Решение № 1702 от 13.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2541/2026
- Вид
- Решение № 1702
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1702 гр. София, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20261100502541 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№12558/05.02.2026година, подадена от „ФАРМВИЛ“ ЕАД, ЕИК 202834251, срещу разпореждане от 19.01.2026година, с което ЧСИ рег.№838 на КЧСИ е отказал да намали приетото за събиране възнаграждение на процесуалния представител на взискател в размер на 1 450лв.
Моли съда след като извърши преценка на извършените действия и осъществените процесуални действия в хода на производството да приеме, че адвокатският хонорар се явява прекомерен и неотговарящ на нормата на чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС. Моли съда да намали този хонорар до минимума, посочен в цитираната норма.
По жалбата е постъпило възражение от ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, чрез адв. Н.Б., който се позовава освен на изготвяне на молбата за образуване на изпълнителното дело и на извършени действия по процесуално представителство, както и на материалния интерес. Цитира съдебна практика.Моли съда да остави без уважение жалбата.
ЧСИ рег.№838 на КЧСИ, на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнително дело №8971/2025г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.№838 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, подадена от ОБЩИНА 1
ГЛАВИНИЦА, чрез адв. Н.Б. на 12.12.2025година, с която се иска събиране по принудителен ред по ГПК на вземане на взискателя за разноски пред три съдебни инстанции, въз основа на издаден изп.ист от 19.11.2025година, съобразно който вземането е за 2 500лв. за производството пред СГС;
10 000лв. – за производството пред САС и 11 000лв. – за производството пред ВКС, като длъжниците са трима, между които и настоящият жалбоподател. В молбата за образуване на изпълнително дело се претендира за събиране и адвокатски хонорар на адв. Б. в размер на 1 450лв., за което са налични доказателства, че е платено- по банков път.
С постановление ЧСИ приема това възнаграждение за събиране в индивидуалното принудително изпълнение и изпраща покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, която е връчена на настоящия жалбоподател на 06.01.2026г., която съдържа и постановление за разноски.
На 13.01.2026г. по делото постъпва възражение за прекомерност от този длъжник, по което е налице произнасяне – отказ от 19.01.2026г. за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Този отказ е връчен на страната на 04.02.2026г.
По делото са налични доказателства, че част от дължимата сума, както е разпределена от ЧСИ е събрана от този длъжник след изпращане на запорните съобщения от ЧСИ.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ГПК и се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Това е така, тъй като извършените от процесуалния представител на взискателя действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство.
Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Спорът е съсредоточен относно това коя от двете хипотези е налице.
Съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е сумата от 200лв.
Възраженията на взискателя срещу намаляване на адвокатското възнаграждение са свързани с размера на неудовлетвореното вземане и приложението на т.2 от чл.10 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата - в редакцията и към момента на сключване на договора за правна помощ - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 . Въз основа на горното съдът приема, че законодателят е предвидил две хипотези, 2 като критерият за тяхното разграничаване е материалният интерес, като при вземания до 1 000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200лв., а над тази сума – половината от предвиденото в чл.7, ал.2 от Наредбата. С оглед уговорения предмет на договора за правна помощ следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално представителство.
Уговореният предмет на договора има значение спрямо страните по него, с оглед относителния характер на възникналата облигация, но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени, следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния представител на страна, тъй като последният е получил уговореното възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните действия на страните.
Установените по делото извършени от адв. Б. действия (на този етап от производството) се изчерпват с образуване на изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и налагане на ограничителни мерки на длъжника, последният е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо съдът приема, че направеното възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№12558/05.02.2026година, подадена от „ФАРМВИЛ“ ЕАД, ЕИК 202834251, в качеството му на длъжник, разпореждане от 19.01.2026година, с което ЧСИ рег.№838 на КЧСИ е отказал да намали приетото за събиране възнаграждение на процесуалния представител на взискател в размер на 1 450лв., поради прекомерност и постановление за разноски от 15.12.2025г., инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника от същата дата, получена от длъжника на 06.01.2026година, в размер на сумата над 200лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4