Определение № 1735 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1735 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002900537 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД и по съвместна касационна жалба на С. И. П. и В. И. П., чрез процесуални представители, против Решение № 6 от 06.01.2025 г. по в. гр.д. № 742/2024 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 128 от 11.12.2023 г. по т. д. № 119/2022 г. на Софийски градски съд, като краен резултат ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.497, ал.1 КЗ да заплати на С. И. П. сумата от 65 000 лв. и на В. И. П. сумата от 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 16.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

Касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД е насочена срещу въззивното решение в частта му, с която е уважена претенцията на ищците С. И. П. и В. И.

П. по акцесорните искове за законна лихва за периода от 16.02.2018г. до 30.06.2022г. Изложени са съображения за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск за присъждане на законна лихва за посочения период, с оглед на което се претендира неговото обезсилване в тази му част, ведно с присъждане на сторените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа самостоятелното основание по чл. 280, ал.2, предл 2 ГПК за допускане на касационно 1 обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение в частта за законната лихва, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС без формулиране на въпрос.

С подадената от С. И. П. и В. И. П. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени до предявения размер от по 150 000 лв. за всеки от касаторите, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 16.02.2018г. до окончателното им изплащане, както и сторените разноски за всички инстанции. Изразено е несъгласие с изводите на съда за равен принос от страна на двамата участници в ПТП и досежно определения по справедливост размер на обезщетенията, който намират за занижен.

Допускането на касационното обжалване касаторите - ищци основават на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.

284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касаторите са от значение за изхода на спора, а именно:

1. „Когато възникването на пътнотранспортно произшествие има за основна причина нарушение на правилата за движение по пътищата на единия от двамата участвали в произшествието водачи, и когато в този случай другият водач също е допуснал някакво нарушение на ЗДвП, то следва ли да се приеме, че приносът на двамата участници за настъпването на произшествието е равен ?“;

2. „При постановяване на своето решение длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи ?“;

3. „Бил ли е длъжен водачът на процесния лек автомобил, марка „Опел“ да очаква, че навлезлият в неговата пътна лента автобус марка „Сетра“ няма да се прибере обратно в своята пътна лента ?“;

4. „Бил ли е ограничен въззивният съд от сторените във въззивните жалби 2 по делото оплаквания по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия в процесното ПТП водач на лек автомобил ?“;

5. „Какви са критериите по чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на застрахователните обезщетения, за да бъдат справедливи ?; Следва л и съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливите обезщетения за причинени на ищците по делото неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968г., и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетенията?; Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съда при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени им в резултат на процесното ПТП, съобразявайки и с лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната ?“;

По така формулираните правни въпроси допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между изводите на въззивния съд със следната практика на ВКС: по въпрос № 1 – решения по т.д. № 1787/2015г. на II т.о.; по т. д. № 2147/2020 г. на II т.о.; по т. д. № 2137/2021г. на II т.о.; по гр.д. № 255/2023г. на IV г. о.; по т.д. № 1117/ 2009 г. на II т. о. и по гр. д. № 998/2023 г. на ВКС, II г. о.; по въпрос № 2 - ТР № 3 от 22.04.2019г., постановено по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д. № 2939/2019г. на II т.о.; по т.д. № 518/2018 г. на I т.о. и по т.д.

№ 44/2017 г. на I т.о.; по въпрос № 3 – Решение № 185 от 15.07.2013г. по гр.д.

№ 889/2012г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 4 - т.1 от ТР № 1 от 09. 12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 5 – решения по т.д.

№ 1219/2022г. на II т.о.; по т.д. № 1559/2022г. на II т.о.; по т.д. № 1291/2021г. на II т.о.; по т.д. № 2471/2021г. на I т.о. и по т.д. № 1197/ 2021г. на II т.о.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с довода, че във въззивното решение правилно са били установени фактите и обстоятелствата досежно механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, но субсумирайки същите под съответната правна разпоредба съдът е приложил 3 неправилна правна норма, квалифицирайки поведението на водача на лекия автомобил марка „Опел“, което от своя страна е довело до неправилния фактически извод - че автобусът е съставлявал предвидимо препятствие.

Всяка страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по жалбата на насрещната страна , както и за неосноватленост на същата. Претендират се присъждане на сторените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от С. И. П. и В. И. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497, ал.1, т.2 КЗ, за заплащане на сумата от по 150 000 лв. за всеки от тях, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на смъртта на И. С. П. – съпруг на ищцата П. и баща на ищеца П., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 16.02.2018г. - дата по чл.497, ал.1 КЗ, до окончателното им изплащане. С постановеното по спора решение Софийският окръжен съд е приел за справедлив размер на обезщетенията сумата от по 150 000 лв. на всеки ищец, като им е присъдил по 75 000 лв. след приспаднато съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50 %, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 16.02.2018г. до окончателното им изплащане, като исковете за разликата до пълните им предявени размери от по 150 000 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Сезиран с жалба от ищците срещу първоинстанционното решение в частта, с която са били отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, над сумата от по 75 000 лв. за всеки един от ищците до пълния им предявен размер от по 150 000 лв., както и с насрещна въззивна жалба от ответника ЗК „Лев Инс” АД, срещу решението, 4 в частта за горницата над 60 000 лв. до присъдените 75 000 лв. на С. И. П. и за горницата над 48 000 лв. до присъдените 75 000 лв. на В. И. П., Апелативен съд – София след собствен анализ на събраните по делото доказателства е установил, че наследници на починалия на 13.07.2017 г. И. С. П. са ищцата С.

И. П. - негова съпруга, и ищецът В. И. П. - негов син; С влязла в сила присъда К. Й. Д. бил признат за виновен в това, че на 05.07.2017г., около 22.50 ч., на общински път SF 01370, в посока гр. Костенец - с. Костенец, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Сетра“ нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И. С. Пенков;

От извършеното токсико-химично изследване на кръвта на последния било установено наличието на етилов алкохол в количество 1,30 промила, отговарящо на лека степен на алкохолно оп иване; Нямало спор по обстоятелството, че за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. гражданската отговорност на водача на автобус марка „Сетра” е била покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът е установил също така, че страните по делото не спорят и по отношение механизма на процесното ПТП, а именно: Произшествието е настъпило на посочената дата, в тъмната част на денонощието; Автобус „Сетра С 215” се движел по общински път, в землището на с. Костенец;

Движението се осъществявало на къси светлини; Максималната скорост на движение в посочения пътен участък била 90 км/ч., като автобусът се движел в дясната лента на пътното платно със скорост около 80 км/ч.; В района на 3-ти километър, от крайпътната растителност в дясно на автобуса внезапно и в опасната зона за спиране на това превозно средство на пътя излязъл кон; В конкретния пътен участък имало разположен пътен знак А 21 „Възможна появата на домашни животни”, който обаче бил предназначен за водачите, движещи се в противоположната на автобуса посока; В посоката на движение на автобуса този пътен знак не бил дублиран и липсвал; Такъв пътен знак бил разположен на около 112 метра след местопроизшествието, считано по посока на движение на автобуса; Водачът на автобуса реагирал на внезапно появилата се опасност на пътя посредством аварийно спиране, независимо от което настъпил удар с внезапно навлизащото животно и впоследствие - втори удар с насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра”, управляван от И. П., който също предприел спасителна маневра - отклоняване на лекия автомобил 5 и аварийно спиране. Ширината на пътното платно на посоченото място била 6,40 метра, като посредством пътни знаци била въведена забрана за изпреварване.

Като спорни въззивната инстанция е очертала въпросите за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и з а наличието (респективно липсата) на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, съответно за обема на отговорността на застрахователя във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди.

След анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства – експертни заключения и свидетелски показания, решаващият въззивен състав е приел, че навлизането на животното на пътя в лентата на движение на автобуса е станало в опасната му зона за спиране, поради което водачът К. Д. не е имал възможност да спре преди мястото на удара с животното;