Решение № 22310 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22310 гр. С., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110171609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД, срещу К. Х. Ц., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите: 2 369,79 Л.а (двe хиляди триста шестдесет и девет Л.а и 79 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л. Т.", бл. **, ет. *, ап.

**, аб. № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 350,34 Л.а (триста и петдесет Л.а и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 61,82 Л.а (шестдесет и един Л.а и 82 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,75 Л.а (тринадесет Л.а и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които суми е издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32554/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, поправена с разпореждане № 118732/22.08.2024 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж. к. „Л. Т.", бл. **, ет. *, ап. **, абонатен № ***** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и 1 претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане, още повече в случая тази услуга е осъществявана от ищеца..

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, чрез назначения особен представител, в който оспорва предявените искове, като възразява за размера на количеството доставена топлинна енергия и нейната цена. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № ***, том *****, дело № ****/69 год. от 01.11.1969 г., съгласно който С. И. Ц.а и К. Н. Ц. са придобили чрез покупка от Софийски градски народен съвет – СУ „Строителство“ правото на собственост върху апартамент (жилище) № **, бл. № **, етаж *, ж. к. Т., ул.

„С. т.“.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-****-***/* от 16.03.2023 г. на Столична община, район „Н.“, от който е видно, че наследник по закон на С. И. Ц.а, починала на 18.12.2017 г., е ответникът К. Х. Ц..

Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-****-***/* от 2

16.03.2023 г. на Столична община, район „Н.“ за К. Н. Ц., починал на 01.06.2005 г., от който е видно, че единствен наследник по закон е ответникът К. Х. Ц..

Съгласно представеното писмо от 11.07.2025 г. от Софийски районен съд след извършена справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството към 10.07.2025 г. не се установява наличие на вписан отказ/приемане на наследството на горепосочените наследодатели от страна на ответника.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата на настъпилото наследствено правоприемство. По силата на закона /чл.

150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т. С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като 3 дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета основна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована и обективна, изготвена въз основа на представените от ищеца и ФДР документи, се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, отчетени по методиката съгласно Наредба № 2/28.05.2004 г., а по-късно и от Наредба 16334/06.04.2007 г. и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която методика е еднаква в трите наредби. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане, 1 бр. лира без ИРРО в банята, за която ФДР начислило служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, начислявана е топлинна енергия за сградна инсталация, както и за битово гореща вода за 1 бр. водомер. Съгласно заключението за процесния период поради неосигурен достъп е начислявана служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през процесния период потребителите са били 1 брой. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е в общ размер на 2376,37 лв., от която сума 341 лв. за сградна инсталация, 907,50 лв. за отопление на имот, 1127,87 лв. за битово гореща вода + формирана сума за доплащане в размер на 133,19 лв. Според заключението сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер е преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Заключението на вещото лице кореспондира изцяло с представените съобщение към фактура №********** за отчетен периода 01.05.2021 – 30.04.2022 г. на стойност 1144,42 лв., кредитни известия към фактури за прогнозно начислена ТЕ за периода на стойност 1055,42 лв., съобщение към фактура № ********** за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 1233,54 лв., кредитни известия към фактури за прогнозно начислена ТЕ за периода на стойност 1187,13 лв., индивидуалните справки за отопление и топла вода, дяловото разпределение за сградата и за обект с абонатен № *****, изготвяни от „Т. С.“ ЕООД, от които се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.