Решение № 292 от 03.06.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500523 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра е отхвърлен предявеният от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като законни наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца Т.

А. Л., иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 31.05.2021 г., с адрес на поземления имот: с.***, ***, ***, с площ от 1984 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор – няма, по предходен план: 403, кв.66, парцел ХІІ, при съседи: ***; ***;

***; ***, както и следните сгради, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване;

СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 12 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: постройка на допълващо застрояване. Със същия съдебен акт е отхвърлена като погасена по давност претенцията на Л. П. Л., Р.

1

Л. Л. и И. Л. Л., в качеството им на законни наследници на първоначалната ищца Т. А. Л., с правно основание чл.30 ЗН, както и са осъдени ищците да заплатят на Д. И. В. и на Ц. И. Д. деловодни разноски в размер на 800,00 лв., а по сметка на РС-Мездра – държавна такса в размер на 93,00 лв.

Против този съдебен акт е постъпила въззивна жалба вх.№ 3624/20.09.2022 г. от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., чрез пълномощника им адв.В. З..

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел, че искът за възстановяване на запазена част е погасен по давност, тъй като не може да се извършва служебно прилагане на давността, а в случая такова възражение не е било направено.

Освен това се посочва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установен момента на узнаване на извършеното дарение, който изключва изтекла погасителна давност.

По отношение на иска с правно основание чл.34 ЗС се излагат съображения, че не е възможно притежаваната от Т. Л. 1/6 ид.ч. от поземления имот и построените в същия сгради, които е придобила по наследство от общия наследодател А. Г. И., да е придобита по давност от останалите наследници, тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че в наследствената жилищна сграда е живяла преимуществено М. А., но нейната сестра – Т. Л. е посещавала имота. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че ищцата не е упражнявала правото си на собственост, това не е довело до неговото изгубване, след като другите наследници не са променили намерението си да превърнат държането във владение и да манифестират отричането на нейното право. Развиват се съображения, че според константната съдебна практика, при наличие на ползване на общата вещ от един съсобственик, той е владелец на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици и за да придобие по давност общата вещ трябва да започне да свои техните части и да манифестира промяната в отношението си по отношение на оставалите съсобственици.

Посочва се, че в случая липсват доказателства в тази насока, а тъкмо обратно – от писмените и гласни доказателства /св.Г., св. Й.И. и св.М.И./ се установява, че Т. Л. през цялото време е заплащала дължимите данъци за имота и е посещавала същия. Въззивниците считат, че само въз основа на факта, че ответниците са живели в къщата, не може да се направи извод, че е изтекла погасителна давност, доколкото не е имало отблъскване на владението на Т. Л..

В жалбата се посочва, че при произнасянето си РС-Мездра не е отчел задължителната съдебна практика, залегнала в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.

№ 1/2012 г. на ВКС.

Прави се обобщение, че макар и декларативно първоинстанционният съд да се е позовал на задължителна съдебна практика, залегнала в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ВКС, според което давността не се прилага служебно, същият е извършил недопустимо произнасяне по въпроса за изтекла давност за предявяване на иска за възстановяване на запазена част, без да има направено възражение от страна на ответниците. Посочва се също, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по насрещния иск.

2

Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло, да бъде уважен иска за възстановяване на запазената част, да бъде допусната делба на наследствените недвижими имоти, както и да бъде отхвърлен насрещния иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1899/15.05.2023 г. от адв.К. Т., като пълномощник на ответниците Ц. И. Д. и Д. И. В., в който жалбата се оспорва като неоснователна.

Изразява се несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, че районният съд е приложил служебно погасителната давност, като се посочва, че в проведеното на 03.12.2021 г. съдебно заседание е направено възражение за изтекла погасителна давност на иска за оспорване на дарението.

Въззиваемите считат, че в самата жалба е извършено признание, че ответниците лично и чрез своята майка са владели имота, както и че въззивниците не само не са ползвали имота, но и не са упражнявали правото си на собственост. Намират за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не става въпрос за владение, а за държане.

Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а по въпроса за липсата на произнасяне по насрещния иск се посочва, че е поискано допълване на обжалваното решение.

С Решение № 78/28.04.2023 г. по гр.д.№937/2021 г. РС-Мездра е оставил без уважение молбата на адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В. за допълване на Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на същия съд с произнасяне по предявения от тях насрещен иск.

Против така постановения отказ е постъпила въззивна жалба вх.№ 1900/15.05.2023 г. от адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В..

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че формираното от съда вътрешно убеждение и воля не са отразени в диспозитива на решението, поради което се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявения насрещен иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази жалба от насрещната страна – ищците Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л..

Въз основа на подадените въззивни жалби е образувано в.гр.д.№ 265/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца и с постановено по същото дело Определение № 349/11.07.2023 г. въззивният съд е отменил Решение № 78/28.04.2023 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, имащо характер на определение, с което се оставя без разглеждане предявеният от Ц.

И. Д. и Д. И. В. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, и е върнал делото на Районен съд-Мездра за постановяване на решение, с което да бъде извършено допълване на Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на МРС чрез произнасяне по същество по предявения насрещен иск от Ц. И. Д. и Д. И. В..

След връщане на делото, РС-Мездра е постановил Решение № 157/01.09.2023 г., с което е допълнил Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на МРС, като е признал за установено на основание на осн.чл.79 ал.1 ЗС, че Д. И. В., с ЕГН ********** от с. ***, и Ц. И. Д., с ЕГН ********** от гр. Мездра, са собственици с равни права на спорния недвижим имот.

Този съдебен акт е обжалван с въззивна жалба вх.№ 3702/18.09.2023 г., 3 подадена от адв.В. З., като пълномощник на Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л..

В жалбата се поддържа, че решението за допълване е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила при съображенията, изложени в първоначалната въззивна жалба.

Прави се искане за отмяна на допълнителното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни Д. И. В. и Ц. И. Д..

При извършената проверка на допустимостта на стоящите за разглеждане в рамките на настоящето производство въззивна жалба вх.№ 3624/20.09.2022 г. и въззивна жалба вх.№ 3702/18.09.2023 г., настоящият съдебен състав констатира, че същите са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на Т. А. Л. от гр.София, с която против Д. И. В. от с.***, обл.Враца и Ц. И. Д. от гр.Мездра, обл.Враца е предявен иск за съдена делба на съсобствен недвижим имот.

В исковата молба се посочва, че ищцата е наследник на своя баща А. Г.

И., б.ж. на с.***, и в това свое качество е придобила по наследство 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти съгласно Договор за покупко-продажба № 50, том ІІІ, дело № 626/1974 г. по описа на РС-Мездра:

1. Парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м.;

2. Парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двете парцели: улица от три страни.

Посочва се, че съседният парцел ХІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, е продаден от дядото на ищцата на сестра й М. А. И., която от своя страна го е дарила на Д. И. В. с Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 178, т. І, нот.д.№ 972/02.07.1999 г. по описа на РС-Мездра.

Според изложеното в исковата молба, след влизане в сила на новия кадастрален план на с.***, общ.Мездра описаните три недвижими имота са обединени в един имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 31.05.2021 г., с адрес на поземления имот: с.***, ***, ***, с площ от 1984 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор – няма, по предходен план: 403, кв.66, парцел ХІІ, при съседи: ***;

***; ***; ***, както и следните сгради, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 4 от 12 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: постройка на допълвако застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: постройка на допълващо застрояване.

В исковата молба се посочва, че в имота са застроени и други три сгради: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 71 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – еднофамилна жилищна сграда;

СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 82 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване.