Решение № 26 от 04.02.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1239/2025
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Калинка Костадинова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 44 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл. 46 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Б., 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калинка К. Иванова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно наказателно дело № 20251210201239 по описа за 2025 година
Делото е образувано с жалба от А. Д. М. с ЕГН **********, аддрес гр. Б. , ул. "Я." № срещу наказателно постановление № 25-1116-002980 от 06.08.2025г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Искането е за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на правото на защита и неправилно установени и санкционирани обстоятелства на нарушението. Жалбата е оспорена на наказващия орган и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Анализ на представените на съда доказателства дава основание да бъдат направени следните фактически и правни изводи:
На 21.07.2025г. около 13.00ч. А. М. е управлявал лек автомобил "Ауди 80 кабрио" с рег. № пв Община Симитли и на около 5 км. от с. Черниче в посока към селото между неговия автомобил и товарен автомобил МАН ТГА с рег. №, управляван от Д. В. е възникнало пътно произшествие, като при разминаване автомобилите са се ударили. На място е повикан екип на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Благоевград - полицаи А. К. и Я. П., които установили, че местопроизшествието е на тесен път и че за да се разминат двата автомобила е било необходимо да си осигурят достатъчно странично разстояние, като се движат найвдясно по своето платно, но това не е направено и в резултат от неспазване на достатъчно странично разстояние между автомобилите, е настъпило произшествието, от което са причинени материални вреди по вина и на двамата водачи. След като тези обстоятелства са установени, на водача М. е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 44, ал.1 от Закон за движение по пътищата - № 3386109 от полицай К. в присъствие на 1 полицай П. и на другия водач - Д. В.. В акта е посочено едновременно, че произшествието е настъпило на път № BLG 2292 - Тросково - Сухосел-Сушица и че е настъпило на път № BLG 1291 (община Симитли). Това е общински път, който преминава от гр. Симитли до с.
Черниче, след което се свързва със селата Крупник, Полена и Сушица. Водачът А. М. се запознал с акта и го подписал, като посочил, че има възражения по акта. Той направил писмени възражения № 1116р-139666/25.07.2025г., в което посочил, че не е съгласен с обстоятелствата на нарушението, описани в акта, тъй като той самият е направил всичко възможно за предотвратяване на произшествието, като се е движел възможно най-вдясно до банкета, но товарния автомобил се е движел с висока скорост и не е направил опит за осигуряване на странично разстояние, като по този начин водачът му е станал причина за настъпилото произшествие. Възражението е преценено като неоснователно и въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 25-1116-002980 от 06.08.2025г. от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на А. М. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление е връчено 13.08.2025г. и е обжалвано пред Районен съд Благоевград при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН. В съдебното производство жалбоподателят поддържа възражението си за това, че няма вина за настъпилото ПТП, като е направил всичко възможно за да избегне произшествието, но водачът на товарния автомобил не е намалил скоростта си на движение и не е направил опит да придвижи автомобила найвдясно, като по този начин той е станал причина за удара между автомобилите. Пред съда показания е дал Д. В., който е управлявал товарния автомобил и свидетелства, че се е движел със съобразена с пътната ситуация скорост, но не е имал пълна видимост, тъй като дървета и храсти отстрани на пътя частично са го закривали. Той е видял лекия автомобил в последния момент и не е можел да предотврати произшествието чрез изнасяне на товарния автомобил най-вдясно, тъй като това не е било достатъчно за да се разминат автомобилите - било е необходимо лекият автомобил да спре и да се върне около 30 метра назад до отбивка на пътя, където разминаването е било възможно. Контролните органи потвърждават извършената проверка и направените изводи за допуснато и от двамата водачи нарушение на задължението за осигуряване на достатъчно странично разстояние между автомобилите, довело до настъпване на ПТП.
Анализ на установените факти по случая дава основание на съда да приеме, че жалбата е допустима и основателна по съществото си, като съдът преценява, че при установяване на обстоятелствата на деянието не са съобразени в пълнота правилата за разминаване на автомобили, регламентирани в чл. 44 и сл. от Закон за движение по пътищата. Действително цитираната в административнонаказателното производство разпоредба на чл. 44, ал.1 от Закон за движение по пътищата предвижда задължение на водачите при разминаване на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между тях. Но освен това в чл. 45 е предвидено правило за разминаване на планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение и 2 тогава водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се. Предвидено е също правило за разминаване без движение назад, а когато това не е възможно, тази маневра е длъжен да направи водачът на по-лекото превозно средство или водачът на това средство, което по-безопасно може да се придвижи до поширок участък на пътя. В чл. 46 от ЗДвП е предвидено и задължение на водачите да се движат със скорост, която им позволява да спрат на разстояние не по-голямо от половината на дължината на пътя в зоната на своята видимост, когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност. Тази законова регулация показва, че в случаите, когато разминаването е затруднено, следва да бъде извършена внимателна преценка от водачите за това кой е найбезопасния начин на разминаване и то да бъде извършено като се прецени риска от ПТП. В този случай не са установени съществените обстоятелства каква е била ширината на пътното платно и ширината на автомобилите и дали е било възможно те да се разминат като се движат най-вдясно в своето платно, без да е необходима допълнителна маневра. Поради това съдът не може да направи извод какво е било дължимото поведение на водачите и дали настъпилото ПТП се дължи на виновното поведение на А. М.. На следващо място съдът посочва, че установява неяснота относно мястото на нарушението, което в АУАН и в НП е описан противоречиво, като е посочено, че ПТП е настъпило на два различни общински пътища в района на Благоевградска област, поради което за нарушителя и за съда е създадено затруднение да бъде установено ясно това съществено обстоятелство на деянието.
Обобщавайки изводите си съдът приема, че има основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като установените пропуски в административнонаказателното производство не могат да бъдат отстранени в процеса на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид този извод съдът приема, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за процесуално представителство пред съда в размер на 450 лв. Съдът посочва, че разноски се дължат по правилата на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 от АПК, а претендираният размер съответства на сложността на делото и извършената по него работа от процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид това и на основание чл. 63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1116-002980 от 06.08.2025г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. на А. Д. М. с ЕГН **********, адрес гр. Б. , ул. "Я." №.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да плати на А. Д. М. сумата от 450 лв. за направените пред Районен съд Благоевград разноски за процесуално представителство.
3
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4