Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 14.06.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 850/2022
Вид
Решение № 146
Подписан
14.06.2024
В сила
03.07.2025
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ботевград, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810100850 по описа за 2022 година

С Определение № 8017 от 29.03.2022г. по гр.д. № 50099/2021г. по описа на РС-София е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.215 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Я. Й. З. от гр.София, ул.***** №17, ет.3, ап.7, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А. А., моли да бъде осъдено „******“ЕООД, със седалище и адрес на управление:

Ботевград, ул.****№25, с ЕИК: 20***** да заплати сумата-главница от 1761.44 лева, представляваща дължими нетни заплати за месец януари 2021г., февруари 2021г., март 2021г. и април 2021г., както да заплати и сумата от 98лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите заплати за м.01, 02, 03 и 04.2021г. за периода от 25.02.2021г. до 27.08.2021г., както да заплати и сумата-главница от 1431 евро в левова равностойност от 2798.79 лева, представляваща дължими командировъчни средства за извършени от ищеца международни транспортни курсове за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г . , както да заплати и сумата-главница от 1674 лева, представляваща неплатен извънреден труд за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г., ведно със законната лихва върху горните сумиглавници, считано от деня на предявяване на исковете на 27.08.2021г. до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които е представил списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.249/.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адв. А. А. поддържа исковете и моли да бъдат уважени изцяло.

Ответникът-„******”ЕООД с ЕИК:*****, чрез пълномощник адв.К. А. от АКХасково, е направила възражение по горните искове и е представила писмен отговор с вх.

№ 79845 от 02.11.2021г., изпратен по куриер без дата на изпращане.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете и твърденията за неплащане на трудово възнаграждение, основанието, размера и периода, за който се претендират, както общата стойност на сумите за трудови възнаграждения, в това число лихви, така и 1 основанието и размера на всяка една отделна сума включена в общата стойност. Ответникът твърди, че всички дължими трудови възнаграждения на ищеца са заплатени изцяло и своевременно.Заявява, че е бил коректен, в качеството си на работодател на ищеца, което не може да се твърди за последния. От представената от ищеца справка от 18.08.2021г. за актуално състояние на трудовите договори е видно, че в продължение на целия си трудов стаж Я. З. е бил некоректен към различните си работодатели. Ответникът твърди, че ищецът системно не е изпълнявал основни свои задължения, вменени му от длъжностната характеристика, сред които се откроява системното неизпълнение на Раздел I, т. 2, предл. последно: „След завръщане от курс да отчете паричните средства и направените разходи за гориво и/или ремонт като представи издадените му фактури". Същият системно не е изготвял коректно служебна документация, свързана пряко с полагания от него труд, като не е изготвял и отчети за свършената работа и реализирани курсове. Освен всичко изброено, ищецът не е предал обратно след прекратяване на трудовия му договор и повереното му във връзка с работата служебно имущество. По същия начин е отказал да предостави и трудовата си книжка, все с оглед злепоставяне на работодателя, за което има изпратено нарочно писмо до него, което той не желае да получи. Ответникът оспорва описаните в исковата молба и приложени към нея товарителници (CMR), като твърди, че същите не са автентични и не са издадени от компетентното лице, както и че при изготвянето им не са спазени изискванията на закона, включително и че отразените в тях факти и обстоятелства не са се осъществили така както се твърди в документа. Същите не отразяват вярно и обективно действителната фактическа и правна обстановка. И затова възразяват и да се приемат като доказателства по делото, доколкото същите от една страна не отговарят на законовите изисквания за реквизити, а от друга страна са частни документи, съставени от страната, която ги представя и съдържат изгодни за нея факти, които не са подкрепени от никакви други доказателства по делото и по никакъв начин не удостоверяват кой е извършил конкретния превоз и не следва да имат обвързваща съда доказателствена сила.

Товарителницата по своя характер служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт като в тази връзка в приложените към исковата молба CMR липсват задължителните реквизити, съгласно чл. 6 от приложимата Конвенция за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Така липсва данни за шофьора, извършил превоза, като само това е достатъчно основание да не се приеме такъв документ като доказателство, особено предвид претенцията, че с тях ищецът иска да доказва евентуалната си командировка и извънреден труд. Липсва подпис на получателя на стоката, което логично навежда на извода, че стоката, така както е описана в товарителницата не е била доставена, следователно и курсът не е бил реализиран. Ето защо ответникът оспорва приложените товарителници като неавтентични и създадени за нуждите на настоящия процес.

Ответникът твърди, че в действителност ищецът е назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил, международни превози“ с код по НКПД: 8332206, което се дължи на техническа грешка от страна на служителя в дружеството, оформил трудовия договор на лицето. Поради техническата грешка в изписване на цифрите на кода по НКПД, вместо правилния код „83222006 - Шофьор, лекотоварен автомобил”, служителят е въвел код „8332206 - Шофьор, товарен автомобил (международни превози)”. Следствие тази грешка в изписването, компютърната система за изготвяне на документи в дружеството - ответник, същият код автоматично се е генерирал и в длъжностната характеристика на работника.

Ответникът заявява, че ищецът няма как да престира труд на тази позиция, доколкото същият не притежава нужните качества и не разполага с необходимите и законово изискуеми документи за заемане длъжността „международен шофьор”. Видно от длъжностната му характеристика, за длъжността, за която реално е бил нает и в която по никакъв начин не се навежда заключение, че касае труд, полаган в чужбина, в Раздел VII 2

„Изисквания за заемане на длъжността”, т. 2 е посочено изискването за квалификация, а именно „правоспособност за управление на МПС, категория „В””. Твърденията на ищеца, че е изпълнявал курсове извън страната не са подкрепени с никакви достоверни доказателства.

Същият не разполага с правоспособност да управлява „товарен автомобил”, доколкото не притежава свидетелство за управление на МПС, категория „С”, както и Свидетелство за психологическа годност (Психотест), Карта за квалификация на водача, удостоверение за „Професионална Компетентност“ за превоз на Товари (над 3,5 тона). Като допълнителен аргумент е и фактът, че ответникът не притежава лиценз по чл. 2 от НАРЕДБА № 11 от 31 октомври 2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за което няма как на ищеца да му е възлаган и да е извършвал международни превози с товарен автомобил.

Доколкото длъжността като словесно изписване не е от съществено значение, водещо в трудовоправните отношения между страните е реално престираният труд - в случая това са функциите на шофьор на лекотоварен автомобил в границите на страната. В чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната, в сила от 01.01.1987г., Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., е посочено, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. В тази връзка, лицето е изпълнявало функциите на шофьор на МПС до 3,5 т.е. 5 дни в седмицата при 8-часов работен ден и на същото не му се дължат командировъчни пари. Ответникът оспорва изцяло основанието, размера и периода, за който се претендират командировъчни, като оспорва както общата стойност на сумите за командировъчни, в това число лихви, така и основанието и размера на всяка една отделна сума включена в общата стойност.

Ответникът твърди, че страните са сключили трудов договор, като ищецът е трябвало да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден. Трудът, положен в повече от уговорената между страните 8-часова продължителност е извънреден, ако работата е извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на работодателя или прекия ръководител на работника. Доказателства в тази насока ищецът не сочи - не са представени никакви достоверни доказателства, които да навеждат на заключението, че на лицето му е възлагана работа в повече от уговорената в трудовия договор. Ответникът възразя срещу твърденията на ищеца, че „всичко над тези 8 часа“ е извънреден труд.

Същият не представя отчети, пътни листове, извадки от дигитална карта, тахографски шайби, за да подкрепи твърденията си с конкретни доказателства. Ищецът е представил само и единствено приложените към исковата молба товарителници, които, доколкото същите могат да се закупят свободно и всеки да попълни с нужната му информация, не представляват годно доказателство в подкрепа на твърдените факти, още повече, че същите не съдържат законоустановените реквизити. За ответника не е ясна методиката на изчисление в исковата молба на претендирания за положен извънреден труд. Неясна е методиката, по която ищецът е изчислил дните, особено часовете, „съгласно представените ЧМР-та”. Макар да претендира за „редовно” полаган труд през съботите и неделите, ищецът си е избрал увеличение от 50% на възнаграждението си за положен извънреден труд, именно поради невъзможността си да докаже реално полаган извънреден труд в конкретиката на нормите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищеца за полаган извънреден труд, още повече че същите не почиват на никакви годни за кредитиране доказателства, като оспорва изцяло основанието, размера и периода, за който се претендират, оспорва както общата стойност на сумите за положен извънреден труд, в това число лихви, така и основанието и размера на всяка една отделна сума включена в общата стойност. Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.257 и 258/.

В с.з. ответникът, чрез пълнтомощник адв. А. оспорва исковете и моли да бъдат 3 отхвърлени изцяло като неоснователни по изложените в писмения отговор възражения и по съображения, отразени в писмени бележки с вх. №5024 от 13.06.2024г., изпратени по куриер с дата от 12.06.2024г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил до 3 500 кг.“ за периода от 17.12.2020г. до 15.04.2021г. на основание сключен писмен трудов договор със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя с основно месечно трудово възнаграждение от 610лв. с периодичност на изплащане ежемесечно до 25-то число на следващия месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. За изпълнение на служебните си задължения при ответника на заеманата длъжност „шофьор“ на ищеца му е предадено от ответника МПС-бус Рено Мастер с рег. № СО **** СХ за управление в България и чужбина.

Горното се установява от признанията на ответника, отразени в писмения отговор за допусната техническа грешка в изписване на заеманата от ищеца длъжност в трудовия договор „шофьор товарен автомобил /международни превози/“, тъй като ищецът не притежава съответната категория за управление на товарен автомобил над 3500кг., отговорите по реда на чл.176 от ГПК, дадени от управителя Ц. И. К. на ответното дружество, от приложените по делото писмени доказателства-копия от трудов договор № 006/17.12.2020г., приемо-предавателен протокол, подписан от представляващия ответника, свидетелство за регистрация на МПС-част І-ва, справка актуално състояние на всички действащи трудови договори при ответника за периода от 17.02.2021г. до 15.04.2021г., издадена от НАП.