Решение № 260012 от 09.02.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260012/9.2.2021г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при участието на секретаря Юлия

Калчева, като разгледа докладваното от съдията Д.

Джамбазова в.гр.дело № 508/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на И.И.Ж. от гр.Варна против решение №260608/9.10.2020 г. по гр.д.№ 642/20 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е отхвърлен иска й за признаване за установено, че ответниците Н.Д.Г. и Е.Р.Т. не са собственици на 1074.66 кв.м.ид.ч. от описания в диспозитива на решението поземлен имот, ведно с изградените в него стопански постройки, жилищна сграда на един етаж и мазе, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и в частта, с която е осъдена да заплати разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване изцяло на предявените искове.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ответниците оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалби е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от И.И.Ж. срещу Н.Д.Г. и Е.Р.Т., за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на описаните в исковата молба идеални части от недвижим имот, с твърдения за собственост на целия имот по давност от 2005 г.

Оспорвайки иска, ответниците твърдят, че са собственици на общо 1074.66 кв.м. ид.ч. от имот с пл.№1405 и същият е включен в ПИ с идентификатор №***, както и на постройките в него, а собствеността са придобили по наследяване.

Сочат, че ищцата е наследник по закон на 74.66 кв.м. от имота с площ от 1224 кв.м. и оспорват собствеността й върху целия имот въз основа на давностно владение.

Приложеното удостоверение от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ установява, с декларация от 07.01.2019 г. ищцата И.И.Ж. е декларирала за собствен ПИ №*** с площ 1943 кв.м., ведно с жилищните сгради в него.

Установява се от писмо от АГКК – Варна, че на

22.03.2019 г. И.Ж. е била уведомена, че преписката по подаденото от нея заявление за издаване на скица за ПИ №*** и сградите върху него е била обединена в една процедура по изменение на КККР по преписка от 19.11.2018 г. на отв.Н.Г..

От справка за неплатени задължения на ищцата към 01.03.2019 г. за ПИ №1115 в кв.

Изгрев, ищцата е с неплатени местни данъци за този имот за периода от 2014 г. до 2019 г., които са заплатени на 16.03.2019 г.

Безспорно е между страните, че с н.а.№75/24.07.1970 г., том 8, н.д. №2927/1970г. И. В. Т. е купил лозе от 1224 кв.м. в местн.“Франга дере“, при описани в акта граници.

С н.а.№87/27.03.1989 г., том 5, н.д.№1528/1989 г. И. В. Т. и Е. И. В. са дарили на сина си Р.И. Т. 1000 кв.м.ид.части от имот пл.№ 1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с построената в имота постройка, при граници на ПИ №1405 – път, ПИ №1406, ПИ №1399, ПИ №1404, ПИ №1408 и ПИ №1407.

От приложените на л.61-66 от делото на ВРС удостоверения от Община Варна се установява, че след смъртта на Екатерина Илиева Василева, поч. на 8.08.2015 г и на Иван Тинков, поч. на 01.12.2018 г., са останали наследници: ищцата И.Ж. – дъщеря, Р.

А.и И. А. – внуци по заместване и двете ответници – Н.Г. и Е.Т.

- наследници на Р. И. Т., починал на 12.08.2018 г.

/съпруга и дъщеря/.

По делото не се спори, че процесният имот не е общинска или държавна собственост и, че ищцата И.Ж. е собственик на разликата над твърдяните за собствени на ответниците 1000 кв.м. ид.ч. от терена, до общата му площ от 1943 кв.м.

По делото са събрани гласни доказателства:

Свид.В.Банушева

– съсед на процесния имот установява, че лозето се ползва и обработва само от И.Ж. и съпруга й от 2004-2005 г., досега, а преди това имотът е бил на баща й – И. Т. и не е имало спорове за него.

Свидетелката знае, че бащата на ищцата има син Р., но не го познава и не знае дали той има дъщеря.

Свид.Пл.С. – също съсед на имота в кв. Изгрев установява, че процесното лозе се ползва и обработва само от И.Ж. и от съпруга й от 2004-2005 г. Преди това имотът е бил на баща й – И..

Когато през 2005 г. И. получил инсулт и отишъл да живее в апартамента на сина си, къщата останала да се ползва от И.Ж. и мъжът й К. От 2005г. и досега никой друг, освен семейството на Ж., не е ползвал и работил лозето. Никога не е имало спорове за него. В имота са били направени във времето много подобрения– лозе, овошки, детски кът „за внучетата“, хидроформа система и други.

Показанията на свид.П.Петров установяват, че свидетелят е познавал „бай И.“ - бащата на Р. и И. и мястото в кв. Изгрев. След като получил инсулт, И. отишъл да живее в апартамента на сина си Р., който се грижил години наред за болните си родители и затова И. Т. му прехвърлил лозето. След инсулта на баща си, Р. отстъпил временно ползването на мястото от сестра му И., за да не го разграбят. И.Ж. и нейните близки действително обработвали и ползвали лозето.

Свид.И.Т. знае, че Р. и съпругата му Н. имат място в кв.Изгрев, дадено на Р. от родителите му срещу гледане. След като баща му се разболял, той го взел в апартамента си да се грижи за него, а лозето дал на сестра си да го ползва, за да „не влязат крадци“.

Назначената СТЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което по КП от 1956 г. теренът попада в имот пл.№12298; по КП от 1973 г. - в имоти пл. №1399 и №1405; в приет и неодобрен КП от 1973г. – в имот №1811; а в настоящата КК от 2008 г. - ПИ №***, с площ общо 1943 кв.м. Видно от комбинираните скици №2 и №3 на л.135 имот №***, при сегашните му граници и площ от 2008 г. е формиран и включва описаните територии по предходните ПИ №1399, №1405 и №1811. По въпроса за идентичността изрично е посочено, че с оглед на границите на ПИ №1405 по КП от 1973г., описани в НА №87/27.03.1989г. по №1528/1989г. на н-с при ВРС, дареният ПИ №1405 попада изцяло в сегашните граници и площ на процесния ПИ №1115 /макар последният да е формиран и от други терени/.

Въз основа на горната установеност, правилно съдът е приел, че предявявеният отрицателен установителен иск е допустим. Наличието на правен интерес се извежда от насрещните административни процедури и искания за вписване на всяка от страните за собственик на процесния терен, довело до спиране на производствата, до решаване на спора за право.

Предвид извършеното с н.а.№87/27.03.1989 г., том 5, н.д.№1528/1989 г. дарение от И. В. Т. и Е. И. В. в полза на сина им Р.

И. Т. на

1000 кв.м.ид.ч. от имот пл.№1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с построената в имота постройка и безспорният факт, че ответниците Н.Г. и Е.Т. са наследници на Р. И. Т., починал на 12.08.2018 г.

- съпруга и дъщеря, на осн. чл.5 и чл.9 от ЗН те са придобили дарените 1000 кв.м.ид.ч. на Р. Т. по наследяване.

Заключението на СТЕ установява, че имот

№***, при сегашните му граници и площ от 2008 г., е формиран и включва предходните ПИ №1399 и №1405,респ. №1811. С оглед границите на ПИ №1405 по КП от 1973 г., описани в н.а.№87/27.03.1989 г., дареният имот попада изцяло в сегашните граници и площ на процесния ПИ №***, видно от комбинираните скици №2 и №3 - л.135.

От приетия като доказателство по делото н.а.

№75/24.07.1970 г. е видно, че И. Т. е закупил лозе с площ от 1224 кв.м. След дарението на 1000 кв.м.ид.ч. от имота на Р. Т. и след смъртта на Е.

В. и през 2015 г. и на И. Т. през 2018 г., разликата от 224 кв.м. е била наследена: Р. Т. – наследодател на ответниците е придобил от баща си 74 кв.м.ид.ч.

Предявявайки иска, ищцата се позовава на твърденията, че е установила фактическа власт върху имота през 2005 г., когато й бил доброволно предаден от нейния брат, с уговорката тя да живее там със съпруга си и да се грижат за него като собственици, тъй като Р. Т. не го ползвал и желаел теренът да бъде само на ищцата.

Съвкупният анализ на доказателствата установява, че семейството на ищцата единствено е обработвало, ползвало и живяло в имотите от 2005 г., който факт не е оспорен от ответниците.

При приетото за доказано право на собственост на ответниците върху спорните 1074.66 кв.м.ид.ч. от ПИ №*** по наследяване и дарение на наследодателя, презумпцията по чл.69 от ЗС не е приложима, тъй като ползването от ищцата е при наличие на собственост на нейния брат. По делото не са представени доказателства за изрична уговорка между Р. Т. и И.Ж. през 2005 г. фактическата власт върху имота да е предадена с намерение собственикът Р. Т. да се откаже от собствеността си и тя да се придобие от Ж..

Правилно съдът е приел, че при установяване на фактическата власт върху лозето и сградите ищцата и съпругът й са установили държане, а не владение.

Не са представени доказателства по-късно ищцата да е трансформирала държането във владение спрямо ответниците и всички трети лица. Декларацията от 07.01.2019 г. пред Община Варна, дирекция Местни Данъци, за собственост върху терена и от м.03.2019 г. могат да бъдат приети като начален момент за промяна на намерението.

Довод в тази насока са доказателствата за неплатени местни данъци и такси от ищцата за ПИ №1115 в кв.“Изгрев“ за периода 2014 г. – 2019 г., което противоречи на твърдението за своенето на имота.

Следователно, искът за отричане правата на ответниците върху спорните 1074.66 кв.м.ид.ч. от ПИ №*** следва да бъде отхвърлен. Правата на ответниците върху тях са налице,а придобиването на собствеността на ищцата по давност е недоказано.

Предвид липсата на доказателства за идентичност на наличните две постройки в терена от актуалната скица – №1115.1, жилищна - 33 кв.м. и №1115.2, селскостопанска – 3 кв.м. с описаните в акта за собственост , правилно съдът е приел по арг. от чл.92 ЗС, че правата върху сградите са в същото съотношение както правата на страните по делото върху земята, като идеални части.

Решението – в обжалваната му отхвърлителна част и в частта за разноските следва да бъде потвърдено, като въззивницата бъде осъдена да заплати на всяка от въззиваемите сумата от по 750.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. В частта му, с която отрицателният установителен иск е уважен за 868.34 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №***, с обща площ от 1943 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ж.к.“Изгрев -1“, решението е влязло в сила.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И: