Решение № 291 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500185 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 96866/29.11.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от Т. С. М. и Р. С. Н., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3740/24.10.2024г. постановено по гр.д. № 6656/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от жалбоподателите срещу Д. П. К. – М. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 600 кв.м. реална част, от които всяка една от тях на по ½ ид.част от имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 5483 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с ид. ***, останалата част на ПИ с ид.***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид. *** /път/, защрихована в червено на представена с исковата молба скица № 15-1356898-22.11.2022г. на СГКК-Варна и ги Е ОСЪДИЛ да заплатят на Д.

П. К. - М. сумата от 2100 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивниците – Т. С. М. и Р. С. Н., чрез процесуалния си представител заявяват становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Считат за правилен изводът на съда, че спрямо процесния имот 1 може да бъде упражнявано давностно владение едва от индивидуализирането му с ПНИ за с.о.“Б.“ одобрен със заповед на Областния управител на Варна на 19.12.2012г., но не споделят последващите констатации, че поради липса на данни за влизане в сила на ПНИ, ищците са могли да давностят имота едва считано от момента на влизане в сила на Заповедта на кмета издадена по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ № Г-ПН-97/08.09.2021г., с която същият е окончателно индивидуализиран. Считат, че е налице вътрешно противоречие във формираните от съда мотиви за началния момент, от който е станало възможно да тече давност за процесната реална част. Излагат, че изводът не съответства и на трайно установената съдебната практика на ВКС, според която давност за имота може да тече от момента на влизане в сила на ПНИ за местността, в случая считано от 2012г. Посочват, че извършваните от ищците административни процедури по трасиране на имота и проведен въвод във владение не са довели до прекъсване на течащата след 2012г. давност в полза на ищците. Правят възражение срещу необсъждането по същество на въведеното от тях възражение за изтекла придобивна давност. Считат за необоснован и извода, че процесната реална част не би могла да бъде придобита по давност и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.200, вр.чл.19 от ЗУТ. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове за собственост да бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Д. П. К. – М., чрез процесуалния й представител. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства.

Излага, че събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не установяват придобиването по давност от ищците на процесната реална част. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че възможността ищците да давностят имота се отнася към момента на влизане в сила на 24.09.2021г. на заповедта на кмета по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато имотът е окончателно индивидуализиран. Споделя и изложените от съда аргументи, че поради това, че процесната реална част не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ, то предвид забраната по чл.200 от ЗУТ, тя не би могла да бъде придобита по давност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като въззивниците правят възражение за прекомерност на заплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

2

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ищците Т. С. М. и Р. С. Н. активно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Д. П. К. – М., че ищците са собственици на реална част с площ от 600 кв.м. от имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 5483 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с ид. ***, останалата част на ПИ с ид.***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид. *** /път/.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Е.Т. И., починала на 20.04.2020г. и на С. Н. И. починал на ***г. Излагат, че с Решение № 26/465-4-1 от 26.10.1989г. на ИК на ОбНС - гр. Варна на наследодателя Е.Т. И. е било предоставено правото на ползване върху място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност „Б.", за което е издадено Удостоверение № 32/25.10.1989г. от Председателя на ИК на ОбНС - гр. Варна. Твърдят, че родителите им са ползвали имота и преди предоставянето му, като още през 1983г. майка им фигурира като негов собственик в разписния лист към плана /имот № 2443 за "Б.-С.“/. От 1983г. до настоящия момент имоът е ограден и се ползва от семейството им - първо от родителите на ищците, а след тяхната смърт - от тях. Същият е ограден с тЕ. ограда и има врата, която се заключва с катинар. Излагат, че понастоящем продължават да владеят процесните 600 кв.м. реална част имот с ид. ***, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на владяната част: ПИ с ид. ***, останалата част на ПИ с ид. ***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид.*** /път/, защрихована в червено на представена с исковата молба скица № 15-1356898-22.11.2022 г. на СГКК-Варна, между цифри 1,2,3 и 4 и никой не им оспорва собствеността. В имота са поставили фургон, който ползват за почивка и за съхранение на инвентар. Излагат, че са предприели действия за снабдяване с констативен нот.акт за собственост, във връзка с която узнали, че имотът е вписан като собствен на ответницата – Д. К.–М. въз основа на договори за покупко-продажба от 03.04.2023г. от Е.Г.В., И.Е.В. и П.С.К.. Предвид на това, че го владеят явно и необезпокоявано в периода от 1992г. до настоящия момент и са го придобили по давност, молят правото им на собственост да бъде установено спрямо ответницата.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. П. К.–М., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че на наследодателя на ищците - Е.Т.

И. е било предоставено правото на ползване върху място с площ от 600 кв.м., находящо се в местност „Б.“, но твърдят, че същата не е трансформирала правото си на ползване в право на собственост. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили по давност процесната реална част от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта, като излага, че същата е част от нива с площ от 16,412 дка, в местността „Кючук караач", който е бил възстановен на наследниците на С.К. с Решение № 582 от 18.01.1999г. на ПК - Варна в съществуващи или възстановими стари реални граници. Посочва, че наследодателят е притежавал имота по силата на нот. акт № 164, том 4, рег. № 3137, дело № 825 от 1941г. Със заповед № Г-ПР-97/08.09.2021г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на параграф 46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на 3

С.П.К. касателно новообразуван имот № 3008, целият с площ от 5483 кв.м. попадащ в територия по параграф 4, алв от ПЗР на ЗСПЗЗ, понастоящем урбанизирана територия – селищно образувание „Б. – С.“. Съставена е експертна оценка от 13.12.2021г., с която са оценени наличните в частта от имота, предоставена на ползвателя Е. И. подобрения по реда на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Одобрената оценка в размер на 130 лева е била заплатена на 08.07.2022г. от наследнциите на С.П.К. на наследниците на ползвателя. Посочва, че евентуално упражняваната от Е. И. фактическа власт по отношение на процесния имот е била в качеството й на ползвател на имота, поради което за нея не е текла придобивна давност. Оспорва придобивна давност да е изтекла и в полза на наследниците й – ищци в настоящото производство. Излага, че е собственик на процесния имот въз основа на извършените в нейна полза разпоредителни сделки от наследниците на С.К. – замяна с нот.акт № 92, том 2, рег.№ 4912, дело № 262/31.03.2023г. касателно 1/4 ид.част със заменител И.Е.В., дарение с нот.акт № 94, том 2, рег.№ 4922, дело № 264/31.03.2023г. на 1/2 ид.част от дарителя П.С.К. и договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт № 95, том 2, рег.№ 4924, дело № 265/31.03.2023г. с продавач Е.Г.В. за ¼ ид.част от имота. Моли предявеите от нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение № 32/25.10.1989г., с решение № 26/465-4-1 на ИК на ОбНС-гр.Варна, на Е. Т. И. е предоставено право на ползване върху място с площ от 600 кв.м.находящо се в гр.Варна, местоност Б., при граници Д.К., Н.Ч. и път. Ползвателката Е. И. е вписана в разписния лист към плана на „Б.-юг“ по отношение на имот – лозе/овощна градина с № 2443.

Е.Т. И. е починала на 20.04.2000г. и нейни наследници по закон са съпругът й – С. Н.

И. и дъщерите й – Р. С. Н. и Т. С. М.. С. Н. в починал на ***г.

Видно от удостоверение рег.№ МДТ23002539ВН/08.03.2023г. издадено от Община Варна, дирекция „Местни данъци“, имот с ид.*** по Кадастралната карта с площ от 600 кв.м. е деклариран от лицата Т. М. и Р. Н. на 16.23.2022г. Те са подали и молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка през 2023г.

Т. М. е подала жалба с вх.№ 5742/02.05.2023г. до Районна Прокурарура-Варна във връзка с неправомерно навлизане на непознати лица в собствения им имот представляващ реална част от ПИ с ид. ***, чрез преодоляване на заключената врата към него.

С нот.акт № 164, том 4, рег.№ 3137, дело № 825 от 18.08.1941г. С.П.К. е закупил от Н.С.Ц. част с площ от 8,3 дка от нива, находяща се в землището на гр.Варна, местност „Кючук Караач“ цялата с площ от 17,3 дка, при съседи на частта: от три страни общинска гора и Н.Ц..

4

С Решение № 582 от 18.01.1999г. на ПК- гр.Варна е признато правото на собственост на наследниците на С.П.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 16,412 дка, находяща се в терен по параграф 4 на Галата, местност „Кючук караач" /местност „Б. С.“/.

Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна, С.П.К. е починал на 31.05.1991г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Й. К.

/починала на ***./, синът си П.С.К. и дъщеря си В.С.В. /починала на ***. Наследници на В.В. са съпруга й - Е.В. и дъщеря й - И.Е.В..

Със заповед № Г-ПР-97/08.09.2021г. издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район Аспарухово, Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на С.П.К., за поземлен имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия-местност Б. - С., селищно образувание по параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв. Галата, Община Варна с ид. № 3008, кадастрален район № 5401 на местност „Б. С.“ за площ от 5483 кв.м. при граници имоти с идентификационни номера: 2430, 2431, 2432, 2434, 2435, 2437, 2438, 2439, 2440, 2441, 2442, 2444, 3007, 3009, 3055. Имотът е трасиран от правоспособно лице на 10.12.2021г.