Решение № 1346 от 15.12.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 868/2023
- Вид
- Решение № 1346
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 05.01.2024
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, 3 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 325-331 и 334 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 75 · Кодекс на труда
- чл.75, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 75, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1346 гр. П., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220100868 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, депозирана от СНЦ „ФК ХЕБЪР-1918“, ЕИК 176884570, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Г. Б.” № 200, представлявано от Е. С., чрез адвокат А. В. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., бул.
„М.“ № 59, ет.3, против А. Д. /Amadou Diambo/, роден на 12.02.2001 г. в гр. Бигнона, Сенегал, гражданин на Сенегал, с искане от съда да постанови решение, с което да признае сключения между страните Договор за наемане на професионален футболист от 22.07.2022 г. е недействителен, алтернативно сключен при грешка в лицето.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството му на работник, е сключен договор за наемане на професионален футболист от 22.07.2022 г.. За сключване на договора, ответникът е представил паспорт с № А03133912, издаден на 16.06.2022 г. в Сенегал, като данните от паспорта са предоставени по електронната поща на ищеца. Проектът за договор бил изготвен на два езика - български и английски, като се е очаквало пристигането на ответника в България за подписване на договора и от двете страни. Посочва, че лице, което се представяло за А. Д., прегледал предоставения му проект за договор и подписал същия, заедно с работодателя. На работника била предоставена квартира, както и направена адресна регистрация.
Ищецът твърди, че договорът не е деклариран пред НОИ, тъй като работникът не е имал български документи за самоличност.
Посочва, че на 20.09.2022 г., около 09:45 ч. А. Д., при опит за напускане на Република България през ГКПП Калотина, представил неистински официален чуждестранен документ за самоличност, което било установено от граничните власти. било образувано ДП 237/2022 1 по описа на ГПУ-Калотипа, пр.преписка № 1379/2022 г. по описа па РП-Костинброд, ТО Сливница. В последствие било образувано НОХД 630/2022 г. по описа па Районен съд Сливница, по което със Споразумение № 209/21.09.2022 г. ответникът се признал за виновен в повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр.с чл. 308, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Твърди, че няколко дни след влизане в сила на споразумението по горепосоченото дело, ответникът бил екстрадиран от Р. България.
Сочи, че от справка в интернет се установявало, че лице със същите имена и дата на раждане като ответника в настоящото производство бил гражданин на Република Гана, не на Република Сенегал. През цялото време от момента на подписването на Договора до екстрадирането му от България А. Д. представял на работодателя си неистински данни за себе си - паспорти, гражданство.
С оглед описаната по-горе фактическата обстановка и признанието за използване па неистински официален чуждестранен документ за самоличност от страна на А. Д., ищецът счита, че съзнателно е измамен да сключи договора с лице, за което няма представа дали с посоченото в неистинските документи. Нямало как да е сигурен, че лицето, което е сключило договора е именно Д..
Във връзка с изложеното счита, че процесния договор е недействителен, алтернативно сключен при грешка в лицето.
В хода по същество за ищеца се явяват адвокат А. В. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК депозира отговор, чрез назначения му особен представител адвокат Й. К. К. от АК П., в който счита, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че не са представени доказателства за реално сключен трудов договор и за регистриране на този договор в НОИ и НАП.
Счита, че още при сключването му работодателят е знаел, че ответникът не разполага с валидни документи за започване на работа на територията на република България, каквито са изрично изброени в Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
Излага твърдения, че не ставало ясно дали съдържанието на процесния договор, изписано на български език и на английски език е идентично.
Смята, че процесният договор е за определен срок, който е изтекъл на 10.06.2023 г., т.е. реално същият не бил породил правните последици за страните, след като не е започнал действие, не е регистриран по надлежния ред в НОИ и НАП и е изтекъл и се прекратил към днешна датата, от което следва, че искът към този момент е с несъществуващ предмет и като такъв следва да се прекрати.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът чрез адвокат К. от АК П., назначен в качеството му на особен представител, счита, че процесният договор не е породил реални последици. Депозира писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 22.07.2022 г. между СНЦ „Футболен клуб Хебър- 1918“, в качеството му на работодател и А. Д., в качеството му на футболист е сключен договор за наемана на професионален футболист, на основание чл.67, ал.1, т.2 КТ. Уговорено е, че клубът предлага, а футболистът приема да упражнява състезателни права в полза на клуба, съгласно условията на този договор и срещу заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 790,68 евро бруто. Работното време е уговорено сумарно при 5-дневна работна седмица. Договорът влиза в сила на 01.08.2022 г. и е валиден до 10.06.2023 г.. Уговорени са правата и задължения на всяка една от страните.
Прието е като доказателство по делото НОХД 630/2022 г. по описа на РС Сливница, от което се установява, че лицето А. Д. /Amadou Diambo/, роден на 12.02.2001 г. в гр.
Бигнона Сенегал, гражданин на Сенегал, сенегалски паспорт А03133912, издаден на 16.06.2022 г. от Сенегал, е признат за виновен в това, че на 20.09.2022 г. около 09:45 часа на ГКПП-Калотина, общ. Драгоман, на автоматизирано работно място № 8, трасе „Изходящи леки автомобили“, при извършване на гранична проверка, съзнателно се е ползвал пред Людмил Младенов – младши инспектор на ГКПП-Калотина от неистински официален чуждестранен документ за самоличност – италианско разрешително за пребиваване с № I14003205, на което е придаден вид, че е издадено на 24.04.2020 г. в от властите на Р. Италия на името на AMDOU DIAMBO, роден на 12.02.2001 г. в Сенегал, като от него за самото преправяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Представени са и копия на сенегалски паспорт А03133912, издаден на 16.06.2022 г. и италианско разрешително за пребиваване с № I14003205, в които е посочено името на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Установи се, че страните са сключили на 22.07.2022 г. договор за наемана на професионален футболист със срок на действие от 01.08.2022 г. до 10.06.2023 г..
Настоящият съдебен състав намира, че така описаният договор между страните съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като такъв /независимо от наличието и на други елементи, които обаче не са определящите/. Съображенията за това са следните. Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд /без значение, че става въпрос за упражняване на състезателни права/. Уговорена е организацията, при която ще се полага труда.
Разпределението на риска е в тежест на работодателя, съобразно уговореното в клаузите за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци, отпуски, уредените случаи на временна и трайна нетрудоспособност. Уговорено е място на изпълнение на договора, което 3 е в и за клуба и изпълнението е с имущество, осигурено и организирано от работодателя.
Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. В горния смисъл определение № 240/03.05.2011 г. по ч.гр.д. № 182/2011 г. на III г.о. на ВКС.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази факта, че процесния договор е със срок на действие до 10.06.2023 г., който факт е настъпил след предявяване на иска и който е от значение за спорното право. Във връзка с горното и при тези фактически обстоятелства съдът намира предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес от установяване на недействителността в самостоятелно исково производство при вече прекратено трудово правоотношение.
В решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС по първия въпрос е дадено разрешение в следния смисъл: Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай, съгласно чл.75, ал.1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена. Когато работникът или служителят е действал недобросъвестно, разпоредбата на чл.75, ал.1 КТ не се прилага. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността има действие също за в бъдеще, но за времето, през което е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др.
В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение.
На следващо място следва да се посочи, че в съдебната практика няма колебания и съмнения, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл.чл.
325-331 и 334 от КТ (в тази връзка виж и решение № 319/05.11.2013 г. по гр. дело № 20/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 320/26.11.2014 г. по гр. дело № 2420/2014 г. на ІVто гр. отд. на ВКС). В тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците 4 между страните ще се уредят съгласно чл. 75 от КТ – с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор (съобразно изясненото по-горе).
Когато обаче трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата в настоящия случай –чл.325, ал.1, 3 КТ – с изтичане на уговорения срок), обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза – чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно – претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ(такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25f655e3-7aac-4898-96b9-8faa2d400cab