Решение № 2848 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. В., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110103746 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от И. В. С., ЕГН **********, с адрес: град В., жк „В.“ бл. **, срещу „ЗАД ДБ: Ж. и З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., Район И., бул. „Г. М. Д.“ № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 536,81 евро /след допуснато изменение на предявения иск с протоколно Определение № ****/30.06.2026 г./, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, багажна врата /стъклена/, дръжка на багажна врата, причинени в резултат на настъпило на 06.03.2023 г., в 18:45 часа, в град В., на кръстовището на бул. „Ц. О.“ и ул. „П.

Д.“, застрахователно събитие по Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ******************/08.02.2023 г. за лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № *******, със срок на действие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г., за което е образувана Щета № **********/2023-01 г. от 09.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 08.02.2023 г. била сключена Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ****************** за лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № *******, със срок на действие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 7 600 лева, като застрахователната премия възлизала на 540,70 лева, която към момента на предявяване на иска е изцяло заплатена.

Сочи се, че на 06.03.2023 г., в 18:45 часа, в град В., на кръстовището на бул. „Ц. О.“ и ул. „П. Д.“, настъпило застрахователно събитие, като при спиране на червен светофар заднодвижещият се автомобил марка и модел „Опел Фронтера“, собственост на Ю. Т., се ударил в задната част на автомобила на ищцата.

Заявява се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 09.03.2023 г. и служители на същия огледали автомобила, като бил съставен протокол за оглед по Щета № **********/2023-01 г., в който като увредени детайли били описани: задна броня, багажна врата /стъклена/, дръжка на багажна врата.

1

Ищецът твърди, че получил застрахователно обезщетение в размер на 916,63 лева.

Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се установило, че сумата, необходима за възстановяване на щетите, била в размер на 3 000 лева.

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.

Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Не се оспорва, че между страните в производството е налице валидно застрахователно правоотношение, съгласно Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ******************/08.02.2023 г. за лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № *******, със срок на действие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г., за което е образувана Щета № **********/2023-01 г. от 09.03.2023 г.; както и че ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение от 916,63 лева.

Заявява се от ответника, че възражението на ищцата по отношение на размера на заплатеното й обезщетение се основавало на твърдението й, че увредените части можело да бъдат възстановени единствено, чрез официалния представител на марката. Сочи се, че ответното дружество оказало съдействие на ищцата относно възможността да набави съответните детайли на по-ниски цени.

Твърди се в отговора на искова молба, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение съответства на чл. 65.3 от Общите условия към застраховката, както и на настъпилите вследствие на процесното ПТП увреждания по лекия й автомобил и действителната му стойност към момента на ПТП.

Оспорва се размерът на предявеният иск като завишен и несъответстващ на причинените по процесния лек автомобил увреждания.

С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.

Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.

В открито съдебно заседание ответникът иска отхвърляне на исковата претенция, поради недоказване от страна на ищцата на размера на същата. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Свидетелство за регистрация Част I I № *********, процесният лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № ******* е собственост на ищцата.

Представена по делото е Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ******************/08.02.2023 г. за лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № *******, със срок на действие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г. Съгласно застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 7 600 лева, а дължимата застрахователната премия е в размер на 540,70 лева.

От приобщения Двустранен констативен протокол за ПТП от 06.03.2023 г. се установява неоспореният от страните механизъм на процесното ПТП, а именно, чрез удар в задната част на автомобила на ищцата от лек автомобил марка и модел „Опел Фронтера“, собственост на Ю. Т..

Приети като писмени доказателства по делото са: Претенция за изплащане на 2 обезщетение за щети по МПС от 09.03.2023 г. и Опис - заключение № **********/2023-01 от 09.03.2023 г. за извършен оглед на МПС, съдържащ описание на настъпилите увреждания на процесния лек автомобил, вследствие на ПТП, а именно: увреждане на задна броня, багажна врата /стъклена/, дръжка на багажна врата.

Представени от ответника са Общи условия по застраховка „Сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства“.

По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице И. И. П., което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и отговарящо в пълнота на поставените към експертизата задачи. Видно от същото, вещото лице е достигнало до изводите, че стойността на увредените части, цената и необходимото време за труд за отремонтиране на процесния лек автомобил, изчислена по средни пазарни и с части от алтернативни доставчици на резервни части, като се използват данни от поне три сервиза по регистрацията на същото МПС, различни от официалният сервиз на марката, е 849,25 евро.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите за ищеца вреди; размера на претендираното обезщетение.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между същите е налице валидно застрахователно правоотношение, съгласно Застрахователна полица „Каско на МПС“ № ******************/08.02.2023 г. за лек автомобил марка и модел „Волво Ц 30“ с рег. № *******, със срок на действие от 08.02.2023 г. до 08.02.2024 г.; че по повод на процесното ПТП е образувана Щета № **********/2023-01 г. от 09.03.2023 г.; че причинените имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, се изразяват в увреждане на задна броня, багажна врата /стъклена/, дръжка на багажна врата; че ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение от 916,63 лева; че между страните намират приложение Общите условия към процесния договор за застраховка, касаещи начина на определяне на застрахователното обезщетение по същия.

Съдът намира за установени от събраните по делото писмени доказателства и от приетото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза следните причинени на процесния лек автомобил щети: увреждания на задна броня, багажна врата /стъклена/, дръжка на багажна врата, които са в причинно-следствена връзка с установения и неоспорен от страна на ответника механизъм на застрахователното събитие.

С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и ненуждаещи се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и експертно заключение, на материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът намира, че същият е доказан по своето основание.

По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, 3 равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.

Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата средна пазарна стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното застрахователно събитие, настъпило на дата 06.03.2023 г., е 849,25 евро, от което следва да бъди приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение от 468,67 евро. Следователно неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 380,58 евро, поради което предявеният иск се явява доказан до посочения размер, до който същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 536,81 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищ цата следва да бъдат присъдени сторените от нея в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от предявения иск, като претендираните и доказани такива са, както следва:

25,56 евро за държавна такса, 204,52 евро – депозит за вещо лице, 306,78 евро – адвокатско възнаграждение. Поради това, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 380,62 евро, съразмерно на уважената част от предявения иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, като претендираните и доказани такива са, както следва: 204,52 евро – депозит за вещо лице и 150 евро – юрисконсултско възнаграждение. Поради това, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 103,18 евро, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск.