Определение № 1816 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1816 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20261100602595 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу определение от 11.11.2025г. на СРС по НОХД № 18478/2014г. на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С протеста се иска отмяна на горецитираното определение на СРС, като се твърди, че същото е неправилно. Твърди се, че внесеният обвинителен акт отговаря изцяло на изискванията, регламентирани в чл.246 от НПК, като е посочено престъплението, времето и мястото на извършването му, както е и конкретизирана формата на изпълнителното деяние по отношение и на тримата подсъдими. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СРС.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

В хода на разпоредителното заседание е постановено атакуваното пред настоящата инстанция определение, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В протокола от съдебното заседание е отразено, че е проведено на единадесети октомври. От данните по делото и след справка в 1

ЕИСС, настоящият съдебен състав установи, че разпоредителното заседание е проведено на 11.11.2025г., поради което се налага извода, че при отразяването на датата в протокола от съдебно заседание, а именно единадесети октомври, е допусната техническа грешка.

При така установеното, съдът намери частния протест за процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.342, ал.1 от НПК седемдневен срок.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разгледан по същество частният протест се явява неоснователен.

Наказателното производство по НОХД № 18478/2014г. на Софийски районен съд, НО, 12 състав е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу С. С. Н., П.К.Р. и Н. Р. П. за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Това е актът, който формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на всеки един от подсъдимите в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Обвинителният акт е средството, чрез което прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия орган. Негова основна цел е да постави рамки на процеса на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, а това гарантира осъществяване на правото му на защитата, което именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт. Задължителни реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт са мястото, начина на извършване на деянието, както и всички останали факти, които обуславят обективните и субективни признаци на деянието, както и участието на подсъдимия в него.

В конкретния случай въззивният съд намира, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Налице са констатираните от първостепенния съд непълноти, а именно в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени факти касаещи отношението на всеки един от подсъдимите към инкриминираните вещи, както и към търговския обект, в който са се намирали. Не са изложени и достатъчно конкретни факти 2 отнасящи се до участието на всеки един от подсъдимите в престъпната деятелност. В обвинителния акт се посочва, че на инкриминираната дата, около 20.30ч. подсъдимите Н. и Р. са се намирали пред търговски обект, в който са били оставили инкриминираните вещи – цигари без бандерол. Малко по-късно дошъл подс. П., който предварително бил уведомен от другите двама подсъдими, че последните ще оставят в обекта инкриминираните вещи. Подс.

П. влязъл в обекта и взел 239 броя кутии цигари, които оставил в автомобил, собственост на подс. Р.. В така изложената от държавното обвинение фактология са налице празноти относно фактите, касаещи отношението на подс.П. към търговския обект и автомобила /собственост на подс.Р./, в който е оставил инкриминираните вещи, респ. не са посочени фактите касаещи изпълнителното деяние - държане на акцизни стоки без бандерол. Подобна липса е равнозначна на непълна фактическа обстановка, което нарушава правото на защита на подсъдимия.

Поради горното въззивният съд намира определението на СРС от 11.11.2025г. по НОХД № 18478/2014г. на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.11.2025г. на СРС по НОХД № 18478/2014г., НО, 12 състав, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4