Решение № 254 от 27.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Плевен, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430103596 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против И. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3750,47лв.главница, сумата от 190,93лв.- договорна лихва за периода 10.03.2019г.18.02.2020г., сумата от 113,10лв. обезщетение за забава за периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., сумата от 147,94 лв. обезщетение за забава след изискуемост за периода 19.02.2020г.-10.09.2020г., 120 лева разходи при изискуем кредит; ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-11.09.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№*** по описа на Районен съд-Плевен.

С Определение №2708/01.07.2022г. по настоящото дело, на осн. чл. 130 ГПК, производството е прекратено частично като недопустимо по отношение на сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит. Определението не е 1 обжалвано.

В исковата молба се сочи, че на 19.04.2018 г. между *** /чийто правоприемник е ***/ като кредитор, и И. Т. М., като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит ***, като била отпусната сума в размер на 4500 лева с падежната дата за плащане на вноските по кредита 10-то число.

Твърди се, че съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент, в размер на 6,95 % годишно, за целия срок на договора. Излагат се доводи, че при погасяване на кредита са допуснати нередовности при плащането на дължими вноски за лихви и/или главници, което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на 19.02.2020г., на основание чл.10, ал. 2 от Част II от Договора за кредит, поради невнасяне на дължимите суми за главници и/или лихва над 90 дни.

Твърди се, че на 10.03.2019 г. по дълга е внесена частична погасителна вноска, след което плащанията са преустановени. Посочва се, че не са внесени вноските в размер на 107,99 лв. всяка от м. април 2019 г. до м. февруари 2020 г., като закъснението за погасяването на вноските от м. март 2019 г. до ноември 2019 г. надхвърля 90 дни. Сочи се, че начислената в периода 10.03.2019 г. до 18.02.2020 г. лихвена надбавка за забава не включва периода на извънредно положение в страната и не е начислявана от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Твърди се, че *** е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението с писмена покана, връчена чрез ***, като адресът е посетен трикратно в рамките на 1 месец, но И. М. не е открита на него, поради което на 04.02.2020 г. е поставено уведомление на входната врата. Сочи се, че в предоставения й срок И. М. не се е явила за получаване на поканата, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила след изтичане на срока- на 19.02.2020 г. Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд-Плевен заявление по реда на чл.

417 от ГПК, като е било образувано ч. гр. д. № *** и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане – за СИЕ с посочени в исковата молба въпроси.

Направено е искане за прилагане на ч.гр.д.№***.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез 2 особения представител адв.И. Т. от *** Изразено е становище, че искът е допустим, но неоснователен по отношение на неговия претендиран размер, в частта, касаеща предсрочната му изискуемост. Посочва, че приложената покана за доброволно изпълнение не следва да бъде приета и кредитирана като доказателство, като излага доводи, че не съвпадат датите на връчване и датите на направените посещения на съответния адрес. Твърди се, че не е представено и уведомление за предсрочна изискуемост, нито данни за неговото надлежно връчване на ответницата. Посочва се, че не става ясно в какъв размер е обслужван кредита и за какъв период от време има внасяни вноски, нито кога точно е внесена последната вноска и кога е преустановено плащането на дължимите ежемесечни вноски. Не са направени доказателствени искания, не са представени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение № *** по ч.гр.д.№*** по описа на РС-Плевен по ч. гр. д. № *** по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.

Вземането на *** произтича от договор за кредит *** от 19.04.2018 год., с който на ответника И. Т. М. е бил отпуснат кредит в размер на 4500 лв. За изясняване на размера на задължението на ответника към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е прието заключението на съдебносчетоводна експертиза. Съгласно заключението, на 19.04.20218г. по разплащателна сметка при *** на ответницата И. М. е преведена сума от 4500 лева. Посочено е, че по процесния договор за кредит са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 1150,45 лева, от които: главница в размер на 749,53 лева за периода 19.04.2018г.- 10.02.2019г.вкл.; договорна лихва в размер на 223,13 лева за периода 19.04.2018г.-10.03.2019г.

/частично/, застрахователни вноски в размер на 22,97 лева за периода 19.04.2018г.-10.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 4,82 лева за периода 19.04.2018г.-10.03.2019г., такса за усвояване в размер на 150 лева.

3

Вещото лице дава заключение, че последното плащане по договора е на 11.03.2019г., в размер на 5,05 лева, с което са погасени договорна лихва в размер на 3,11 лева частично от вноска в размер на 20,28 лева, дължима на 10.03.2019г. и застраховка в размер на 1,94 лева, дължима на 10.03.2019г.

След 11.03.2019г. по договора не са постъпвали плащания. Размерът на дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-11.09.2020г. са както следва: 3750,47 лева предсрочно изискуема главница към 19.02.2020г., договорна лихва за периода

10.03.2019г.-18.02.2020г. в размер на 209,06 лева / след направени уточнения в открито съдебно заседание от вещото лице за допусната техническа грешка/, обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост-19.02.2020г. в размер на 85,40 лева, обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост-19.02.2020г.-11.09.2020г. в размер на 157,50 лева. Вещото лице е дало заключение, че към 11.09.2020г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има забава в плащанията на осемнадесет вноски с падежи от 10.03.2019г./частично/ до 10.08.2020г. Заключението не е оспорено от страните, вещото лице е направило уточнения в открито съдебно заседание по отношение на допусната техническа грешка, и е прието като обективно и отговарящо на поставените въпроси. С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че при определяне размера на дължимите от ответницата суми следва да вземе за база изчисленията, направени от ВЛ при изготвяне на заключението по допуснатата СИЕ.

Основното възражение на особения представител на ответника по иска, касае изискуемостта на вземанията на ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 10. 2 от общите условия, които са неразделна част от процесния договор, при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни, Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл.16 на настоящия договор. Съгласно чл. 16 от договора, всички известия между страните ще се смятат за правилно адресирани, ако са изпратени на адреса на страната, посочен в настоящия договор. При промяна на адреса, както и при всяка следваща промяна на адреса, кредитополучателят се задължава да уведоми Банката писмено. В противен случай, за валиден между страните ще се счита последния адрес, посочен писмено.

В настоящия случай е безспорно, че последното плащане по договора е било на 11.03.2019г. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е 4 упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

При връчване по възлагане частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ) се прилагат правилата на чл. 37–58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Видно от приложеното копие на уведомление съгласно чл.47, ал.1 ГПК, по *** , ***, с район на действие ***, уведомлението е поставено на входната врата на регистрирания от ответницата адрес на 04.02.2020г., като е отразено, че са направени посещения на дати 22.01.2020г., 29.01.2020г., 04.02.2020г., както и че на адреса е установено друго лице, което е заявило, че е закупило имота преди три-четири години и не познава лице с имена И. М.. Поради гореизложеното, Съдът приема, че длъжникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка следва се има предвид, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Това е подчертано и в Решение № 148/02.12.2016г. по т.д № 2072/2015г., I т.о. на ВКС, което посочва, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване. Разграничени са различни случаи на удостоверяване, като в хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка, приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение №581/ 27.05.2010 год. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.

36 ал. 2 от ЗПУ. От друга страна не може да се игнорира обстоятелството, че връчването на исковата молба на ответника представлява повторно уведомяване на последния за предсрочната изискуемост на вземането. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25f02494-0a46-4889-9135-8d5b89f99f8c