Решение № 566 от 14.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на СГС № 609/04.01.2023 г. – п.к. 03.01.2023 г., подадена от „Ватия Холдинг“ АД, гр. София, комплекс ЕСТЕ, ул. „Самоков“ № 28 И, с ЕИК:175080698 срещу решение № 1297/18.11.2022 г., постановено по търг. дело № 2008/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено по исковете с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, предявени от „Сайлест“ ЕООД, че не съществуват част от приети в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД вземания на „Ватия Холдинг“ АД за сумата 10 226.56 лева, представляваща общ размер на лихва за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г., законна лихва върху главницата за периода 04.12.2020 г. - 31.12.2020 г., както и в частта, в която с оглед този изход на спора „Ватия Холдинг“ АД е осъдено да заплати разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение и държавна такса в полза на Софийски градски съд.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което да отхвърли като неоснователни предявените от „Сайлест“ ЕООД отрицателни установителни искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения за противоречие с материалния закон – чл. 74 ЗЗД и необоснованост на 1 извода на съда, че съществуващите вземания на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 97 811.16 лева, произтичали от неоснователно обогатяване, поради което не се дължала лихва за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г., както и законна лихва върху главницата за периода 04.12.2020 г.

- 31.12.2020 г. общо в размер на 10 226.56 лв. и че, за да направи този извод съдът неправилно и в противоречие с чл. 235, ал. 2 ГПК приел, че по делото не били установени факти, обосноваващи наличие на правен интерес от плащане на чужди задължения. Навежда доводи, че „Ватия Холдинг“ АД като едноличен собственик на капитала на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, плащайки негови задължения имало правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД да стори това.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК другите страни не са подали отговор.

2) Въззивна жалба вх. на СГС № 1338/06.01.2023 г. – п.к. 05.01.2023 г., подадена от „Сайлест“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ 2А, с ЕИК:203100755 срещу решение № 1297/18.11.2022 г., постановено по търг. дело № 2008/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД в общ размер 224 345.73 лв. в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н).

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отвени в тази му част и постанови ново, с което да уважи предявения иск за определяне поредност на вземанията „Ватия холдинг“ АД като приеме за установено, че същите подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

Излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на извода на съда, че процесните вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, на „Ватия холдинг“ АД не можело да се подведат под хипотезата на кредитиране.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК другите страни не са подали отговор.

В хода на устните състезания пред въззивния съд „Ватия Холдинг“ АД чрез юр.к. Д. К. поддържа въззивната си жалба и съответно оспорва въззивната жалба на „Сайлест“ ЕООД.

Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Останалите страни не са изпратили представител като „Сайлест“ ЕООД представя писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете въззивни жалби за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество, приема следното:

Предмет на настоящото въззивно производство са предявени пред Софийски градски съд искове от „Сайлест“ ЕООД срещу „Ватия Холдинг“ АД и „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че не съществува вземането в размер на 10 226.56 лв., представляващо общ размер на лихвата за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г. и законната лихва за периода 04.12.2020 г. - 31.12.2020 г. върху главницата от 97 811.16 лв. – общ размер на плащания за заплати и възнаграждения, извършени от „Ватия Холдинг“ АД в полза на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) в периода 07.02.2019 г. - 24.11.2020 г. съгласно опис; както и че останалите съществуващи вземания на „Ватия Холдинг“ АД в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) в общ размер на 224 345.73 лв. следва да бъдат приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

2

Ищецът твърди, че бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н), в което първият ответник „Ватия Холдинг“ АД предявил вземания в размер на 242 547.41 лв. с основание – заплащане на задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) към НАП и други лица за периода м. февруари 2019 г. - 30.11.2021 г. в размер на 224 345.73 лв., лихва за забава върху тази сума (главница) в размер на 16 519.09 лв. от датата на плащане на всяка отделна сума до 03.12.2020 г. и 1 682.59 лв. – законна лихва за периода 03.12.2020 г. - 31.12.2020 г.

Синдикът включил пълният размер на предявеното вземане в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 17.02.2021 г. Ищецът подал възражение против приетото вземане с вх. № 282030/19.02.2021 г., което било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 264593/27.09.2021 г., обявено в търговския регистър на същата дата.

Счита, че включените в списъка на приетите вземания и одобрени от съда вземания на „Ватия Холдинг“ АД до посочените от ищеца размери, били несъществуващи.

Освен това, пълният размер на съществуващите вземания неправилно бил приет с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Тези вземания били вътрешно кредитиране от страна на едноличния собственик на капитала на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) и поради това следвало да са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 10 вр. чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ. Оспорва, че основанието на вземането на „Ватия Холдинг“ АД произтичало от плащане на чужди задължения при наличие на интерес (осн. чл. 74 ЗЗД). Касаело за заплащане на текущи задължения, които не били произлезли от търговската дейност на длъжника, които длъжникът да не могъл да изплати, в които случаи едноличният собственик бил длъжен да предостави допълнителни вноски за покриване на тези задължения или да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Алтернативно твърди, че дори и да била налице хипотезата на чл. 74 ЗЗД, първият ответник встъпил в дълга на собственото си дъщерно дружество, което представлявало форма на кредитирането му. През периода, когато били заплащани тези задължения, вторият ответник вече бил в състояние на неплатежоспособност, настъпила на 31.12.2018 г. Като не поискал в едномесечен срок откриването на производство по несъстоятелност, а продължил да предоставя заем на неплатежоспособното дружество, едноличният собственик на капитала увредил допълнително останалите му кредитори.

По-голямата част от задълженията на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н), платени от „Ватия Холдинг“ АД били при хипотезата на скрито съучастие (чл. 609 ТЗ); изплащани били задължения за възнаграждения – трудови и по договори за управление на лица, които били в същите правоотношения и с „Ватия Холдинг“ АД, както и с друго, свързано с него лице - „Булгармин инженеринг“ АД. Неправилно синдикът изчислил размерът на вземанията (главницата, както и размерът на лихвите за забава).

В допълнителната си искова молба ищецът конкретизира начина на формиране на сумата от 97 811.16 лв. - общ размер на плащанията за заплати и възнаграждения, извършени от „Ватия Холдинг“ АД в полза на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) в периода 07.02.2019 г. - 24.11.2020 г., както и на сумата от 10 226.56 лв. - лихва за забава от датата на всяко плащане до 03.12.2020 г.

Плащанията за работна заплата на Д. К., Л. К., М. Р. и С. А. не били извършени за сметка на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н), а на основание трудовите договори на тези лица с „Ватия Холдинг“ АД. За три от сумите, всяка с размер от 7 920 лв. по граждански договор с Л. А. нямало извършено плащане и нямало основание за такова плащане; за сумата от 4 320 лв. не било представено доказателство за плащане и не следвало да се приема като плащане. „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) не осъществявало никаква дейност от 2017 г. и поради това, не било необходимо да се извършват консултации и одити.

3

Ответникът „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) оспорва исковете. Твърди, че в одобрения от съда списък на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ в т. 4 били включени вземания на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 242 547.41 лв., от които главница в размер на 224 345.73 лв. за плащания в периода 07.02.2019 г. - 24.11.2020 г. и лихви. Не оспорва обстоятелството, че юрисконсулт Д. Х. К. и счетоводителите М. М. Р. и С. Т. работели по трудов договор, освен във „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н), и в други дружества от групата на „Ватия Холдинг“ АД, но трудовите правоотношения на тези лица с всяко от дружествата били уредени с индивидуални трудови договори (Д. К. и М. Р. работели по трудов договор във „Ватия Холдинг“ АД, а С. Т. работела в „Булгармин Инженеринг“ АД). Не оспорва, че Л. К. също имала правоотношения с други дружества от холдинговата група по договор за управление и контрол. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД представлявали даден кредит от съдружник, съответно - оспорва твърдението, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД следвало да бъдат приети с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ предвиждала възможност, а не задължение на едноличния собственик на капитала/съдружниците да предостави допълнителни вноски за покриване на задълженията на дружеството. Оспорва твърдението, че с извършените плащания в полза на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н), „Ватия Холдинг“ АД плащало свои задължения. Твърди, че трите суми по 7 920 лв., които „Ватия Холдинг“ АД платило, и които били оспорени от ищеца, били по граждански договори на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) с Л. А. с дати 01.05.2019 г., 02.12.2019 г. и 01.05.2020 г. и за плащанията имало издадени разходни касови ордери (РКО) с дати 25.06.2019 г., 31.12.2019 г., 30.06.2020 г. Относно оспореното плащане в полза на „Одит Консулт“ ЕООД в размер на 4 320 лв. твърди, че плащането било на основание договор за независим финансов одит на ГФО за 2016 г. като имало издадена фактура и платежно нареждане от 06.08.2019 г. за преведената сума. Твърди, че качеството на едноличен собственик обуславяло правния интерес на „Ватия Холдинг“ АД да извърши оспорваните плащания от името на „Ватия Трейдинг“ ЕООД.

Ответникът „Ватия Холдинг“ АД също оспорва исковете. Твърди, че в одобрения от съда списък на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ в т. 4 били включени вземания на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 242 547.41 лв., от които главница в размер на 224 345.73 лв. за плащания в периода 07.02.2019 г. - 24.11.2020 г. и лихви. Оспорва твърдението, че плащанията, които „Ватия Холдинг“ АД извършило в полза на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н) в периода 07.02.2019 г. - 24.11.2020 г. представлявало даден кредит от съдружник. Твърди, че като едноличен собственик на обявеното в несъстоятелност дружество имало правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД да стори това.