Решение № 13267 от 22.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23128/2022
- Вид
- Решение № 13267
- Подписан
- 22.11.2022
- Състав
- ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 39351 от 05.05.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Разпореждане № 44926 от 21.05.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Определение № 23275 от 11.09.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Разпореждане № 95541 от 10.10.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
- Протокол № 16797 от 07.11.2022 · ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 2 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13267 гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110123128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу К. П. А., правоприемник на Л. К. М. – починала на 22.01.2022 г. в хода на процеса – установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3424.91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 536.12 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 69017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника – Л. К. М., срещу която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 69017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото 1 дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Твърди, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикува в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъщестявал чрез официалната уеб – страница на „Т.. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител А. Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че в процесния период майка му е била преобладаващо в болнично заведение, а той не бил получил нито една фактура. Поддържа, че с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. на III-то отделение на ВАС по гр.дело 1372/2016 г. е била отменена формулираната от Методиката към Наредба 16-334 за топлоснабдяване, чрез която се изчислява количеството топлинна енергия, излъчена от сградната инсталация. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца изразява становище за правилно и законосъобразно извършено разпределение на топлинната енергия в сграда - етажна собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че Л. К. М. е била собственик на процесния имот за процесния период и че ответникът К. П. А. е наследник на Л. К. М.. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Ето защо, ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, 2 доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник Монитор. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период фирмата за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради неосигуряване на достъп до трите радиатори в имота. Поради липса на достъп за отчет на водомера в имота топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислявана на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за един брой потребител. Освен това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените от третото лицепомагач писмени документи, в това число и от подписаните констативни протоколи от 26.05.2019 г. и 08.06.2020 г., видно от които за процесния ап. 22 е посочено, че не е осигурен достъп. Според експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
В случаите на позоваване на разпоредбите на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. /отм., но приложима за исковия период/ доставчикът на топлинна енергия е този, който следва да докаже наличието на законопредвидените предпоставки, с чието осъществяване е свързана възможността за начисляване на разход за потребление на гореща вода и отопление в имота служебно.
Предмет на доказване в конкретния случай са фактът на възпрепятстван достъп до топлоснабдения имот и определяне на дължимите суми съгласно приложимата през 3 процесния период методология.
Следва да се посочи, че дори имотът да е бил действително необитаем собственикът на имота или упълномощено от него лице е следвало да осигури достъп до представителите на ФДР за отчет на уредите за дялово разпределение – съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Поради това, че такъв достъп не е предоставен (обстоятелство, което не се оспорва, а и се установява от представените протоколи н ал. 77 от делото) топлофикационното дружество в съответствие с чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването е пристъпило към начисляване на служебна топлинна енергия – на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съответно за дела за топла вода е приложим чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата – изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Съгласно цитираната нормативна уредба независимо дали даден клиент е преустановил ползването на топлинна енергия в своя дом, дали го обитава или не, той е длъжен да осигурява достъп за регулярен отчет и визуален оглед на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. В противен случай, с цел избягване на злоупотреби, законодателят е предвидил на такива клиенти да се начислява топлинна енергия по специални правила, уредени в чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г. на ВКС, в което е посочено, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата на съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното ѝ отчитане.
Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25f839ec-944f-41f5-80ee-f5c9aebbbac5