Решение № 10836 от 02.12.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10836

Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20257180701473 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на С. Б. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. М. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0432-000166/27.05.2025г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С. Б. Г., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че заповедта е изчерпала своето предназначение на 02.06.2025г., тъй като за същото деяние, за което е издадена ПАМ, наказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана, като било образувано Бързо производство № 308/2025г. по описа на Първо РУ Пловдив, ОДМВР Пловдив, по което било постигнато споразумение, одобрено по НОХД № 2990/2025г. по описа на РС Пловдив в протоколно определение от 02.06.2025г. Според касатора, след постигнатото споразумение пред РС Пловдив срокът на дейстие на наложената принудителна мякра вече бил изтекъл. Иска се отмяна за заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, в писмена молба - становище поддържа неоснователност на жалбата.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.07.2025г., а жалбата е подадена директно в Административен съд-Пловдив на 10.07.2025г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Приобщени по делото са Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4174005/23.05.2025г., талон за медицинско изследване № 306833, Лист за преглед на пациент № 056148/23.05.2025г., Протокол за медицинско изследване към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Мотивирана резолюция № 25-0432-[рег. номер] от 27.05.2025г., Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БЛД от 01.07.2025г., Писмени обяснения от жалбоподателя от 01.07.2025г. и Справка за нарушител водач.

Според констатациите, изложени в АУАН серия GA № 4174005, на 23.05.2025г., около 15:00ч. в обл. Пловдив, [населено място], на кръстовището, образувано от бул. А. С. с ул. Д. Т. (в района на бензиностанция Еко) с посока на движение запад-изток, С. Б. Г. управлява МПС Мерцедес, модел ЦЛК 240, рама № [Наименование], чужда собственост, по път за обществено ползване след употреба на наркотично вещество. В 16:33ч. на водача е извършен тест с техническо средство Drager DrugTest 5000 с фабричен номер ARSE – 0054, който отчел положителен резултат за употреба на метадон. В акта е отбелязано издаването на талон за медицинско изследване, според който лицето следва да се яви до 45 мин. от връчването на талона в УМБАЛ „Свети Георги“. Талонът е връчен на Г. на 23.05.2025г. в 17:10ч. Актът е подписан без възражения.

В приложения по преписката Лист за преглед на пациент № 056148/23.05.2025г. е отразено, че лицето отказва да даде кръв и урина. Листът за преглед е подписан от пациента С. Б. Г..

В приложения Протокол за медицинско изследване в графа обяснения на изследвания за употреба е посочено, че Г. е употребил метадон по повод метадонова програма. Г. е подписал протокола с изрично посочване, че отказва да даде кръв и урина.

Въз основа на съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000166/27.05.2025г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача С. Б. Г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От страна на ответника по делото са представени още: Заповед № 317з – 3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място] относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; и Заповед № 8121К-4553/10.04.2024г. за преназначаване на държавния служител К. К. К. на ръководна длъжност Началник на сектор "Охранителна полиция" към 01 РУ при ОДМВР Пловдив.

От страна на жалбоподателя е представено протоколно определение № 3091/02.06.2025г. по НОХД № 20225330202990/2025г. по описа на РС – Пловдив, в който е вписвано споразумение за решаване на делото, влязло в законна сила на 02.06.2025г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Началник сектор към ОДМВР Пловдив, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 317з - 3162 /15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – [населено място], издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. По делото е представена и Заповед № 8121К-4553/10.04.2024г. за преназначаване на К. К. К. на ръководна длъжност Началник на сектор "Охранителна полиция" към 01 РУ при ОДМВР Пловдив.

Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

С оглед разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са предвидени два начина за проверка дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества – чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества и чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая употребата на наркотичното вещество метадон е установена с тест, като на водача е издаден и талон за медицинско изследване, но същият видно от представените по делото лист за преглед на пациент и протокол за медицинско изследване е отказал да даде кръвна проба и урина за изследване.

Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества - метадон освен, че е констатирано с посочения по-горе АУАН е потвърдено и по силата на одобреното споразумение по НОХД № 20255330202990/2025 г. на Районен съд - Пловдив, по което жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложено наказание. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед е била налице една от алтернативно дадените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради факта, че вече е решен въпросът за отговорността му с влязло в сила споразумение.

По делото е представено заверено копие на Мотивирана резолюция № 25-0432-[рег. номер] от 27.05.2025г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 4174005 от 23.05.2025г., понеже е образувано бързо производство за извършено престъпление № 432БП-308/23.05.2025г. по описа на 01 РУ – Пловдив, поради наличие на данни, съгласно чл.343 б, ал.3 от НК.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция в случаите по чл. 33, ал. 2 (при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление).

Фактът, че деянието е квалифицирано и наказано като престъпление, не представлява пречка за налагане на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. По аргумент за по-силното основание (per argumentum a fortiori), щом за преустановяване на по-малко укоримото /в случая административното нарушение/ е предвидено налагане на принудителна административна мярка, то тя с още по-голямо основание следва да бъде приложена и за да се опазят, застрашените от деяние покриващо признаците и на престъпление обществени отношения. В този смисъл е практиката на ВАС: Решение № 13739 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 348/2017 г., VII о., Решение № 8475 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2018 г., VII о., Решение № 7248 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2010 г., VII о.

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са: влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен АУАН в предвидените от закона случаи. Респективно основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от Наредбата, като едно от тях е изминаване на 18-месечен срок от отнемането на свидетелството от водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество - до решаване на въпроса за отговорността му.