Решение № 205 от 09.06.2022, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 513/2021
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 09.06.2022
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. В, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: А. Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от А. Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20211320200513 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П. В.
Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д, обл. В, ***, против Наказателно постановление № 21-0953-000605/10.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – В към ОД на МВР - В, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021г. в гр. В на ул. „Казармена“ в 22.55 часа, в посока към кръстовище с ул.
„Михаил III Шишман“ жалбоподателят Г. при управление на лек автомобил 1
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ВН0056ВН, при извършване на десен завой за да продължи движението си по ул. „Казармена“ към кръстовище с ул. „Михаил III Шишман“, използвал път за обществено ползване не по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя при суха настилка, като с това си поведение създал опасност за останалите участници в движението.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А. А. – актосъставител, свидетеля М. Р. и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира. Показанията на свидетеля Д.
Д. не се кредитират от съда поради тяхната непълнота, неяснота и неточност, както и поради очевидно близките му отношения с жалбоподателя.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Съдът, счита, че в АУАН и НП съставени спрямо жалбоподателя, точно е индивидуализирано мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Съдът счита, че АУАН и НП са редовно съставени, а ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Д. Д., че жалбоподателят е потеглил спокойно, са непълни, неточни и изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Съдът намира показанията на посочения по-горе свидетел за теза, защитаваща тази на жалбоподателя, , безспорно е в приятелски отношения с жалбоподателя, което се потвърждава и от разпита му в с.з. По делото не е налице съмнение относно факта, как и по какъв начин умишлено е извършено нарушението от жалбоподателя.
Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че от обективна страна жалбоподателят Г. наа 19.04.2021г. в гр. В на ул. „Казармена“ в 22.55 часа, в посока към кръстовище с ул. „Михаил III Шишман“, при управление на лек автомобил 2
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ВН0056ВН, при извършване на десен завой за да продължи движението си по ул. „Казармена“ към кръстовище с ул. „Михаил III Шишман“, използвал път за обществено ползване не по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя при суха настилка, като с това си поведение създал опасност за останалите участници в движението.
Това деяние съставлява нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно е установено и нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. жалбоподателят е следвало да не създава пречки за движението по пътищата, опасност от нанасяне на имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, които са се намирали наоколо, видно от разпитите 2 на всички свидетели, но не го е сторил.
От субективна страна нарушенията са извършени умишлено, т.к. като правоспособен водач на МПС, жалбоподателят Г. е знаел за принципната забрана да не ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, но го сторил, както и е знаел, че следва да не създава пречки за движението по пътищата, опасност от нанасяне на имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, но не го е сторил.
Съдът достига до извода, че административнонаказаващия орган правилно и в съответствие със закона е наложил наказание на жалбоподателя Г.. В чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено, че за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налага наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лв. Същото се отнася и за нарушението по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. В настоящия случай, Съдът няма правомощието да изменя така наложените наказания, като правилно индивидуализирани от АНО и фиксирани от закона.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, 3 приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Вският районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0953-000605/10.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – В към ОД на МВР - В, с което на жалбоподателя П. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д, обл. В, ул.
„Димитър Благоев“, № 64, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Д, обл. В, ***, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на ОД на МВР - В, сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
4