Решение № 134 от 02.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001001162 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 261356/01.10.2021 г. по т.д.№ 534/2020 г. СГС, VI-6 състав е приел за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, по предявен от ищеца „Консулт логистик“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 32 273.41 лева, за която е издадена фактура № 3259245/02.03.2020 г., на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35 от 2019 г./.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено и съответно искът да бъде отхвърлен. Неправилно съдът приел, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не доказало наличието на правно основание за дължимост на процесната сума, тъй като имало противоречие между чл.56 от ПИКЕЕ /2019 г./ и чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ, който разпореждал, че сумата по корекцията се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябвало да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Неправилно съдът приел, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не било материално правно легитимирано за процесното вземане за корекция, като легитимиран бил крайния снабдител. При наличието на чл. 98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ не можело да се приеме, че чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.

Жалбоподателят се позовава на чл.98а, ал.1 и 2 от ЗЕ, съгласно който: (1) Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия и (2) Общите условия съдържат задължително: информация, която се предоставя от снабдителя; срок на договора и права и задължения на страните по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването; ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски; отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия; ред за уведомяване на клиента при извършване на 1 корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6: а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.

120, ал. 3; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3; видовете лични данни, които задължително се обработват от крайния снабдител, включително, но не само:а) имена;б) единен граждански номер;в) адрес.

Жалбоподателят поддържа, че Законът за енергетиката не съдържал норми, според които корекцията по реда на чл. 83, ал.1, т.6 следва да се извършва единствено и само от крайния снабдител, а указвал какво следва да съдържат общите условия на снабдителното дружество - ред за уведомяване на клиентите за уведомяване на клиентите при извършване на корекции. Това изискване не било поставено в случай, че корекцията се извършва от разпределителното дружество, а законът не въвеждал забрана корекцията да се извършва от разпределителното дружество, както е прието в ПИКЕЕ.

С промените в енергийното законодателство от 1.10.2020 г. всички стопански потребители излезли на свободния пазар на ел.енергия и имали право да избират кой от тези търговци ще им доставя ел.енергия. Крайният снабдител изобщо не участвал в тези правоотношения и не ги снабдява с ток /т.28а от пар.1 на ДР на ЗЕ/, тъй като доставял ел. енергия само на битовите клиенти.

Изложеното от СРС било неправилно, тъй като противоречи на цялата нормативна уредба в енергийното законодателство на отношенията между различните участници на пазара, доставката и разпределението на на ел. енергия.

КЕВР, в качеството си на регулатор в областта на енергетиката е преценила, че електроразпределителното дружество следва да издаде фактурата и справката за преизчислените количества електрическа енергия в случаите по чл. 56 от ПИКЕЕ.

Начислената сума била компенсация на мрежовия оператор за понесените от него вреди, за което не било необходимо посредничеството на доставчика на ел. енергия.

Преизчисляването на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършвало по цена на ел. енергията за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, както е предвидено в чл.56, ал.З от ПИКЕЕ. Технологичните разходи на електроразпределителното дружество се формирали от два компонента: по-малката част от тях представлявала технически загуби на електроенергията при преноса и разпределението й вследствие на осъществяването при тези дейности физични процеси, а по-голямата част от технологичните разходи се формирали от неправомерни действия от неизправни клиенти, водещи до неизмерване на цялата потребена в мрежата ел. енергия. В мрежата на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД електроенергията постъпвала от електропреносната мрежа, която е собственост и се управлява от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /преносното дружество, получаващо енергията от АЕЦ и др. производители/ и от производителите на електроенергия, присъединени към електроразпределителната мрежа и в съвсем малка част от другите две електроразпределителни дружества. Цялата постъпваща в разпределителната мрежа на ЧЕЗРБ електрическа енергия се измервала на входа на мрежата чрез електромери при постъпването й; разпределяла се и се пренасяла по разпределителната мрежа до крайните клиенти и се измервала от техните електромери - т.е. на изхода на разпределителната мрежа. Каквото количество електрическа енергия е отчетено, че е влязло в мрежата, такова следвало да е отчетено, че е излязло до крайните потребители при отчитане на технологичния разход, присъщ за дейността. На практика разликите между измереното влязло във и измереното излязло от разпределителната мрежа количество електроенергия многократно надвишавало присъщите за дейността загуби и се формирало от неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване - така наречените „нетехнически загуби“. Тази енергия била потребена, но 2 неизмерена от уредите, поради манипулацията им.

За разликата между отчетеното количество електроенергия на входа на мрежата и отчетеното количество електрическа енергия на изхода на мрежата разпределителното дружество, съгласно действащата нормативна уредба било длъжно да закупува електроенергия за компенсиране на технологичния разход, тъй като електроенергийната система следвало да бъде балансирана във всеки един момент и всеки участник в нея има своите задължения във връзка с това. Съгласно чл. 100 от Закона за енергетиката операторите на електроразпределителните мрежи сключвали сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени за компенсиране на технологичните разходи по разпределение. В този смисъл бил и чл.4, ал.З от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, съгласно който операторите на разпределителните мрежи закупували електрическа енергия само за покриване на технологичните разходи в мрежите за всеки отделен интервал на доставка. В издадената на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., в Общите положения на условията за осъществяване на лицензионна дейност в т.2.7.5. било предвидено, че дружеството има право да купува необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса. Тази точка от лицензията била доразвита с Решение № И2-Л135/09.12.2013 г. на ДКЕВР, където е посочено, че дружеството осъществява дейността координатор на специална балансираща група за компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа.

Разходите, които се правели във връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване, изцяло се поемали само и единствено от разпределителното дружество, което съответно издавало фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД нямало отношение към закупуване на електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при издаване на новия нормативен акт КЕВР преценил, че не снабдителното дружество следва да издава фактурите, съдържащи преизчисления за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия. В ПТЕЕ имало подробни правила, регламентиращи въпросите, свързани с технологичния разход, включително има раздел IV - определяне на технологичните разходи в мрежата. КЕВР бил компетентният орган /съгласно чл. 36, ал.З от ЗЕ/, определящ прогнозната пазарна цена на ел.енергията за покриване на технологичния разход. На тази цена „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, съгласно чл.56, ал.З от ПИКЕЕ фактурирало неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. С издаване на фактурата по реда на ПИКЕЕ и след заплащането й от потребителя, разпределителното дружество частично получавало компенсация за направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува ел. енергия за покриване на технологичния разход, формиран от неизмерването на електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху измервателната система. Чрез новите ПИКЕЕ законодателят въвел правила, с които частично компенсирал разпределителните дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Поради това именно „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е дружеството, което следва да издаде процесната фактура.

Въззиваемият „Консулт логистик“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да остави в сила решението. Поддържа, че за въззивното дружество липсвало основание за начисляване на корекцията, тъй като не било краен снабдител на ел.енергия. Въззивникът нямал облигационни отношения с ответника. Не била доказана промяната на схемата за свързване да е довела до неточно отчитане на ел.енергията .

Неправилно корекцията била извършена по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, приложим при липса на 3

СТИ. Неправомерно е направено изчисление за 93 дни /с два дни повече от уреденото в закона/ , без да се вземе предвид , че за процесното СТИ има отчет от ответника.

Измененията в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ били влезли в сила след влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г / , поради което между двата нормативни акта е налице противоречие. В чл.56 ПИКЕЕ не била посочена методика за изчисление на корекцията и не било допустимо да има начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа . В закона не е предвидено електроразпределителните дружества да търгуват с ел.енергия и било налице противоречие с чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. КЕВР можело да приеме само правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества , но не и да определя други участници на енергийния пазар, поради което ПИКЕЕ противоречало на ЗЕ. В ОУ на ответника липсвал ред за уведомяване на потребителя за корекцията. Без да е доказана вина на ищеца се нарушавал принципа на равнопоставеност на страните. Не е доставена ел.енергия в размер , който да обоснове стойността на фактурата. Подробно развива съображения по всичките си възражения.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: