Решение № 260432 от 26.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. П., 21.10.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3560/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Софрониева, срещу Н. Г. М. ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 183,29 лв. /сто осемдесет и три лв. и 29 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 15,16 лв. /петнадесет лв. и 16 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 183,29 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща 1/ 6 от общото задължение за имота.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от

01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлофициран имот, находящ се гр.П., ул. Б.Г., **/*/*.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 15.01.2019 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д.

№00831 по описа на съда за 2020 г. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, с М. чрез адв. Б. В. - е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника.

Навеждат се доводи на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи се, че ответницата местопребивава във В. и на основание чл.411 ГПК производството по делото е недопустимо. На следващо място е посочено, че в случай че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, притежаваната квота в съсобствеността, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател в посочената част на имота, и при твърдението, и че не е и потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството потребител на топлинна енергия. Сочи се, че възразява срещу допускането на СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експретите биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това искане в първото по делото с.з.Претендира разноски по делото. Оспорва разноските на другата страна. Отправя допълнителни доказателствени искания в следния смисъл: съдът да задължи ищеца да представи Договори сключени със съответното ФДР за разпределение на ТЕ между „Топлофикация П.” АД и съответното ФДР и между ФДР и СЕС за процесния период, с оглед изявлението му в исковата молба за наличното ФДР, респ. неговото задължение да разпределя ТЕ за отделните абонати и укаже последствията при непредставянето им; представя съдебно решение между същите страни на ПРС, но за друг искове период, с което исковата претенция е била отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът е намерил исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими. Относно възражението за допустимостта на същата, съдът в доклада си е посочил, че следва да отбележи следното: действително, видно от справка НБД, настоящият адрес на лицето е посочено, че е във В., но същевременно е видно от справката, че лицето –ответник по делото има постоянен адрес ***. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.1 ГПК- Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд. Следователно, съдът намира, че възражението на ответната страна за недопустимост на производството е неоснователно такова.

В проведеното по делото съдебно заседание, при взето становище на страните относно спорните по делото факти, съдът с протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти: а именно: че се касае за топлоснабден имот, че до процесния имот, за процесния период, е доставено процесното количество топлинна енергия на посочената стойност в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД

Както беше изяснено, съдът с протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти: а именно: че се касае за топлоснабден имот, че до процесния имот, за процесния период, е доставено процесното количество топлинна енергия на посочената стойност в исковата молба.

Спорен по делото остава фактът дали ответницата е собственик – сама и единствена, включително и изключителен собственик на процесния имот за процесния период.

С исковата си молба ищцовото дружество твърди, че през процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните от нея права върху имота, конкретно правото на собственост. На това основание /като конкретен юридически факт/ ищецът претендира и признаване дължимостта на вземанията. Тези обстоятелства са отразени в проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 01.09.2020 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на възражения от страните.

С оглед изложеното, предмет на проверка в настоящото производство е съществуването на паричните притезания така, както са индивидуализирани от ищеца с исковата молба – по вид, размер, период и по основание, от което произтичат, както и дали ответницата е собственик и на какво основание се претендират от нея сумите в посочената 1/6 ид.ч.

Съдът при разпределяне на доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК е посочил, че в тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор, както и че ответникът е собственик на имота в посочената идеална част. Указал е на ищеца, че не сочи доказателства за съществуването през исковия период на облигационно правоотношение между него и ответника, относно твърдяната доставка на топлинна енергия през релевантния период до исковия топлоснабден имот, начина на формиране на цената ѝ и на отделните компоненти, включени в нея, както и за отчитането на топлинната енергия с изправно и сертифицирано СТИ в абонатната станция и за разпределението ѝ от ФДР, въз основа на съответните договори.При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане. След отделяне на спорните от безспорните факти по делото оспорена е била пасивната процесуална легитимация на ответницата, че същата не е собственик, в това число и на посочените ид.ч от имота и че не дължи сумите, описани в исковата молба.

По делото от страна на ищеца са били ангажирани и допълнителни писмени доказателства, с оглед установяване на фактите, разпределени в негова доказателствена тежест. Видно от представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила се установява, че- видно от представено заверено копие от Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 28.12.1986г. – жилището е било закупено от Б. М. и Г.М., който, видно от представено по делото удостоверение за родствени връзки и семейно положение /стр 8 от делото/ е , че Б.М.., сключила брак с М. на 18.11.1979 г., видно от отбелязване върху документа е към дата 05.02.2019 г. вдовица и има две деца от брака си-ответницата М. и син Е.М.. Видно от представеното на страница 7 от делото удостоверение за наследници се установява, че Г.М.е починал на 14.06.2012 г., което е преди исковия период и е оставил законни наследници- съпругата си и двете си деца, като видно от датите на брака и на закупуване на имота се установява, че процесният имот е бил закупен по време на брака и следователно същият е бил в режим на

СИО, преди да почине наследодателя. Видно от доказателствата по делото М.

–съпруга няма данни да е починала. Ищецът е насочил иска си за 1/6 ид.ч от претенциите към дъщерята на починалия /макар и изрично да не е посочила, че сумите се търсят в качеството й на наследник/. Следователно, съдът намира, че безспорно по делото се установява, че ответницата е дъщеря, и наследник към настоящия момент на посоченото лице Г.М.. Видно от Чл.

5. (1) от ЗН

Децата на починалия наследяват по равни части. И чл.9, АЛ.1