Решение № 867 от 07.10.2026, Районен съд - Сливен

Съд: Районен съд - Сливен
Дело: Гражданско дело 5143/2025
Вид: Решение № 867
Подписан: 07.10.2026
Състав: Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 3 · Закон за кредитните институции
чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
чл. 22 · Закон за потребителския кредит
чл. 23 · Закон за потребителския кредит
чл. 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Сливен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105143 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2025 г. между ищеца „КРЕДИТ ИНС“ АД и ответницата А. Й. М. бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246, от разстояние и при спазване на всички разпоредби на ЗПФУР и ЗПК. По силата на договора, на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 300,00 лв., при уговорени ГЛП от 36,00 % и ГПР от 49,7 %. Ответницата се задължила да върне сумата на 4 равни месечни вноски от по 116,25 лв. в срок до 20.06.2025 г., но не изпълнила задълженията си. На изложените основания ищецът моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата от 153,39 €, представляваща главница по Договора за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246 от 20.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 551 от 06.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на РС Търговище. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага, че липсват доказателства за наличие на сключен договор между страните, както и за надлежна идентификация на кредитополучателя. На изложените основания моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства по делото, че между ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС“ АД и ответницата А. Й. М. е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246/20.02.2025 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 300,00 лв.

В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит ГПР 49,7 %, годишен лихвен процент 36,00 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 465,00 лв., срок на договора в месеци - 4 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 116,25 лв.

В договора е уговорено, че ако кредитополучателят не представи обезпечение в срок дължи неустойка, която съгласно погасителния план възлиза на общо 129,00 лв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че ответницата e усвоила отпуснатата сума по кредита от 300 лв. на 20.02.2025 г. в 14:35 ч., като преводът е изплатен в офис на Изипей АД.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата А.

Й. М. дължи на ищеца „КРЕДИТ ИНС“ АД сумата от 153,39 €, 2 представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246 от 20.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 551 от 06.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на РС - Търговище.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен и доказан.

В случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, свързано с изискването за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е 3 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,7 %, а договорната лихва е 36,00 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Предвидената неустойка не е включена в изчисления ГПР по кредита, като при включването й същият се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредити надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.

Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо, ответницата следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита.

Следователно, по изложените мотиви и тъй като се установи, че ответницата не е заплатила никаква част от дължимото по договора, то предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ПК, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 153,39 €, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246 от 20.02.2025 г., се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството, а именно сумата от общо 835,28 €, от които 10,86 € разноски за държавна такса и 306,78 € - адвокатско възнаграждение в заповедното 4 производство по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на РС - Търговище и 10,86 € - разноски за държавна такса, 306,78 € - адвокатско възнаграждение и 200,00 € - депозит за особен представител в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Й. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................... ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2 , на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 153,39 € /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013246 от 20.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 04.08.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 551 от 06.08.2025 г. по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на РС - Търговище.

ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ......................

ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 835,28 € /осемстотин тридесет и пет евро и двадесет и осем евроцента/, представляваща разноски в общ размер, направени в производството по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на РС Търговище и в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Сливен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.