Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 452 от 28.11.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 382/2025
Вид
Решение № 452
Подписан
28.11.2025
В сила
13.05.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Благоевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20251210200382 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. Г. Г. с местоживеене в Б против НП№251116-000388/18.02.2025г., издадено от Началник група при Сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото НП е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от контролния талон на жалбоподателя към СУМПС, въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР.

С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН.

Алтернативно се застъпва и становището, че ако се приеме за извършено и доказано твърдяното нарушение, то е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призовани, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка застъпва, че жалбата е 1 неоснователна, а обжалваното НП правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани не ангажират с вой представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 10.03.2025г. и на 11.03.2025г., в законния срок, срещу него е постъпила и процесната жалба./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 18.10.2024г., св.Я. В. и св.А. Г. /двамата на длъжност младши автоконтрольори при санкционния орган/, спрели за проверка, мотоциклет с марка и модел „Д “, над 125 КС и с рег.№ , управляван от жалбоподателя М. Г. по път 3-1006 и с посока на движение от с.П към гр.Б , срещу животинския пазар. В хода на проверката било констатирано, че този мотоциклет е собственост на жалбоподателя и същият е регистриран по СУМПС в К , но се управлява без поставена на него регистрационна табела. Тази констатация била квалифицирана като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и св.В., в присъствието на св.Г., издал на жалбоподателя АУАН№1390217 за въпросното деЯ.е. Акта е връчен лично на жалбоподателя на мястото и на датата на съставянето му.

След изготвянето на АУАН, е издадена и Мотивирана резолюция №241116-М000135 от 29.10.2024г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград, с която е прекратена първоначално преписката по случая и тя е изпратена на РП-Благоевград за проверка на данни за 2 престъпление по чл. 345 от НК. С Постановление Вх.№10000/02.01.2025г., този орган е отказал да образува досъдебно производство за разследване на въпросното престъпление като е приел, че се касае за малозначителен случай по чл.9, ал.2 от НК.

След издаденото Постановление на РП-Благоевград за отказ да се образува наказателно производство по случая, въз основа на издадения АУАН, н а 18.02.2025г., Началникът на група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Благоевград, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№251116-000388, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, наложил на Г. административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това“Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като с него било разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от контролния талон на жалбоподателя към СУМПС, въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР. НП е връчено лично на дееца на 10.03.2025г. срещу разписка попълнена в самото постановление.

Видно от приетият като доказателство в процеса, документ /разписка/ за продажба на употребявано МПС от 08.01.2024г.и Разрешение за прехвърляне на собственост на МПС от 14.08.2024г., жалбоподателят е закупил посоченият в НП мотоциклет от К , от където това превозно средство в последствие му е доставено в страната.

Със Заявление №241116047819 от 19.12.2024г., жалбоподателят е инициирал направата на първа регистрация в страната на мотоциклет с марка и модел „Д “над 125 КС с рег.№ , като е приложил необходимите документи за тази процедура и такъв регистрационен номер за регистрационна табела му е бил определен на същата дата от компетентните за това органи върху самото заявление, а именно рег. № .

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се удостоверява материалната компетентност за издателя на обжалваното НП.

Видно от справка за нарушител/водач, жалбоподателят е санкциониран за други нарушения по ЗДвП до издаване на обжалваното НП, но до момента не е извършвал с МПС нарушение именно по чл.140, ал.1 от този Закон .

Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават с посочените писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите по 3 акта В. и Г., които сочат, че лично са възприели управлявания от жалбоподателя мотоциклет, извършили проверката по случая и констатирали конкретизираните в акта фактически обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му съставили и АУАН и връчили същия лично на дееца на мястото на проверката.

Всички събрани доказателства в процеса са ангажирани по реда на НПК и кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в настоящото производство.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган по ЗДвП, като в тази насока няма и спор между страните.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис . Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата и място на съставянето им и орган, който ги съставя, дата, място и фактически обстоятелства, свързани с извършването на твърдяното нарушение, негова правна квалификация и доказателства, които го установят. В НП е посочена и санкционната норма, която обосновава наложените административни наказания на жалбоподателя Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП е издадено в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.

Наред с горното, съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил формално признаците и елементите от състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

4

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

Така от обективна страна, в конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /18.10.2024г., в 15.42 часа/ и на процесното място /по път 3-1006 и с посока на движение от с.П към гр.Б , срещу животинския пазар/, жалбоподателят е управлявал МПС/ мотоциклет с марка и модел „Д “, над 125 КС и с рег.№ /, който е бил без поставена регистрационна табела, но регистриран в чужбина и с наличен регистрационен номер. При това положение съдът установи, че е налице неправомерно поведение на жалбоподателя за това, че е управлявал процесния мотоциклет без поставена на него регистрационна табела.

О т субективна страна, несъмнено се касае за виновно поведение на дееца, защото същият е безспорно, че е правоспособен водач на МПС, съгласно Протокол №852 от 03.08.2005г. /видно от справката за водач/ и като такъв е бил запознат с правилата за управление на такова превозно средство, включително и с правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което виновно и съзнателно е нарушил .

От друга страна обаче следва да се посочи, че макар да не е имал поставена регистрационна табела на процесния мотоциклет при направената му по случая проверка, се установи, че това МПС е било надлежно регистрирано макар и в чужбина и не се навеждат никакви данни и представят доказателства, че управлението му е било извън срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП, след вноса му в страната от К . Нещо повече, след процесната проверка /на 19.12.2024г./, жалбоподателят е подал заявление и за регистрирането на този мотоциклет и в РБългария и такава регистрация му е направена от компетентните органи, като му е предоставен и нов регистрационен номер и табела, а именно .

Предвид изложеното и като констатира, че от нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП в този случай не са настъпили никакви вредни последици, в 5 това число не е налице ползване и управление на МПС едновременно без регистрационна табела и без въобще негова регистрация с всички рискове от последното при управление на такова превозно средство и за другите участниците в движението по пътищата на страната ни, включително и на процесното място и дата, съдът приема, че степента на обществена опасност на процесното деЯ.е е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на такова деЯ.е, поради което и следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на същия закон.

Аналогично следва да е квалифицирането на случая и в контекста на „маловажно“ нарушение по смисъла на пар.6, т.32 от ДР на ЗДвП, тъй като и при настоящата и при друга пътна обстановка, процесното отклонение от нормативно предписаното поведение на водача-жалбоподател по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно управление на мотоциклета с непоставена на него регистрационна табела след неговата надлежна регистрация макар и в чужбина, напрактика само по себе не би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие и именно за това въпросното нарушено правило от Г. в казуса, се характеризира със значително по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с други обичайни и аналогични нарушения.

Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вр. с чл.63, ал.2,т.2 от ЗАНН, съдът следва да отмени обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя заради маловажността на случая, защото при тези обстоятелства издаването му е в нарушение на закона и да се предупреди същия, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай и то в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Горния извод на съда не се препятства вече от нормата на чл.189з от ЗДвП, която гласеше, че за нарушенията по този закон не се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН, след като същата е обявена за противоконституционна с Решение на КС на РБългария № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г., явяващо се по-благоприятен вариант за дееца по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.