Решение № 7624 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7624 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110173884 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Ищцата А. Н. И. твърди в подадената на 11.12.2024 г. искова молба, че е сключила с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД договор за паричен заем № ** от 27.11.2023 г., с който била отпусната в заем сумата от 450 лв. В договора бил посочен ГПР в размер на 49,6% и лихвен процент в размер на 40,99%. Била уговорена възнаградителна лихва от 15,16 лв. и на ищцата била начислена такса за експресно разглеждане от 95,32 лв. Посочва, че е погасила изцяло задълженията си по договора, като заплатила на ответника сума в общ размер от 560,48 лв.

РазвИ. доводи, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като не се касаело за допълнителна услуга, а за услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита. Счита, че тази уговорка накърнява и добрите нрави, тъй като кредиторът си набавя допълнително възнаграждение в нарушение на добросъвестността и на забраната за неоснователно обогатяване. Доколкото в договора размерът на ГПР не отговарял на всички разходи по кредита и не бил действителен, то целият договор според ищцата бил нищожен. Платеното над чистия размер на предоставения кредит било недължимо платено. Според ищцата недължимо платената сума по договора била в размер на 95,32 лв. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи договор за паричен заем № ** от 27.11.2023 г. за нищожен поради противоречие на закона, в условията на евентуалност – само на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, уговорена в договора, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 56,49 евро (изменение на размера на иска от с.з. от 20.04.2026 г.) получена без основание по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 11.12.2024 г. до окончателното изплащане.

1

Претендира разноски.

Ответникът „Вивус БГ“ ЕООД оспорва исковете. Не оспорва твърденията в исковата молба за сключване на договор с посочените параметри и извършените от ищцата плащания.

Поддържа, че уговорката за такса за експресно разглеждане е напълно законосъобразна. ГПР било посочено коректно и в допустимия предел по ЗПК. Нямало наличие неравноправни клаузи в процесния договор за паричен заем. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

Не се спори по делото, а и от писмените доказателства по делото се устяновява, че ищецът е сключил с ответника посоченият в исковата молба договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

Ищецът иска да бъде прогласена нищожността на договора като противоречащ на закона.

По предмета на делото

Известно е, че при отрицателните установителните искове изискването по чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК да се посочи основанието на претенцията не важи. Основанието не е индивидуализиращ белег на предявен отрицателен установителен иск. При такъв иск ищецът твърди единствено отсъствието на правоотношение между него и ответника, а ответникът е този, който трябва да въведе в процеса и да докаже наличието на валидно правоотношение. Като реплика ищецът при такъв иск може да навежда доводи, че иначе наличното правоотношение е недействително или да иска неговото унищожаване. В този смисъл при отрицателните установителните искове ищецът може, без да се съобразява с ограниченията по чл. 214, ал. 1 ГПК, по всяко време на процеса, да навежда каквито иска „основания“ (т.е. доводи), че твърдяното от ответника правоотношение е недействително.

Обаче в случая ищецът не е предявил отрицателен установителен иск за несъществуването на задължения по договор, а иск за прогласяването на неговата нищожност. В теорията е изказвано становището (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С., 2007, с. 294), че на практика исковете за нищожност на правна сделка са всъщност разновидност на отрицателни установителни искове за несъществуване на правоотношение.

Това становище обаче в съдебната практика не се споделя. И наистина, искова молба, с която се иска прогласяване нищожността на правна сделка, без да са посочени конкретни пороци на сделката, всеки съд в страната би оставил без движение като нередовна. Напротив, искова молба, с която се иска установяването несъществуването на задължение или правоотношение с ответника, без да се сочи каквото и да е основание, е напълно редовна.

Ответникът е този, който, след като твърди, че ищецът му дължи нещо, трябва да наведе твърдения и основания за твърденията си. Следователно касае се за различни по същността си искове.

2

Исковете за нищожност на правна сделка са принципно допустими, когато съществува правен интерес от предявяването им. Наистина, чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК сочи, че могат да се предявяват отрицателни установителни искове и никъде не сочи, че могат да се предявават искове за прогласяване на нищожността на правни сделки. В същото време, специалната разпоредба на чл. 114, б. „а“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС изрично признава допустимостта на искове за нищожност на актове, респ. сделки, с които се прехвърля правото на собственост или се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват други вещни права. Оттам принципно следва да се признае допустимостта на искове за прогласяване нищожността на правна сделка, ако има правен интерес.

В същото време и доколкото е очевидно, че тези искове не са проста разновидност на отрицателни установителни искове за правоотношение, следва да се установи кой е техният предмет, какво е тяхното основание.

Нищожността на правната сделка е юридическа последица на порока, засегнал тази сделка, и представлява правно качество на самия акт. Именно с характеристиката си на такова качество тя става предмет на делото и на силата на пресъдено нещо при уважен иск за прогласяване нищожността на сделката. Когато въпросното качество е налице, неговото съществуване ще бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо чрез обявяването на сделката за нищожна. Когато обаче сделката е напълно действителна, правното качество „нищожност“ ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо посредством отхвърлянето на иска; тогава ще бъде ясно, че сделката е породила целените от страните по нея правни последици и в същото време силата на пресъдено нещо няма да се разпростре върху тези последици.

Формулираният по-горе извод от гледната точка на юридическия силогизъм ще изглежда така: а) първа предпоставка – неспазеното изискване за законност на правната сделка, т.е. нарушената правна норма; б) втора предпоставка – фактът, в който с изразява нарушението (порокът на сделката); в) извод – правопрепятстващите правни последици на порока, т.е. правното качество „нищожност“ на сделката. Разбира се, ако някоя от предпоставките не е налице, изводът ще се сведе до едно отричане на гореспоменатото правно качество. И в двата случая обаче обективните предели на силата на пресъдено нещо ще се концентрират върху извода, а не върху предпоставките на силогизма. Силата на пресъдено нещо ще отрече или потвърди съществуването на правното качество „нищожност“, а пороците и нарушените изисквания за законосъобразност на правната сделка ще послужат само като индивидуализиращи признаци на правното качество, съставляващо предмет на силата на пресъдено нещо. Изцяло в този смисъл, макар и относно исканията за прогласяване на нищожността на административните актове, Раданов, В. Нищожността на административния акт като предмет на силата на пресъдено нещо. – В: Съвременно право – проблеми и тенденции. С., 2011, с. 91-92.

Следователно предмет на иск за прогласяване на нищожността на правна сделка е правното качество „нищожност“ на сделката, а основание на иска по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е конкретният твърдян порок на сделката от ищеца. Оттук по необходимост следва, че въвеждането на нов порок на правната сделка с искане за прогласяването на нищожността й 3 представлява не изменение на основанието на иска по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, а предявяването на изцяло нов иск. Следва също така и, че докато отрицателните установителни искове за несъществуване на право или правоотношение са възможни и съответни на вида спорни права или правоотношения между страните по делото, то положителните установителни искове за нищожност на правна сделка са numerus clausus, като е недопустимо както добавянето на нови основания за нищожност на правна сделка, непредвидени в материалния закон, така и разширителното прилагане на основанията за нищожност, предвидени в материалния закон.

Ищецът не е предявил установителен иск за признаване, че не дължи суми по договора, а за признаване нищожността на договора. Този иск при това не е отрицателен установителен иск, а положителен. Всеки порок на сделката по чл. 26 ЗЗД е основание на самостоятелен иск.

С оглед изложеното по-горе, предявен е положителен установителен иск – за прогласяване нищожността на договора, който има основание – противоречие на закона.

По исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на закона Основанието на този иск е нарушаване на императивна материалноправна норма. В случая исковете са основателни.

Клаузата, предвиждаща задължение за потребителя да заплаща такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит (в общите условия на договора за кредит), пряко нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да не изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата не е за допълнителна услуга, каквато не се доказва и да е предоставяна, а е пряко за това побързо да бъде отпуснат кредитът, т.е. такса, свързана с усвояването му. Тя е нищожна.

Всъщност целите договорни съглашения между страните следва да се приемат за недействителни.

Посоченият в договора ГПР, както впрочем и ответникът не оспорва, не е действителен, тъй като не е ясно калкулирано вземането за такса за експресро разглеждане, което е разход по кредита за потребителя и се връща заедно с главницата и възнаградителната лихва. В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C714/2022 г., Профи Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита по чл. 23 ЗПК.

Договорът за кредит е нищожен поради противоречие на закона.

4

Исковете следва да се уважат.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД

По предявения иск в тежест на доказване за ищеца е обстоятелството, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника, че е било налице основание за получаване на плащането, респ. действителност на договорната клауза.

Целият договор е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. на взетата в заем главница, от 450 лв. Платеното по договора е общо 545,83 лв. (л. 63 от делото), а дължимото е 450 лв., като разликата от 95,83 лв. (49 евро) е недължимо платена.

Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи в размер от 49 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като се отхвърли за разликата над 49 евро до пълния предявен размер от 56,49 евро.