Определение № 198 от 23.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

Съдебни

ИРИНА Т. ПЪЛОВА заседатели: ИРЕНА ИВ. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора И. Н. Й. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20264400200045 по описа за 2026 година Постъпила е молба за реабилитация от М. Й. К., с ЕГН: **********.

Лицето иска да бъде реабилитирано за всичките си осъждания, като твърди, че е заплатил глобата по последното му дело от 2017 година. Към молбата е приложено свидетелство за съдимост и разписка за внесена държавна такса.

В съдебно заседание молителят М. К. поддържа искането си за реабилитация.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор И. Й., излага становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй ката не са налице законовите предпоставки, за да се допусне реабилитация за всички осъждания на М. Й. К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Делото е с местна и родова подсъдност, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК, на Плевенски окръжен съд.

Молителят М. Й. К., с ЕГН:********** е осъждан както следва:

1. С присъда от 01.10.2001 година по НОХД №145/2001 година по описа на Плевенския окръжен съд за престъпление извършено на 06.04.2001 година в град Плевен, на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.1 вр. чл.198, ал.1 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК на 16 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Усилено строг“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 15.05.2002 година.

Със същата присъда М. Й. К. е осъден да заплати солидарно с лицето К.С.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

2. С протоколно определение по споразумение №375/21.10.2005 година по НОХД №3506/2004 година по описа на Районен съд – Плевен за деяние извършено на 02.10.2000 година в град Плевен, на основание чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК на една година „Лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното със споразумението наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок.

Споразумението е влязло в сила на 21.10.2005 година.

Наказанията по двете присъди са групирани като е определено за изтърпяване едно общо наказание от 16 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим, като е приложен и чл.25, ал.2 от НК.

3. С присъда №100 от 11.05.2017 година по НОХД №1116/2017 година на Районен съд – Плевен за извършено престъпление на 23.09.2016 година в град Плевен на основание чл.207, ал.1 от НК на наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Присъдата е влязла в сила на 26.05.2017 година.

Видно от изисканата от съда справка за съдимост, е отразено, че с вносна бележка на ЦКБ АД – клон Дондуков от 14.02.2024 година е внесена сума от 521 лева по и.д.№2171/2021 година във връзка с НОХД №1116/2017 година на Районен съд – Плевен, по което е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева.

От изисканата справка от СИС при Районен съд – Плевен е видно, че образуваното изпълнително дело, въз основа на издаден по НОХД №1116/2017 година на Районен съд – Плевен изпълнителен лист, е изпратено по компетентност на ДСИ при Районен съд – София, където е образувано под номер 2171/2021 година по описа на СИС при Районен съд – София.

Настоящият съдебен състав, видно от описаното по-горе, приема, че 2 наложеното наказание „Глоба“ от 300 лева по НОХД №1116/2017 година на Районен съд – Плевен е изпълнено с внасянето на глобата през 2024 година.

От постъпилата справка от Затвора – Плевен се установява, че определеното общо наказание в размер на шестнадесет години „Лишаване от свобода“ на М. Й. К. е изтърпявано в периода от 09.04.2001 година до 26.04.2016 година и лицето е освободено с УПО на 26.04.2016 година с остатък от девет месеца и шестнадесет дни.

За да се постанови реабилитация за осъжданията на М. К. следва да се съобразят предпоставките, визирани в чл.87 от НК. Не е възможно да се приложи разпоредбата на чл.88а от НК за осъжданията на М. К., тъй като не са изтекли предвидените в закона срокове за тях. При приложението на чл.87 от НК съдът следва да съобрази дали са налице всички предпоставки за всяко от осъжданията, а именно: в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“ или с по-тежко наказание, като същевременно да е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

С деянието си по НОХД № 145/2001 година по описа на Окръжен съд – Плевен К. е осъден да заплати солидарно със съучастника си неимуществени вреди в размер на 10 000 лева на пострадалите от престъплението. Не са събрани доказателства тези вреди да са възстановени, както и не се сочат уважителни причини, поради които това не е сторено от осъдения К.. М. К. се позовава на удостоверение за липса на публични задължения, но това не би могло да се приеме като доказателство, че няма задължения във връзка с осъждането му за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Самият осъден заявява в молбата си, че работи, а от представената от него характеристика, изготвена от лицето Н.П.Г., за което твърди, че е негов работодател, се установява, че осъденият К. регулярно полага труд. Въпреки това, същият не е насочил действие към възстановяване вредите от извършеното от него престъпление по чл.199 от НК.

За да се допусне реабилитацията по чл.87 от НК вредите следва да са реално възстановени и това е едно от условията, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението си към лицата, пострадали от извършеното от него 3 престъпно деяние. Независимо, че това задължение е с по-голяма давност, изтичането на погасителния давностен срок не погасява самото задължение, нито лишава длъжника от възможността да го изпълни, тъй като макар и при изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и погаси своето задължение. Ако се допусне реабилитация на лицето при липсата на тази предпоставка в чл.87, ал.1, т.2 от НК би означавало неоправдано благоприятстване положението на осъдения.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че при липсата на изискуемата предпоставка за допускане на реабилитация по съдебен ред, такава не би могла да се допусне и да се уважи молбата на М. Й. К..

Поради изложеното, молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. К., с ЕГН: ********** за реабилитация на основание чл.87, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес по реда на глава XXI от НПК.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4