Решение № 5725 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5725 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100506366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 3183 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 37666/2022 г. по описа на СРС, ГО, 56-ти състав ответникът Столична община е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 390,79 лева – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 23.03.2020 г. в гр. София на бул. „Ц. Л.“ на изхода на борса „Слатина“, ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 390,79 лева до пълния предявен размер от 430,79 лева като неоснователен.

С решението съдът е присъдил разноски на страните съобразно изхода на спора.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Х.“ АД.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от Столична община, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в осъдителните му части. Твърди се, че настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно. Оспорва протоколът за ПТП да е годно доказателство да удостовери процесното ПТП и неговият механизъм.

Излага съображения разпитаният свидетел да е заинтересован, доколкото е получил обезщетение, като наред с това твърди СРС да не е обсъдил представените от Столична община доказателства, че „Х.“ АД осъществява поддръжката и текущ ремонт на пътната мрежа в посочения участък по негово възлагане, както протоколи, от които било видно, че на процесния пътен участък няма дупка на пътното платно. Сочи се, че е налице съпричиняване от страна на водача. Иска се отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на друго, с което претенцията да бъде отхвърлена. Алтернативно, да бъде 1 намален размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Изтъква се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на първостепенния акт. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „Х.“ АД не взема становище по депозираната въззивна жалба.

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.

49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 390.79 лева до пълния предявен размер от 430.79 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от сумата от 430,79 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 23.03.2020 г. в гр. София на бул. „Ц. Л.“, на изхода на борса „Слатина“, ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане.

В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, които са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично претенцията на ищеца, като е приел, че регресното вземане се съизмерява с извършеното плащане в размер на 315,79 лв., че му се дължат и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че дължимата сума за услугата „пътна помощ“ е определената от вещото лице и е на стойност 60 лв. Така СРС е уважил претенцията на ищеца за сума в общ размер на 390,79 лв., като до пълния предявен размер от 430,79 лв. е отхвърлил иска.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

2

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на претенцията по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински. По силата на чл. 31 от Закона за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост, ответникът Столична община като негов собственик следва да го поддържа.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключение по САТЕ, което настоящият състав възприема изцяло по реда на чл. 202 ГПК, неопровергани от другите доказателства, по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника - деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. ЗЗД вр. чл. 31 от Закона за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа пътища, в следствие на който деликт на 23.03.2020 г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди- увреждания - щети по автомобила, които са описани в съставения протокол за ПТП и в описа съставен от застрахователя при извършения оглед. За обезщетяване на сочените щети на автомобила застрахователят – ищец е заплатил на увредения сумата 315,79 лв. Сочените обстоятелства се установяват в производството чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства. Установено е чрез констатациите на САТЕ, че средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране е 431,09 лв. определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която сума е надхвърля действително заплатените от ищеца 315,79 лв. Установено е от приетата САТЕ, че средната пазарна цена на услугата „Пътна помощ“ на територията на гр. София е 60 лв., до който размер съдът е уважил претенцията на ищеца за това перо.

Налице е бездействие по законово задължение по стопанисване на пътя, поддържане в изправно състояние и отстраняване на препятствията по него, от където и произлиза противоправното поведение на ответната страна. Отговорността, като гаранционнообезпечителна, е обективна. Независимо от наличието или липсата на вина, ответникът отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установен механизмът на настъпване на ПТП. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал протокол за ПТП, съставен по надлежния ред. В протокола са удостоверени личните възприятия на съставителя относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно, нейното местонахождение, установените видими щети, самоличността на водача на увреденото МПС. Съдържанието на протокола за ПТП е законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г.

Трайната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др. В постоянната практика на ВКС се приема, че съдът е длъжен и непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, с оглед обосноваване на изводите му относно механизма на ПТП, размера на имуществената отговорност и др.

В разглеждания случай са ангажирани и други доказателства за установяване механизма на настъпване на инцидента. По делото е изслушана автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, като обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е ползвало всички относими за възложената задача материали и е достигнало до обосновани изводи. По делото не са 3 ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената му стойност. Напротив, изслушани са и показанията на свидетеля В.В.Б., водач на увредения автомобил, които са в подкрепа на възприетия механизъм на настъпване на ПТП. Същият сочи, че на пътното платно имало дупки и опитвайки да ги заобиколи, попаднал в една от тях. За посочените неравности на пътя не е забелязал да има поставен знак. Неоснователно е възражението на въззивника, че свидетелят е заинтересован, тъй като му е изплатено обезщетение. Доколкото посоченото гласно доказателствено средство кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал за въззивната инстанция не възниква съмнение, че показанията са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

Правно релевантно е обаче официалното удостоверяване, извършено от компетентното длъжностно лице, в съставения протокол за ПТП относно попадането на увредения автомобил в необезопасена дупка, чието местонахождение е описано. Протоколът за ПТП е подписан както от съставителя, така и от водача на автомобила без възражения.

Също така вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза също е приело, че процесното ПТП е настъпило по описания в протокола за ПТП механизъм, като е съобразил и получените увреждания по автомобила, които са в причинно – следствена връзка с разглежданото ПТП. По изложените съображения въззивният съд счита, че от ангажираните в производството доказателство се установява механизма на ПТП, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.

Несъстоятелни са и възраженията на въззивника, че по делото не е установено процесните увреждания да се намират в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно. Последното съдът намира да се установява от приетото по делото заключение на САТЕ, съгласно което увредени са предна и задна дясна гума на л. а. „Фолксваген ЦЦ“, рег. № *******, които щети се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 23.03.2020 г. ПТП. Същевременно е посочено, че поради тази увреда придвижването на автомобила на собствен ход не е било безопасно, поради което е следвало да се репатрира до сервиз за смяна на гумите. Експертът изяснява в проведеното съдебно заседание, че превозното средство е преминало през необезопасените дупки, а доколкото били увредени само двете гуми на автомобила, това показвало ниска скорост на движение от 30-40 км/ч. От показанията на свидетеля се установява, че в опита си да заобиколи една дупка на пътното платно е попаднал в друга по-голяма, в резултат на което гумите били срязани. Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25f7c557-4ca4-478a-9c01-85d24807b8ec