Определение № 391 от 01.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500551 по описа за 2023 година С Определение № 260039/ 06.06.2023 г. по гр. д. № 2613/ 2019 г. на ОС – Пловдив е допълнено Определение № 260021/ 23.03.2023 г., като ТД на Н.** – Пловдив е осъден да заплати на И. А. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2248. 82 лв., като с Определение № 260066/ 19.09.2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е отхвърлил искането за присъждане на разноски за разликата над сумата от 2248. 82 лв. до пълния заявен размер от 6 800 лв.

Недоволен от така постановеното определение в отхвърлителната част е останал ответникът И. А. Г., който оспорва извода на окръжния съд, че договорът за правна защита и съдействие е от 22.02.2022 г., като твърди, че е допусната фактическа грешка при изписване на датата, която е 22.02.2023 г.

Иска да се отмени в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което претенцията за разноски се уважи в пълен размер.

Недоволен от постановеното определение в осъдителната част е останал Н.**, който чрез пълномощника си го обжалва с доводи за недопустимост поради липса на представен списък на разноски и неправилност, поради което иска да се обезсили или при условията на евентуалност – да се намали уговореното възнаграждение на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

С Определение № 260021/ 23.03.2023 г. по гр. д. № 2613/ 2019 г. ОС – Пловдив е прекратил производството по делото, образувано по предявен от Н.** против И. А. Г. иск по чл. 216 ДОПК.

С молба от 19.05.2023 г. ответникът И. А. Г. е поискал да бъде допълнено постановеното определение чрез присъждане на направените по делото разноски за адвокат в размер на 6800 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Н.** е подал писмен отговор, с който е релевирал възражения за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК поради липса на представен списък на разноските, а при условията на евентуалност – за прекомерност на адвокатското възражение.

По отношение на възражението на Н.** за недопустимост на искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските поради липса на представен списък на разноските следва да се отбележи, че съгласно т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В случая с Определение № 260021/ 23.03.2021 г. по гр. д. № 2613/ 2019 г. ОС – Пловдив не се е произнесъл по дължимите на ответника И. А. Г. разноски, поради което непредставянето на списък на разноските не е пречка за допълване на определението в тази част. Отделно от това съобразно константната практика на ВКС, когато производството приключва с акт, постановен в закрито заседание по молба на ищеца, препис от която не се връчва на ответника, последният може да поиска в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК присъждане на разноски, като представи доказателства за тяхното извършване, както е сторил в случая ответникът И. А. Г..

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.

Окръжният съд е отказал да зачете уговореното в договора за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. поради липса на доказателства за неговото заплащане. Ответникът И.

А. Г. претендира разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 6800 лв., от които 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г., в който е посочено, че е изплатено по банков път по 2 отбелязаната в него банкова сметка, и 6000 лв. по договор от 08.02.2022 г., по който адвокатското възнаграждение е изплатено в брой. Правилно окръжният съд е отказал да присъди уговореното в договора за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г. адвокатско възнаграждение от 800 лв. поради непредставяне на доказателства за неговото заплащане, чието решение е в съответствие с приетото в т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК , според което, ако в договора е посочен начин на плащане по банков път, страната задължително следва да представи доказателства за това. В случая нито с отправеното до първоинстанционния съд искане за разноски, нито с частната жалба ответникът И. А. Г. е представил доказателства (платежно нареждане, извлечение от сметката на пълномощника) за реално плащане на уговореното възнаграждение, поради което същото не следва да му бъде присъдено като направени по делото разноски.

Правилно, на следващо място, окръжният съд е намалил поради прекомерност уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 6000 лв. до предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. минимален размер от 2284. 82 лв., като е съобразил, че защитата на ответника се изразява единствено в подаване на отговор на исковата молба, след което делото е било прекратено поради заявен от ищеца отказ от иска.

Становището на Н.**, че изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 6000 лв. следва да се намали до размера по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г., според който за изготвяне на писмен отговор по искова молба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. , е неоснователно.

Цитираната разпоредба е приложима, когато договорът за правна защита и съдействие е сключен само за извършване на посочените процесуалния действия, без да е уговорено осъществяване на процесуално представителство по делото. В случая в договора от 08.02.2022 г. е посочено, че същият се сключва за правна защита и съдействие по гр. д. № 2613/ 2019 г. на ОС – Пловдив, т. е. за процесуално представителство, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. В случай като настоящия, при който производството е прекратено след подаване на отговор на исковата молба, нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата ще е приложима само ако договорът за правна защита и 3 съдействие е сключен след прекратяване на производството независимо от уговореното общо процесуално представителство, докато в настоящия случая договорът е сключен преди прекратяването му.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260039/ 06.06.2023 г. по гр. д. № 2613/ 2019 г. на ОС – Пловдив, допълнено с Определение № 260066/ 19.09.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4