 лв., при претендирани 45 000 лв., е справедливо, за множество травми, несъществена част от които била фрактура на пубисните кости, за лечение на която е било нужно закрито наместване, докато в настоящия случай от приложената медицинска документация било видно, че наместване не е било необходимо.

Отделно от това, твърди, че в посоченото решение не е било налице съпричиняване, докато в настоящия случай, счита, че такова е налице.

С оглед на така изложените аргументи, ответникът „З.“ АД твърди, че претендираната от ищцата сума е прекомерна за претърпените от нея неимуществени вреди.

С отговора ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че не е била с поставен обезопасителен колан, който би я предпазил от травмите или те биха били в по-нисък размер.

На отделно основание, твърди съпричиняване, поради факта, че ищцата твърди, че страда от сериозно онкологично заболяване, към датата на ПТП. Във връзка с което обаче, сочи, че нито в анамнезата, нито в раздела за придружаващи заболявания в листа от преглед на пациент в КДБ/СО № 002539, издаден от МБАЛ „С.“ - С. АД, било посочено придружаващо онкологично заболяване.

Ответникът „З.“ АД поддържа, че подобно придружаващо заболяване, както и лечението му, могат да имат решаващо значение при правилно определяне на терапията, която се предписва. С оглед на това, навежда твърдения за това, че не било сигурно, че 3 назначената на ищцата терапия, както и параметрите й, биха били същите, както в случая при който същата е уведомила предварително лекуващият си лекар за това си състояние.

Твърди още, че придружаващото заболяване или терапията във връзка с него, можели да окажат влияние върху здравословното състояние на пострадалата, при което в хипотеза на минимално въздействие, да настъпи и процесната травма.

Ответникът „З.“ АД твърди, че към и.м. не са представени документи, удостоверяващи последващи прегледи, с оглед на това счита, че е възможно лечението да не е извършено според предписанията на лекарите, коетобило основание за намаляване на претендираните неимуществени вреди по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

„З.“ АД моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност да намали претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и прекомерност.

Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, в това число и на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата М. Н. Н. не е подала допълнителна искова молба.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1: На 20.01.2024г. около 16:50, на път клас III-6002, Им.5, по неизвестни до момента причини Участник 1 – С. С., водач на МПС лек автомобил марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР, се отклонява вляво и реализира ПТП като се блъска в дърво.

По делото се разпита свидетеля С. Н. С..

„Участвал съм в ПТП на 20.01.2024г. Управлявах лек автомобил марка и модел „Рено, Меган“ с рег. № СА9564СР. Движех се от магазин „Джъмбо“ на бул. „Околовръстен път“ в гр.С. към с. М.. ПТП-то стана точно преди с. М. до завоите. Пътят се състои от по една лента за всяка посока. Произшествието се случи на стъмняване (сумрак). Движех се на включени къси светлини. Участъкът на ПТП-то представлява завой с лек наклон надолу.

Метрологичните условия бяха зимни, валеше сняг. Пътят до завоя беше в добро състояние, но по-натам не. Пътят на мястото, в което стана инцидента беше заледен, имаше коловози.

Движех се приблизително с 90км./ч. Предприех изпреварване на друг автомобил, като се изнесох в лявата лента за изпреварването. Не реализирах изпреварването, пред мен се оказаха три коли подред. Отказах се от изпреварването, но не успях да се прибера. Когато се изнесох видях, че са три коли, мислех че една. Трите автомобила бяха близо една след друга, може да се вмъкне кола между тях, но няма 10 метра. Предприех изпреварване, минах в лява лента, когато видях, че са три автомобила, се отказах да изпреварвам, намалих, може би съм натиснал спирачка, автомобилът поднесе и не успях да го овладея. Автомобилът стана неуправляем, опитах се със скорост да го отбия, но не успях и автомобилът тръгна странично. Моят автомобил излезе и напусна пътното платно в лява пътна лента. След излизането от пътя автомобилът се спря в дърво, като измина не повече от 2-3 метра.